“Европейците се държат като колониални сили, за да наложат своя идеологически дневен ред! Въпреки това, западната цивилизация е в дълбока морална и духовна криза и не виждам появата на положителна промяна. Хората се чувстват празни, изолирани, въпреки всички предлагани забавления. Европа има изключителна култура, но се е откъснала от нея. Европейската култура не са 50-те “нови джендъра”, обявени от радикалната левица, а Платон, Микеланджело, Бетовен. Трябва да се свържем отново с тази култура, в противен случай сме в голяма опасност”, казва в интервю за “Фигаро” Ришард Легутко. Влиятелният полски философ е депутат от управляващата консервативна пария “Право и справедливост” в Европейския парламент. Той току-що издаде книгата си “Дяволът в демокрацията” (Le Diable dans la démocratie), яростна критика на западната либерална демокрация, от която според него са изчезнали свободомислието и плурализмът.

- Издадохте книгата “Дяволът в демокрацията” (Le Diable dans la démocratie), която изразява дълбоко разочарование от западната либерална демокрация. Разказвате за миналото си на убеден антикомунист и желанието си да отидете на Запад, след това за изненадата от това, което сте открили. Казвате, че либералната демокрация и комунизмът имат смущаващи прилики…

- Първият знак за това беше начинът, по който бившите ръководители на комунистическия режим бяха приети с отворени обятия в новата Полша и Европейския съюз, докато аз, консервативният антикомунист, се оказах в периферията на системата. В Европейския парламент комунистите днес са в политическия мейнстрийм! Един партиен апаратчик, бившият премиер Лешек Милер, който по време на падането на комунизма донесе от Москва чанта, пълна с долари, дарена от съветското политбюро, е представян като примерен европеец, а аз като опасен аутсайдер. Освен това се изпари образът за западната политика, основана на плурализма на партиите и идеите, който имах! Видях, че това е мистификация, че партиите все повече си приличат и са все повече вляво, несъмнено заради културната победа, спечелена от левицата след революцията от 1968-а. Ако погледнете европейската политика, има много малко разлики между ЕНП, Зелените и социалистите, комунистите и либералите. Причината е, че консерваторите просто капитулираха! Ако вземете дневния ред на ХДС, някога много силна християндемократическа партия, това е очевидно. Да вземем гей брака. Във Франция го въведоха социалистите, във Великобритания - консерваторите, а в Германия - коалиция на християндемократи и социалисти. Тази идентичност на възгледите показва, че традиционните принципи на консерватизма, силата на семейството и значението на религиозните традиции, са изчезнали от пейзажа! Целият мейнстрийм е обсебен от това, което наричам “социално инженерство”, проект за преструктуриране на обществото, което цели създаването на нова европейска нация, нова, повече или по-малко еднородна идентичност, нов тип човек, отслабвайки нациите и техните особености. В Брюксел се разгръща форма на арогантност на промяната. Точно това искаха да направят комунистите: да създадат нов човек.

- Говорите за “новоговор, който разрушава езика” и “създава метареалност с главно идеологическа природа, прикриваща реалния свят”. Както в СССР?

- Да, говоря за този приобщаващ и стереотипен език, който принуждава например хората да се обозначават с няколко местоимения (алюзия за новата догма на радикалната левица, целяща да покаже, че родът не е застинала категория - б.а.). Знаете ли, че в Канада има закон, който заставя учителите да не допускат грешка при употребата на правилното местоимение? Това е лудост. Наскоро мина законът. Логиката? Ако не спазвате местоименията, обиждате хората… Оруел го наричаше “мисловно престъпление” в “1984”. При комунистите имаше грях “ревизионизъм”, “идеализъм”, “реакционна мисъл”… Но днес виждаме повторната поява на гигантски списък с мисловни престъпления в демокрациите! “Женомразство”, “сексизъм”, “евроцентризъм”, “хомофобия”… Така че, когато казвате нещо, помислете добре, защото някой може веднага да ви стисне за гърлото и да ви каже, че сте го обидили, че сте расист, хомофоб или бинарист! В Полша разговорът все още е много свободен, но другаде все по-малко…

- Разбирам вашата тревога относно експанзията на политическата коректност. Но вие обвинявате либералната демокрация. Оправдано ли е това? Не е ли по-скоро прогресизмът след 1968-а и новият радикализъм на “социалните съдници”?

- В книгата си обяснявам, че от самото началото либерализмът иска да доведе до социална промяна. Ако четете Хобс или Лок, фигури на либералната философия, те винаги започват с хипотетична, предполитическа ситуация за естественото състояние. Това има последствия, защото от тази перспектива следва, че всяка институция носи отговорност за грешката. От тази гледна точка либерализмът лишава хората от уважение към опита и дългогодишните институции. Вземете за пример семейството. То винаги е било подозрително за либералите. Тези, които защитават семейстото, са априори в по-слаба позиция, защото трябва да докажат, че то е важно. От тази гледна точка либерализмът отслабва консерваторите, той приканва към радикализъм, без да има теоретично оръжие за противодействие. Така че накрая либералите винаги свалят оръжието пред радикалите.

- Според Токвил либерализмът е плурализъм на идеите, способност да приемем нашите разногласия…

- Обществата по своята същност са плуралистични, но това не се дължи на либералите, които имат доста стерилен и еднообразен възглед за обществото. Разграничаването между женски и мъжки пол е понятие, което обитава цялата история на човечеството от хилядолетия насам. Но сега либералите решиха, че има 50 джендъра, а не 2 пола! Желанието да въведат тези 50 джендъра включва работа за масово разрушаване на съществуващите структури. Всъщност, под претекст за многообразие, настъпва еднообразие. Създават “офиси за многообразие” навсякъде - в университетите, администрацията, бизнеса. Но тези наименования прикриват “офиси за хомогенност”, заглушавайки онези, които мислят различно.

- Какво ви тревожи най-много? Атаките срещу традиционното семейство?

- Радикализмът винаги е имал двама основни врагове: семейството и религията. Защото те бяха източника на приемственост. Френските якобинци, както и болшевиките, се втурнаха към идеите за свободния секс, за да разрушат семейната клетка. И ето че това започва отново. Същото важи и за Църквата. Дори в Полша, както в комунистическата епоха, Католическата църква, без която нацията нямаше да оцелее, отново е обект на атака. Революцията от 1968-а измести всички линии наляво. Когато съществуваше комунизмът, имахме разделителна линия, комунисти/свободен свят. Но когато всичко рухна, пред либералната демокрация се разкри свободно поле. И левицата се зае да прави това, което винаги е правила: да променя света, докато консерваторите винаги се стремят само да го подобрят. След катастрофалните експерименти за национализация на икономиката, левицата си потърси нов терен: пола, семейството, расовия въпрос. Класовите дебати почти изчезнаха…

- Описвате Европейския парламент като структура с “уродливи черти”, чийто “дух не е нито добър, нито великолепен”…

- Колкото повече знам за Европейския съюз, толкова повече се разочаровам. Защото той противоречи на всички принципи, които нашите нации са въвели през последните векове. А именно ключовото понятие за отговорност пред електората! В този парламент има 700 избраници, 52-ма от които са поляци. Което означава, че 648 депутати нямат никаква отчетност пред полските избиратели. В Брюксел всички партии, които не са част от мейнстрийма, не се приемат сериозно. Други подводни камъни: в ЕС няма никакво разделение на властите и има масово нарушаване на договорите. Идеята за “все по-близък съюз”, която непрекъснато се изтъква, е скандална. Тя противоречи на националните конституции, които придават на всяка страна стабилност и неотменим характер. Но ако кажете: ние сме все по-близки, това означава, че нито един член от договорите не е стабилен, защото можете да го заобиколите с подкрепата на партиите от мейнстрийма.

- Полша е обвинена, че е подкопала независимостта на съдебната система и притиска опозиционните медии. Не злоупотреби ли с властовата си позиция и вашата управляваща консервативна партия, за да се противопостави на прогресистките обществено-икономически промени, които описахте досега?

- Повечето обвинения срещу нас не са справедливи. Относно предполагаемо атакуваните медии, ние просто въведохме данък върху рекламите в големите групи, защото беше близо до нула, а ние имаме нужда от приходи! Но казват, че атакуваме опозиционната преса. Ние, разбира се, сме единствената страна със значителен процент консервативни медии - 25%. Но останалата част, т.е. 75%, са главно яростни антиправителствени медии. Въпреки това, точно както в Европейския парламент, самият факт, че има противотежест, дори и малцинство, е неприемлив за доминиращото течение. Те биха искали да се изразява само едно мнение! Опитват се да наложат своята идеология в университета, на което правителството се опитва да попречи. Полша се съпротивлява повече от останалите страни.

- Вашата картина на ЕС е много критична. Но не е ли нужна Европа на фона на опасността от балканизация в полза на “играчи” като Китай…

- Би било огромно разхищение, ако ЕС се разпадне, но това е много вероятно, ако не се промени. Ако не внимаваме, гневът ще нараства. Когато виждаме, че западните посланици се държат във Варшава като вицекрале, критикувайки открито правителство по теми като аборта, които са в рамките на нашия суверенитет, имаме основания да се шокираме. Европейците са изпълнени със съжаления за колониализма, но се държат като колониални сили тук, за да наложат своя идеологически дневен ред! Въпреки това, западната цивилизация е в дълбока морална и духовна криза и не виждам появата на положителна промяна. Хората се чувстват празни, изолирани, въпреки всички предлагани забавления. Европа има изключителна култура, но се е откъснала от нея. Европейската култура не са 50-те “нови джендъра”, обявени от радикалната левица, а Платон, Микеланджело, Бетовен. Трябва да се свържем отново с тази култура, в противен случай сме в голяма опасност.

Лор Мандвил, “Фигаро”,   Превод от френски: Галя Дачкова