Компании по целия свят за първи път тестват водорода като гориво за своите плавателните съдове, докато индустрията за морски транспорт търси нови технологии, за да ограничи емисиите на парникови газове, които генерира.
За да постигнат целите за корабоплаването, определени от ООН, лидерите в индустрията посочват, че първите кораби с нулеви емисии трябва да влязат в глобалния морски флот до 2030 г. Корабите, задвижвани от зелен водород (водород, произведен от възобновяеми източници), могат да помогнат за постигането на целта, пише Ройтерс.
Произведен посредством електролиза, зеленият водород е газ, който не съдържа вредни емисии.
Въпреки че екологичните характеристики на водорода го правят привлекателен за индустриалните потребители, включително за собствениците на кораби и петролните компании, газът е далеч по-малко плътен от другите горива, което означава, че е необходим повече капацитет за съхранение на горивото на борда на плавателния съд. Поради тази причина за момента водородът изглежда по-лесно приложим при плавателни съдове, опериращи на къси разстояние.
Швейцарската технологична група ABB работи върху системи от водородни горивни клетки, включително за пътнически и товарни кораби. Един от нейните проекти включва разработване на базирана на горивни клетки задвижваща система за нов вид речен кораб, който ще плава по френската река Рона.
Цената на зеления водород е между четири до осем пъти по-висока от тази на стандартно корабно гориво с ниско съдържание на сяра, сочат изчисления на DNV GL. Има и други видове водород, които са по-евтини от зеления, тъй като се генерират чрез изкопаеми горива. Зеленият водород се очаква да поевтинее през следващите няколко десетилетия, тъй като цената на възобновяемата енергия и електролизаторите се понижава устойчиво.
За да може обаче компаниите да инвестират масово, трябва да се изгради инфраструктура за зареждане с гориво, както и електролизатори, компресори и хранилища за водород, резервоари и газопроводи.
Христос Хрисакис от DNV GL споделя, че са били необходими около 20 години за създаване на инфраструктура за зареждане с втечнен природен газ (LNG). Според него процесът може да бъде по-кратък за водорода, но според оценките на индустрията ще са необходими инвестиции в размер на милиарди долара.
В Норвегия обаче местните регулации могат да ускорят този процес.
Круизните кораби и фериботите, плаващи през норвежките фиорди, трябва да бъдат „изчистени“ от емисии до 2026 г., което кара корабните компании да обмислят нови комбинации от горива, включително водород.
Норвежката компания Ulstein работи по изграждането на кораб за подпомагане на офшорния петролен сектор, който ще използва водород като един от вариантите за захранване. Предвижда се използването на контейнери за съхранение на генерирания водород.
Компанията работи и по отделен водороден проект за вятърни турбини, посочват от Ulstein.
От друга страна местните власти в Норвегия стартираха тръжен процес, който включва разработването на водородни, високоскоростни плавателни съдове до 2022 г.
Белгийската компания Compagnie Maritime Belge (CMB) построи своята първа водородна лодка за пътнически превози, която беше представена през 2017 г. в Белгия. Дружеството ще осигури водороден ферибот за Япония до април следващата година - първият водороден ферибот в Азия - и участва в проект за влекачи с пристанище Антверпен, информира главният изпълнителен директор на CMB Александър Савери.
Операторът на испанското пристанище във Валенсия заяви, че ще внедри прототипни машини, включително такива за операции с контейнери, в началото на 2021 г., докато британското пристанище Felixstowe проучва възможностите около водорода въз основа на близостта си до офшорни вятърни паркове и атомна електроцентрала.
Корабоплаването, което е отговорно за 2,89% от глобалните емисии на въглероден диоксид (CO2), е в разгара на прехода към горива, които биха намалили тези емисии с 50% до 2050 г. спрямо нивата от 2008 г.
Проучване на Global Maritime Forum (GMF), който очертава 66 проекта, разглеждащи нулевите емисии в корабоплаването, посочва 19 от 21 инициативи, свързани с производството на водород по някаква форма.
Повечето от тези проекти допускат използването на водород за производство на други продукти, като амоняк, метанол или етанол. Седем то тези проекти се отнасят до чистия водород.
Някои представители на индустрията на корабоплаването все още не са убедено, че водородът е безопасен източник на енергия при по-големите кораби, превозващи големи количества гориво на борда.
Но за мнозина по-важният въпрос е икономиката.
„Голямото предизвикателство пред използването на водород за по-далечни превози е каква част от общата товароносимост на кораба ще бъде заета от водорода“, коментира Каспер Сьогаард от GMF. По неговите думи именно този въпрос ще се окаже решаващ при далечните разстояния, тъй като от него зависи рентабилността на транспорта.
Аспарух Илиев, редактор Божидарка Чобалигова
