Заемните средства на правителствата от еврозоната се увеличават, за да финансират отговора си на пандемията от коронавируса, което възроди дългогодишните призиви към Европейската централна банка (ЕЦБ) да облекчи дълговата тежест, като опрости задължения по част от облигациите, които притежава, пише FT.
Предложението беше представено от академични икономисти като отговор на последната дългова криза в единната валута през 2012 г. Висши италиански служители наскоро пак лансираха идеята, предполагайки, че ЕЦБ може да опрости дълг, закупен чрез програмата за изкупуване на активи, или да го замени за вечни облигации, които никога да не се изплатят.
Отговорът на правителствата от еврозоната срещу пандемията ще натрупа 1,5 трлн. евро допълнителен дълг. Така за първи път държавният дълг на еврозоната ще надхвърли размера на икономиката на блока през тази година. Много държави имат бюджетен дефицит над 10% от брутния вътрешен продукт (БВП), включително Италия, Франция и Испания. Очаква се държавният дълг на Италия да нарасне от 135% от БВП през миналата година до почти 160% през 2021 г.
Фискалните правила на ЕС, които изискват от правителствата да поддържат дефицит под 3% от БВП и дълг под 60% от БВП, бяха спрени след удара на пандемията. Те вероятно обаче ще бъдат активирани под някаква форма, след като кризата отмине, а това ще притисне правителствата да намалят задлъжнялостта.
Давид Сасоли, италианският президент на Европейския парламент (ЕП), коментира пред La Repubblica миналия месец, че опрощаването на дълга е „интересна работна хипотеза, която трябва да се съгласува с основния принцип на устойчивостта на дълга“.
Рикардо Фракаро, старши помощник на италианския министър-председател Джузепе Конте, допълва пред Bloomberg, че „паричната политика трябва да подкрепя по всякакъв начин експанзивната фискална политика на държавите членки“. Това може да включва „отмяна на държавни облигации, закупени по време на пандемията, или непрекъснато удължаване на падежа им“, казва той.
Инвеститорите още не коментират - цената на новия дълг остава ниска, тъй като ЕЦБ купува по-голямата част от продадените допълнителни облигации, така че много страни са в състояние да вземат заеми до 10 години при доходност близка до или под нулата. Това ще продължи - на последното си политическо заседание в четвъртък ЕЦБ се очаква да удължи изкупуването на облигации до средата на 2022 г.
„Има толкова много причини да не се тревожим от нарастващите нива на дълга в момента, но в бъдеще ще трябва да проведем тази дискусия в даден момент,“ казва Карстен Бжески, икономист в ING. „Може да се наложи някакъв вид опрощаване на дълга, независимо дали това се прави директно от ЕЦБ, или чрез размяна на дълга в безсрочни облигации с нулев лихвен процент“, допълва той.
Централните банкери обаче отхвърлят идеята като „опасна“ и „дестабилизираща“. Според икономисти тя е контрапродуктивна и ненавременна.
Трябва да разграничим политическата позиция от икономическата“, посочва Лукреция Райхлин, професор по икономика в Лондонското бизнес училище. „От чисто икономическа гледна точка облекчаването на дълга може да има смисъл при някои обстоятелства, но зависи от това как го правите. От политическа гледна точка е изключително опасно. Така че изглежда изключително непродуктивно да повдигаме този изход сега“, казва тя.
Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg, допълва, че това е „най-лошата идея на годината“, тъй като „може да се отрази зле“, като уплаши инвеститорите, което ще доведе до нарастване на разходите по заеми.
Във всеки случай отмяната на държавния дълг почти сигурно би нарушила забраната на Договора за ЕС за парично финансиране на правителствата, както председателят на ЕЦБ Кристин Лагард даде да се разбере, когато беше попитана за идеята в дискусията в Европейския парламент миналия месец.
Фабио Панета, бившият заместник-управител на централната банка на Италия, който се присъедини към управителния съвет на ЕЦБ през януари, казва: „Ако анулираме дълг, анулираме съответния кредит и това може да има по-широки, дестабилизиращи последици. Само растежът може да ни предпази от дългове".
Има и технически проблем с идеята. Докато централните банки на теория могат да поемат загуби и да толерират отрицателен собствен капитал благодарение на способността си да печатат повече пари, ситуацията в еврозоната е по-сложна. Националните централни банки купуват повечето държавни облигации от името на ЕЦБ. Ако облигациите бъдат отписани или анулирани, това ще остави националните централни банки да поемат загубите без да могат сами да печатат пари. Тогава правителствата им може да се наложи да ги рекапитализират или да рискуват да бъдат изключени от платежната система на блока.
Друг проблем е, че правителствата вече си възвръщат по-голямата част от лихвите, които плащат по облигации, притежавани от ЕЦБ, чрез дивиденти от националните си централни банки, така че не биха спестили много пари от анулирането на дълга в краткосрочен план. Единствената полза е да не се налага да изплащат дълга.
Докато ЕЦБ продължава да реинвестира приходите от падежа на облигации в своя портфейл, правителствата могат просто да прехвърлят този дълг. „Къде е печалбата?“ каза Фолкер Виланд, професор в Института за парична и финансова стабилност във Франкфурт. „Само в някакъв момент от бъдещето, когато ЕЦБ спре да реинвестира пари от падежи на облигации, а това е много далеч в бъдещето“, допълва той.
Поради това той казва, че защитниците на анулирането на дълга „наистина си прострелват крака“.
Миглена Иванова, редактор Елена Илиева
