В Украйна и Беларус ваксинацията срещу коронавируса е нещо повече от здравословен проблем. Двете страни се превръщат в бойно поле с геополитически залог, тъй като Русия и Китай популяризират ваксините си в две държави, които не могат да си позволят по-скъпите западни възможности, пише онлайн изданието Politico.

Украйна, която категорично отказва да закупи руската ваксина, за да откаже на Москва потенциален лост за влияние, разглежда Китай като доставчик. За разлика от това, съседен Беларус разчита изцяло на руската подкрепа.

В световен мащаб разпространението на руската и на китайската ваксина предизвиква спорове и нито една от тях още не е одобрена от регулаторите на САЩ или ЕС. Това не пречи обаче тези ваксини да се разпространяват навсякъде другаде.

Заедно с Беларус, Унгария и Сърбия са две други европейски държави, които подписаха сделки с Русия за доставка на ваксината Спутник V. Южна Америка е друг целеви пазар за препарата. Аржентина договори доставка на няколко милиона дози, а Бразилия наблюдава производството и планира да започне преговори. В Близкия изток Обединените арабски емирства (ОАЕ) наскоро разрешиха употребата на руската ваксина.

CoronaVac, водещата ваксина в Китай, е разработена от SinoVac, компания, тясно свързана с правителството. Освен с Украйна, тя сключи сделки с Филипините и Малайзия. Друга китайска ваксина, разработена от държавната компания Sinopharm, ще се разпространява в Египет и Мароко.

Играта на Минск

Ако Русия може да продаде Спутник V някъде, то това е в съседен Беларус. След жестоките репресии срещу опозицията и отказ от западните държави да признаят преизбирането на авторитарния лидер Александър Лукашенко за шести пореден президентски мандат, Кремъл остава единственият му съюзник в региона.

Миналата седмица Беларус даде старт на ваксинацията в страната, като постави 20 хил. дози от руската ваксина. Тази партида е част от сделка за над 170 хил. дози - малка част от необходимото за държава с население 9,4 млн. души. Договорката между Минск и Москва за ваксините е от миналата година.

Минск също планира да започне производство на руската ваксина до края на март т.г. Кирил Дмитриев, ръководител на руския държавен фонд RDIF и водещият чиновник, ръководещ дистрибуцията на Спутник V в световен мащаб, обеща публично, че централата "значително ще опрости логистиката и ще ускори темповете на ваксинация".

Не всички в Беларус обаче са убедени. Въпреки че беларуските власти планират да ваксинират до 1,2 млн. души до края на март и се стремят към 60% обхват на населението с ваксината, те правят рисков залог, казват критиците.

Андрей Витушка, известен беларуски специалист по интензивно лечение, критикува „политическите причини“ зад ангажимента на Минск. „Лошото в ситуацията не е, че има нещо нередно с ваксината. Да разчитаме на само един доставчик отлага масовата ваксинация в Беларус“, посочва той.

В страната освен това няма подходящи заводи за производство на Спутник V, допълва той.

Руският фонд RDIF, както и беларуското правителство и министерство на здравеопазването, отказват да коментират въпроса с производството.

Това, че Русия е единствен доставчик на ваксини за коронавирус в Русия може да подкопае вътрешнополитическото положение на Лукашенко. Безпрецедентните протести след изборите показват, че много беларуси искат той да подаде оставка, както и че прозападните настроения нарастват.

Авторитарният лидер обеща през декември да договори възможни покупки от до пет или шест други производители - евентуално признавайки необходимостта на страната от ваксини - в зависимост от "условията, за които можем да се договорим".Минск обаче не предлага почти никаква информация за тези възможни доставки, с едно изключение: изявление от медийната служба на Лукашенко на 26 януари след негов разговор с китайския президент Си Дзинпин, че Китай също обмисля да достави на Беларус ваксини.

Междувременно коронавирусът взема сериозни жертви. Официалните данни отчитат повече от 240 хил. случая от началото на пандемията с 1 700 смъртни случаи. Местните медицински специалисти и международните организации на място обаче предполагат, че данните всъщност са далеч по-лоши.

Миналата година, например, когато статистическа служба на Обединените нации оцени броя на починалите в страната за периода април-юни, обществеността беше шокирана от доклада, в който се посочваше за скок на смъртните случаи, които са можели да бъдат предотвратени, с 5 605 в сравнение със същия период на 2019 г.

ООН засега няма нови актуални данни. Междувременно правителствената агенция за статистика Белстат спря публикуването на всякакви статистически данни за смъртните случаи от миналата пролет.

Китайската стратегия на Киев

В Украйна правителството планира да започне ваксинации до средата на февруари, като се фокусира върху здравните специалисти, жителите на домовете за грижи и военния персонал, разположен в размирния източен регион Донбас.

Киев обаче гледа към CoronaVac, а не към Спутник V. Според здравния министър Максим Степанов Украйна - страна с около 42 млн. души население, ще си осигури 1,9 млн. дози от китайската ваксина.

Страната наблюдава и западните ваксини. През февруари тя ще получи 210 хил. дози от ваксината на BioNTech/Pfizer по линия на глобалната схема COVAX, посочва Степанов. Правителството финализира преговорите "с някои други доставчици", добавя той, но не дава детайли, като се позовава на споразумения за неразкриване на информация.

COVAX е част от по-широката ваксинална стратегия на Киев, която се стреми да осигури 8 млн. дози. Украйна, подобно на много страни с ниски и средни доходи, може да остане с празни ръце, ако богатите страни не успеят да се активизират и да допринесат за инициативата, която цели да гарантира, че достъпът до ваксини няма да е ограничен само до богатите държави.

Павло Ковтонюк, ръководител на отдела по икономика на здравеопазването в Киевското училище по икономика и бивш заместник-министър на здравеопазването в страната, предупреждава, че COVAX не е "много добра" опция за Украйна, защото поставя страната в зависимост от донори. Тази опция също може да не е достатъчна, за да обхване населението, още повече, че не е ясно какви ваксини ще бъдат доставени и кога точно.

Ковтонюк подчерта по-широката си загриженост, че Украйна е "аутсайдер" на ваксинационните кампании, които се провеждат в Европа. "Не само, че не можем да започнем кампанията за ваксинация", казва той. "Имаме и ниски нива на договаряне [за ваксини] в сравнение дори с държави извън ЕС, като Албания, Сърбия или Черна гора“, допълва той.

По думите му ситуацията е много трудна и той призовава правителството да преработи стратегията си за ваксинация, така че Украйна да върви в крак с Европа. Ако това не стане, управляващите ще платят политическата цена, както и страната ще претърпи сериозна здравна криза, предупреждава още той.

Страната, която до момента е съобщила за почти 1,2 млн. случая на коронавирус и над 22 хил. смъртни случая, възнамерява да завърши програмата си за ваксинация до началото на 2022 г. Степанов казва, че целта е да се обхванат 60 до 70 процента от населението, но той се съмнява, че може да достигне този дял, дори ако ваксините са в изобилие. Като се има предвид широко разпространения скептицизъм към ваксините, той казва, че по-вероятният дял е 45%.

И все пак, въпреки всички предизвикателства при осигуряването на дози, всякакви шансове за преговори с Русия са "напълно изключени", посочва Степанов. „Ние сме в състояние да осигурим на украинския народ безопасни ваксини от други световни производители“, казва той.

Ковтонюк от своя страна подкрепя решението на украинското ръководство, като отбелязва, че недоверието сред украинците към руската ваксина може да създаде истински проблем за общественото здраве. "Много хора биха отказали да се ваксинират, дори държавата да плаща", подчертава той.

„В Украйна много добре знаем какво е хибридна война. Всеки инструмент ще бъде използван за агресия, за манипулация. Не вярвам, че доставките на руски ваксини ще бъдат само бизнес“, заключава той.

Миглена Иванова, редактор Десислава Попова