ЕС и Китай сключиха дългоочакваната си инвестиционна сделка, но колко струва подписът на Пекин що се отнася до търговските пактове? Австралия, която влезе в неприятна търговска битка с Китай - най-големият си търговски партньор, има някои неудобни отговори за европейците по тези въпроси, пише онлайн изданието Politico.eu.

Опитът на Канбера показва подводните камъни в опитите да се балансира икономическата политика с националната сигурност, регионалната политика и други интереси. Много наблюдатели казват, че многостранният подход би бил по-ефективен от двустранните споразумения в отношенията с Китай и неговия стил на дипломация.

Споразумението за свободна търговия на Канбера с Пекин, подписано през 2015 г., не направи много за предпазване на Австралия от политически мотивирана атака срещу износа. Въпреки Споразумението за свободна търговия между Китай и Австралия (ChAFTA), Пекин удари Австралия с поредица от търговски ограничения, тъй като Канбера миналия април призова за независимо разследване на произхода на пандемията от новия коронавирус, тръгнала от китайския град Ухан.

На следващия месец правителството на китайския президент Си Дзинпин наложи огромни мита върху австралийския ечемик. Пекин постепенно добавя други продукти към списъка си с целеви австралийски стоки, като твърди, че защитава пазара си от дъмпинг, неправилно етикетиране или нападение от вредители.

В допълнение към 80% мита върху ечемика, Китай наложи мита от над 200% върху австралийското вино, както и наложи ограничения върху австралийския износ на говеждо, агнешко, памук, омари, дървен материал и въглища. Китайските мерки засягат австралийските индустрии, които през 2019 г. са осъществили експорт за Китай на стойност 47,7 млрд. австралийски долара, или около 30 млрд. евро.

„Целевият характер на китайските правителствени мерки по отношение на австралийските стоки поражда загриженост относно придържането на Китай към буквата и духа както на CHAFTA, така и на задълженията му към СТО“, коментира тогавашният министър на търговията на Австралия Саймън Бирмингам в сената на страната в началото на декември.

Майкъл Шобридж, директор на Австралийския институт за стратегическа политика (ASPI), който получава финансиране от Австралия и други правителства, заяви, че може да се вземат някои поуки в световен мащаб в поведението на Китай. "Други държави и компании трябва да осъзнаят, че на поетите от Китай ангажименти не може да се разчита", предупреждава той.

Австралия протестира срещу митата срещу китайския ечемик в Световната търговска организация и не отхвърля по-нататъшни действия. Канбера се оплаква, че усилията за директно обсъждане на търговския спор с Пекин са неуспешни, но не планира да налага ответни мита върху китайските стоки. Китай е най-голямата дестинация за износ на Австралия, както и основният доставчик на внос.

Още преди избухването на пандемията между търговските партньори имаше напрежение. Канбера през 2016 г. блокира офертите на две китайски компании за дистрибутора на електроенергия Ausgrid заради опасения за националната сигурност. През 2018 г. страната забрани китайския технологичен гигант Huawei от изграждането на 5G мрежата ѝ.

Опитът на Австралия с Китай засилва убеждението на много наблюдатели, че двустранните споразумения не са най-добрият начин за справяне с икономическия лост на азиатския гигант. Бившият австралийски министър-председател Кевин Ръд, сега президент и главен изпълнителен директор на Азиатското общество, коментира пред Politico, че сделката на ЕС с Китай е пример за използване от Пекин на търговията за разделяне и завладяване, „създаване на двойка от лоши австралийци и канадци и добри европейци“. Ръд добавя, че САЩ ще трябва да работят „с най-дълбоко ниво на калибриране с основните си съюзници“, ако искат да се справят с „предизвикателството Китай“.

Дани Ръсел, висш служител в Белия дом на Обама, който се занимава с Китай, казва, че положението на Австралия ясно показва, че демокрациите трябва да работят заедно, за да ограничат използването на икономическите лостове на Пекин. „Същността на въпроса е, че ако тази игра за сплашване работи срещу Австралия ... ще има и още“, аргументира се той.

Комбинацията от икономически и неикономически проблеми, замъгляващи отношенията между Австралия и Китай, трябва да изглежда позната на лидерите на ЕС, които току-що прокараха дълго търсеното инвестиционно споразумение с Пекин въпреки опасенията в европейските столици относно репресиите срещу демократичните активисти в Хонконг и уйгурските мюсюлмани. Някои държави от ЕС също заявиха, че Брюксел е трябвало да координира подхода си с администрацията на новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън, която посочи, че иска да работи с Европа по политиката за Китай.

Китайският посланик в ЕС отказва коментар, а пратеникът на Пекин в Австралия не отговаря на исканията за коментар.

Според коментар на онлайн изданието EUObserver ЕС показва, че се вижда като суперсила сама по себе си, поне в търговията. Координацията с Вашингтон би била добра, ако и когато това се окаже ефективен инструмент за отстояване на европейските интереси, например за противодействие на изкривяванията, причинени от китайски държавни предприятия.

Докато обаче САЩ имат свои собствени двустранни договорености с Китай, които дават на американските компании предимство пред европейските им конкуренти, отлагането на търговската сделка на ЕС с Пекин е необясним акт на икономическо и геополитическо самонараняване.

Остава достатъчно пространство за Европа и САЩ да увеличат съвместно натиска върху Си Дзинпин, който е крайно необходим. Единственото условие е такъв натиск да носи дивидент от двете страни на Атлантическия океан, пише изданието в анализа си.

Миглена Иванова, редактор Божидарка Чобалигова