През декември 2020 г. руският външен министър Сергей Лавров беше публично унизен от двама членове на тристранното председателство на Босна и Херцеговина - представителя на Босна и Херцеговина Шефик Джаферович и неговия хърватски колега Желко Комшич.

Това е жест, който за пореден път разкрива неприятните отношения между бошняшко-хърватската федерация и Република Сръбска - двете образувания, съставляващи Босна и Херцеговина, и отново поставя под въпрос руското влияние в региона, пише онлайн изданието Emerging Europe.

Официалната причина, поради която двамата членове на председателството са се отказали от планирана среща с Лавров, e защото преди това той се е срещнал със сръбския член и председател Милорад Додик. По време на срещата им не е имало отличителни знаци на държавата Босна и Херцеговина.

Ройф Байрович, съпредседател на Алианса между САЩ и Европа и бивш министър на енергетиката на Федерация Босна и Херцеговина, казва пред Emerging Europe, че това е унизително за страната. „Господин Лавров очевидно е преценил мощта на Русия в политиката на Босна и Херцеговина. Господин Комшич и господин Джаферович щяха да претърпят политическо поражение, ако не бяха отговорили по някакъв начин“, коментира той

Русия със сигурност не остана доволна от ситуацията. Случайно или не, руският държавен енергиен гигант „Газпром“ намали доставките си на природен газ за Босна и Херцеговина с 50 процента. Нормалното снабдяване беше възобновено ден по-късно, оставяйки някои коментатори да се чудят дали всичко е било недоразумение или Русия наистина е изпратила послание.

„Това беше представено като технически проблем, но знаем, че Русия често използва газа като политическо оръжие“, казва Адмир Чавалич, икономически анализатор, базиран в Босна.

По-дълбоки проблеми

Д-р Зияд Бечирович, директор на Международния институт за близкоизточни и балкански изследвания (IFIMES), казва, че има по-дълбоки проблеми. Един от тях е Русия, която блокира подкрепяната от ООН резолюция, която би признала избиването на 8000 мъже и момчета в Сребреница като геноцид.

„Русия не проявява интерес към изграждане на отношения с Босна и Херцеговина и вместо това се фокусира върху Република Сръбска“, казва Бечирович.

Връзка или не, Русия въпреки това е инвестирала значителна сума пари в Босна и Херцеговина. Според данни на Агенцията за насърчаване на чуждестранните инвестиции в страната най-големият приток на преки чуждестранни инвеститори идва от Русия през 2018 и 2019 г. Тези инвестиции обаче са със специфична структура и са концентрирани до голяма степен в енергийния сектор.

Рафинерията за петрол в Брод, град в Република Сръбска, е една от най-големите инвестиции на Русия, но според местните медии всъщност губи пари. Това за някои поставя въпрос доколко политиката и влиянието всъщност играят роля при инвестиционните решения на Русия.

„Инвестициите са добри за Русия, защото увеличават нейното политическо влияние, но също така са източник на пари за магнати, близки до [Владимир] Путин, които често са инвеститорите в Босна и Херцеговина“, обяснява Ройф Байрович. „Рафинерията в Брод е най-доброто доказателство, че това е хищническа инвестиция: подобно на това, което Китай прави с евтините кредити, за да поеме инфраструктурата в по-слабо развитите страни“, допълва той.

Интересите на Русия в Босна и Херцеговина

Това, че Русия има голямо влияние в Западните Балкани, особено в Сърбия, не е тайна, но какъв точно е интересът ѝ към Босна и Херцеговина? Спирането на страната от присъединяване към НАТО и потенциалното забавяне на присъединяването на Босна и Херцеговина към ЕС са две възможни цели, които анализаторите споменават.

„През последните 10 години Русия се опитва да раздели Босна и Херцеговина, използвайки политическата динамика, създадена от ЕС, особено Германия, която отслабва механизма на политическите и военните гаранции от Дейтънското споразумение“, казва Байрович.

Той също така изтъква подкрепата на Русия за Милорад Додик и "политиката на сецесионизъм" на неговата партия. „Путин знае, че Босна не може да се присъедини към НАТО, ако има проблеми с границите като тези в Украйна. Успешната Босна и Херцеговина е проблем и за позицията на Русия в Сърбия, тъй като с това мечтата за Велика Сърбия най-накрая ще умре“, заключава Байрович.

Бечирович е напълно съгласен с тезите. „Целта на Русия е да предотврати присъединяването на Босна и Херцеговина към НАТО и има някои признаци, че друга цел е да се забави присъединяването и към ЕС“, казва той. „Република Сръбска се превръща в един вид Балканска Южна Осетия“, смята той.

Чавалич обаче поставя под въпрос колко точно всъщност може да направи Русия, като се има предвид, че тя се фокусира до голяма степен върху Република Сръбска. „Руското влияние във Федерацията е много ограничено. Фокусът на руското влияние е Република Сръбска, която ограничава общата способност за действие и лобиране в Босна и Херцеговина“, обяснява той и добавя, че над 80% от външната търговия в страната е обвързана с ЕС, така че вече има икономическа конвергенция.

Босна между ЕС и САЩ

Според Байрович ЕС може да бъде обвинен, че е позволил на руското влияние да се разпространи в региона. „Готовността на ЕС да толерира политиката на Путин изглежда неограничена“, казва той. „Всички големи руски инвестиции в региона бяха направени без съпротива от страна на ЕС“, коментира още Байрович.

Пристигането в Белия дом на президента Джо Байдън обаче може да разтърси региона, включително Босна. „Става все по-ясно и по-ясно, че нагласите на Вашингтон и Лондон по отношение на Службата на върховния представител и ролята на международната общност в Босна и Херцеговина са диаметрално противоположни на това, което искат Германия и Русия“, обяснява Байрович.

По думите му оттеглянето на Ангела Меркел може да бъде възможност за Босна и Херцеговина, тъй като нейният наследник може да не разполага с политически средства, за да устои на желанието на Вашингтон да подкрепи страната.

Миглена Иванова, редактор Божидарка Чобалигова