Екип от учени, ръководени от Европейската лаборатория за синхротронно лъчение (ESRF) и Университета в Копенхаген, са открили част от съставките, на мастилото на египетските папируси между 100 и 200 г. след новата ера.
Констатациите, публикувани тази седмица в списание PNAS, показват, че древната цивилизация вероятно е използвала оловото за изсушаване, а не като пигмент в надписите. Техниката е подобна на европейските практики по време на разработването на маслени картини през 15 век, се казва в изявление на ESRF.
"Фактът, че оловото не е добавено като пигмент, а като секатор, предполага, че мастилото е имало доста сложна рецепта и не може да бъде направено от всеки. Предполагаме, че е имало специализирани работилници за приготвяне на мастила", обясни един от авторите от изследването, Томас Кристиансен.
Експертите използваха мощни рентгенови лъчи, за да анализират 12 фрагмента от папирусите от храмовата библиотека в Тебтунис, и да изследват химическия, молекулярния и структурния състав на мастилата по субмикронната скала.
„Прилагайки авангардни технологии от 21-ви век, за да разкрием скритите тайни на древната технология на мастилото, ние помагаме да се разкрие произхода на древните писарски практики", добави ученият Марин Кот.
Египтяните използвали черно мастило, за да напишат основната част от текста, докато червеното мастило често се използвало за подчертаване на заглавия, инструкции или ключови думи. Техните послания са пионери в опазването на човешката мисъл, чрез нанасянето на мастило върху папируси - гъвкав и траен материал, от 3200 години преди новата ера.
Според авторите използването на олово като попиващо средство помага на мастилото да остане върху папируса. В допълнение, статията информира, че червеникавият цвят на едно от мастилата идва от смеси с охра.
Въпреки това екипът с изненада установил, че червеният пигмент присъства като груби частици, докато оловните съединения се разпространяват в папирусните клетки в размер от микрометри, създавайки ефект на кафяв пръстен около буквите, сякаш са очертани.
„Ние вярваме, че оловото трябва да е присъствало като фин прах и може би в разтворимо състояние, понеже когато се прилагат, големите частици са оставали на място, докато по-малките са се разпръсквали наоколо", отбеляза Кот.