Американски мъж с рядко мускулно разстройство рискува да отиде в Русия, след като лекарите у дома не му даваха надежда да проходи отново. В САЩ прогнозата на Алън Спенсър варираше между това да бъде за цял живот прикован към легло или към инвалидна количка.
Сега, след едномесечно лечение под ръководството на руски специалисти, той може да ходи сам.
Спенсър за пръв път усетил, че нещо не е наред със здравето му преди около пет години. Първоначално ръцете му губят силата си, след което състоянието му започна постепенно да се влошава.
Той е бил диагностициран с много рядко възпалително мускулно разстройство, известно като миозит на тялото, от което само 70 души на един милион биват засегнати. Спенсър, който по това време е вицепрезидент на Time Warner Cable за Западен Тексас, трябваше да напусне работата си през 2017 г., тъй като вече не можеше да работи и лекарите в САЩ не можеха да му помогнат.
„Всъщност не умираш, но губиш всичките си способности. Мускулите ти умират. Имунната ти система атакува тялото ти. Отидох в най-добрата клиника – Майо. Казаха ми": нищо не можеш да направиш, просто се прибери у дома, научи се как да живееш с това ", каза Спенсър в интервю за RT.
Когато Спенсър за пръв път чул, че състоянието му може да се лекува в Русия, той първоначално отхвърлил такава идея, тъй като изобщо нямал голямо доверие в руското здравеопазване. „Честно казано, като американец следвах стереотипите."
И все пак проблясък на надежда се родил и Спенсър решил да отиде в Русия, за да опита лечението. Оказа се, че не е толкова лесно, предвид фактически несъществуващия транспортен трафик между двете страни, заради пандемията от коронавирус. Историята на Спенсър още през май първо привлякла вниманието на RT, преди да се появи на радара на руските дипломати.
„Имах интервю по RT и тогава руското външно министерство го видя и те ми помогнаха. Бях като шашнат", спомня си Спенсър.
Човекът в крайна сметка успял да отиде в руския град Перм на Урал през октомври, не можещ да ходи без помощ. И само след месец лечението вече направило чудеса. Не магически, а по-скоро научни, казва Спенсър, който вече ходи самостоятелно. Той вече се е замислил да се свърже с американската клиника, която не му е помогнала, за да им разкаже за напредъка, който е постигнал. Той вярва, че други хора, в същото състояние, трябва да знаят за неговия опит. „Замислям се, би трябвало да кажа на хората с такива заболявания, че поне има надежда. Не би трябвало да е тайна. Всеки трябва да знае за това", казва той.
