Най-подходящата зона за съществуването на живот на Марс може да бъде разположена на няколко километра под повърхността му, казват авторите на изследване, публикувано тази сряда в списание Science Advances.

Хипотезата е свързана с така наречения парадокс на младото и слабо Слънце. Астрофизиката е установила, че преди 4 милиарда години светимостта на нашата звезда е била с 30% по-ниска от днешната. При такива условия не само Марс, но и Земята са покрити от постоянен лед и въпреки това и двете планети показват доказателства за съществуването на течна вода по това време.

За да разрешат противоречието между геоложките данни и климатичните модели, изследователите предполагат, че между 4,1 и 3,7 милиарда години червената планета е била покрита с ледена покривка с дебелина няколко километра, под която са съществували субледникови езера. Както на различни места на Земята, на Марс течната вода може да е съществувала благодарение на геотермалната топлина от вътрешностите на планетата, казват учените.

За разлика от Земята, която има по-голяма маса и магнитно поле, условията на Марс не благоприятстват задържането на атмосфера, така че повърхностните води са били осъдени да се изпарят и да изчезнат в космоса. В резултат на това течната вода може да бъде запазена само на значителни дълбочини. И това е мястото, където е възможно да се търси марсианският живот, предполагат авторите на изследването.

"Ако животът някога е възникнал на Марс, тогава той може да е следвал водната маса до прогресивно по-големи дълбочини, където стабилната течна вода може да се запази. На тези дълбочини животът може да бъде поддържан от хидротермална активност и скални реакции, което напомня на екосистеми, които съществуват километри дълбоко в Земята ", заключават те.
Що се отнася до дълбочината на марсианската водна маса, изследователите се придържат към предишни оценки, според които тя е приблизително на 8,5 километра.

В коментар, цитиран от университета Рутгерс, водещият автор на изследването Луджендра Ойха подчерта важността на нейната хипотеза за изследването на червената планета: „Подземната повърхност може да представлява най-дълго обитаемата среда на Марс".