"Трябва за пореден път да напомним, че прилагателното “светски” е от християнски произход. То определя всеки, който не е духовник и следователно не е член на духовенството, но все пак, което е най-важното, е член на Божия народ (laos на гръцки, Църквата), на един Бог, който обича безкрайно всяко човешко същество, до такава степен, че да даде живота си за него. Като такъв, независимо от своите дарби и постижения, човек притежава несравнимо достойнство. И например правото на глас. Нашата демократична система, “един човек, един глас”, се подхранва от тази имплицитна концепция за човешкото. Тя би могла неусетно да изчезне без тази антропологична основа. Следователно трябва да се върнем към въпроса: трябва да приемем това християнско наследство, ако наистина искаме да бъдем светски. Французи, още едно усилие, ако искате да бъдете истински републиканци: бъдете християни! Това че Бог се е съгласил да приеме човешка природа, включително нейното телесно измерение, придава на тялото радикално достойнство", разсъждава в интервю за "Фигаро" френският философ Реми Браг, специалист по средновековна арабска и еврейска философия, почетен професор в Университета Пантеон-Сорбона.

- Отдавна не сме говорили толкова за Коледа. Кризата с Ковид ли ни накара да осъзнаем значението на този празник?

- Не знам. Да се надяваме. Осъзнаването винаги е нещо добро. Но е малко тъжно, че имахме нужда от толкова силен цяр, за да си дадем сметка за това, което би трябвало да е очевидно. Нека не забравяме обаче, че за християните Великден е поне толкова важен, колкото Коледа.

Раждането на дете е чудесно събитие за едно семейство, но за човечеството е баналност. В замяна, възкресението не се случва всеки ден… Именно това се е случило през трите свети дни, включително Великден, което ретроспективно осветлява коледното дете и ни кара да разберем, че то е абсолютно уникално. Освен това въплъщението не е започнало с раждането във Витлеем, а с началото на бременността на Мария в Назарет. Християните го празнуват под името Благовещение на 25 март, девет месеца преди Коледа. Коледа само показва това, което е започнало преди. Ето защо Православната църква свързва тясно Рождество и Богоявление (проявление, на гръцки).

- Предаността към Коледа свидетелство за постоянството и устойчивостта на християнската култура във Франция ли или за повечето французи тя е лишена от духовен и дори културен смисъл?

- Би трябвало да се направят проучвания, за да се определи по-точно какво означава Коледа и за кого. За някои тя е само повод да се съживи вялата търговия. Но за всички, можем без риск да кажем и трябва да се радваме на това, Коледа е празник на семейството и най-вече на децата. За християните със сигурност става дума за едно напълно необикновено дете. Но то всъщност придава стойност на всяко дете. Да смятаме един малък човек, напълно неспособен да се оправя сам, камо ли да произвежда каквото и да било, за безкрайно достоен за уважение, ето в това няма нищо очевидно. Това не се подразбирало от само себе си в античния свят, където можели да изоставят сред природата едно нежелано новородено. Евреите, последвани от християните, не го правели. Днес това е урок, който трябва отново да научим.

- В името на светския характер някои упрекват френското правителство, че е привилегировало Коледа пред Нова година. Какво разкрива това?

- Коледа може да бъде рождението на Иисус. С малко закъснение може да бъде и зимното слънцестоене и дните, които ще започнат да се удължават. И в двата случая има какво да се празнува, по християнски стил или, да речем, по “езически” стил - казвам го без пренебрежение. А евреите с Ханука, която се празнува няколко седмици пред Коледа, почитат подновяването на богослужението в Храма в Йерусалим.

В замяна на това, на Нова година не честваме нищо, защото нищо не се случва. Няма историческо събитие за отбелязване; никакъв астрономически факт, който да привлече вниманието. Поставяме броячите отново на нула, това е всичко. А нулата не е кой знае какво, тя е празнота. На Нова година няма какво да се празнува, можем най-много да “купонясваме”. Дори донякъде сме длъжни да го направим, за да запълним празнотата, която споменах. Така че това предпочитание показва, че правителството все пак е запазило няколко малки следи не на християнството, а на чувството за реалност.

- Можем ли да приемаме християнското наследство и същевременно да бъдем дълбоко светски?

- Дори имаме интерес да го направим. Трябва за пореден път да напомним, че прилагателното “светски” е от християнски произход. То определя всеки, който не е духовник и следователно не е член на духовенството, но все пак, което е най-важното, е член на Божия народ (laos на гръцки, Църквата), на един Бог, който обича безкрайно всяко човешко същество, до такава степен, че да даде живота си за него. Като такъв, независимо от своите дарби и постижения, човек притежава несравнимо достойнство. И например правото на глас. Нашата демократична система, “един човек, един глас”, се подхранва от тази имплицитна концепция за човешкото. Тя би могла неусетно да изчезне без тази антропологична основа. Следователно трябва да се върнем към въпроса: трябва да приемем това християнско наследство, ако наистина искаме да бъдем светски. Французи, още едно усилие, ако искате да бъдете истински републиканци: бъдете християни!

- Възможно ли е все още да се удържи равновесието в една страна, в която ислямът би могъл да изпревари католицизма като “религиозна практика”?

- Терминът “религиозна практика” е много двусмислен. Практикуването на исляма не е “ходенето в джамията”, както не се казва, че човек е християнин, ако ходи в църквата или храма. Освен “петте стълба”, това означава подчинението на определи правила на живот, в храненето, облеклото, косата и т.н., всички неща, които за немюсюлманина не произтичат от религията, а от кулинарията, хигиената, модата. Християните нямат друго житейско правило освен общия морал. Разбира се, от тях се иска да го приемат много сериозно. Но това е всичко. Те не трябва да се подчиняват на някакви специални заповеди, които да ги отличават от другите. Следователно за тях практиката ще бъдат тайнствата и най-вече светото причастие.

- Какъв особен смисъл има тази Коледа за християните?

- Рождението на Иисус, разбира се. Няма нищо изключително в честването на едно рождение. Що се отнася до рождението на велик човек, философите от Късната античност, после платониците от Флоренция при Медичите, празнували на 7 ноември рождението на Платон. При мюсюлманите има свидетелства за честването на рождението на Мохамед (Маулид) от ХII век и то продължава почти навсякъде, където властта не е уахабитска.

За християните това рождение вече е не просто изключително събитие в света. То представлява намесата на едно Другаде, престъпване на границата, която философиите и почти всички религии поставят между Бог и света. Имаше нещо като разпределение на жилищата: на Бог “небето”, а на хората земята. Това е и разделение на труда: човек предполага, Бог разполага. След като Словото се въплъти, имаше човек, Иисус от Назарет, който започна да играе ролята на Бог. Той правеше това, което само Бог може да направи: да изцелява болните, да прощава греховете, да проповядва без да се позовава на традиция, водеща началото си от пророк.

- Коледа е празникът на въплъщението в най-висока степен. Какво ни казва тя, особено в период на Ковид? В безплътните общества на здравната криза имаме ли по-голяма нужда от Коледа?

- Биха се изкушили да я направят духовна и да ви кажат: Въплъщение, добре, но това означава не само плътско състояние за всички, преди всичко Словото е станало плът, Бог е станал човек. Вижте начина, по който нашите общества развиват омраза към телата. Разбира се, поддържането на външността по-скоро би ни накарала да говорим за култ към тялото, помислете за развитието на уелнес и тем подобни. Но когато тялото ни наложи своята логика, по време на бременност и преди всичко - или по-скоро след всичко - по време на смъртта, сменяме тона и флиртуваме с един вид катаризъм. Джендър теорията ни приканва да гледаме на себе си като на душа, която витае над тяло, върху което свободно избира да се приземи. И мечтаем да прелеем своята психика от това разложимо тяло в машина, “анимирана” от суперкомпютър…

Именно позоваването на трансцендентност позволява да приемем своето плътско състояние. Това че Бог се е съгласил да приеме човешка природа, включително нейното телесно измерение, придава на тялото радикално достойнство.

Александър Девекио, “Фигаро”,  Превод от френски: Галя Дачкова