Тъй като толкова много щати се утвърдиха като републикански или демократични крепости през последните три десетилетия, милиони гласове на изборите в САЩ са напълно безсмислени. Толкова за Страната на свободните.
Изборът никога не е бил Доналд Тръмп или Джо Байдън. Както всички сме наясно, първият, който достигне 270 гласа от Изборната колегия, има право на ключовете за Белия дом.
Избирателната колегия е построена, за да позволи на американския федерализъм да процъфтява. Всеки щат дава различен брой гласове, които се събират, за да се определи общият брой за кандидата.
Поддръжниците на системата казват, че тя запазва конституционния елемент на изборите и политическата стабилност. Недоброжелателите твърдят, че тя е по-малко демократична от концепцията „един човек, един глас."
Затова виждаме да възникват ситуации като Хилари Клинтън да спечели народния вот, но да получи по-малко гласове в Изборната колегия от Тръмп през 2016 г.
Заслугата и валидността на тази система е аргумент за друг път. Но като следствие от използването й Америка изкуствено се е разделила по география. Това означава, че името в бюлетината няма значение. Важно е само дали след името следва „републиканец" или „демократ".
Да разгледаме например Тексас. На последните 11 избори, датиращи от 1980 г., щатът бе червен. Има 29 милиона жители и големи градове като Хюстън, Остин, Ел Пасо, Сан Антонио и Далас. Щатът има голяма петролна индустрия и освен това е център за аеронавтиката, както и има своя процъфтяваща компютърна индустрия, известна като Silicon Hills. Той също така е домакин на две от най-големите бази на американската армия, Форт Худ и Форт Блис.
Не може да има по-голям преход в климата или начина на живот от сух и задушаващ Тексас към треперещия студ на Аляска, която дори не е свързана с никой друг щат, споделяйки граница с Канада.
Жителите на Аляска живеят коренно различен живот от тези в Тексас, но какво ги свързва? Както е известно, Аляска също е в дълга поредица от гласувания за републиканците (14 избора).
И така, Айдахо. И Канзас. И Небраска. И Северна Дакота. И Южна Дакота. И Юта. И Уайоминг. И Оклахома. 14 пъти подред те стават червени.
Едно място, което е постигнало още повече огледални резултати (15), е столицата на страната и седалището на властта, окръг Колумбия, дом на Вашингтон. Това е демократична крепост. Тенденцията продължава в щата Минесота на Големите езера в 12 поредни избори. Вашингтон, Орегон, Масачузетс и Род Айлънд са в последователност от девет.
Сега върнете часовника към 1992 г. Оттогава много се е променило в социално и политическо отношение.
Гей браковете се превърнаха в норма, марихуаната беше легализирана на много места и 'фалшивите новини' станаха фактор. Тогава нямаше Netflix или Amazon, а електрическите автомобили бяха неща от научно-фантастичните филми.
Но Кънектикът, Калифорния, Делауеър, Илинойс, Мейн, Ню Джърси и Върмонт гласуваха по един и същи начин - за демократите - през цялото време.
Дори културният епицентър на Америка, Ню Йорк - който бе свидетел на може би най-голямото събитие на 21-ви век досега - 11 септември - и е дом на милионери финансови брокери, които се возят в метрото заедно с хората с минимална заплата - се люлее в същата посока от 1988 г.
За да го поставим в перспектива, тогава Съветският съюз все още беше наоколо, после се разпадна на много различни нации, които сами определиха начина си на развитие през следващите години. А „Голямата ябълка" си остана „на пауза", гласувайки синьо отново и отново.
Какъвто и да е щатът, тази тенденция е объркваща. Предполага, че независимо от това как се развивате и променяте възгледите си, вие имате застояло мнозинство. Няма смислен изход, който демократично да изрази вашите желания. И всичко това за период от три десетилетия, който може би е видял света да се променя по-бързо, отколкото по всяко друго време в историята.
Америка е толкова разнообразно място, тя е лидер в толкова много области. Тя има много слоеве в своето общество, отчасти поради размера, но и поради разнообразните влияния, които присъстват. И все пак на избори хората й са оковани от щатските линии.
Дали Тръмп или Байдън ще стане президент е без значение, тъй като половината население така или иначе няма да бъде щастливо. И забравете безсмислените теории за руската намеса или други измамни елементи, които се разиграват при гласуването. Всичко това е странично шоу.
Истинската загриженост се крие в това колко гласа стават безсмислени поради мястото, на което са подадени. Америка нарича себе си „страната на свободните и домът на смелите". Но колко сте свободни или смели, когато вашият пощенски код определя кой ви представлява?
