Оплакванията и воплите за намаляването на американската глобална мощ са отдавна салонна игра измежду мислителите на естаблишмънта във Вашингтон.
Но сега изглежда, че има един нервен консенсус в елитарен Вашингтон, че дните на глобалното им лидерство наистина наближават и то доста бързо.
Погрешността на подобно мислене обаче, е да се вини за всичко Доналд Тръмп, всякаш е някакъв вид лидер-разбойник. От това произтича и погрешното схващане, че ако демократическият кандидат-президент Джо Байдън спечели изборите за Белия дом идната седмица, то всичко щастливо ще си дойде на мястото, и историческият упадък на американската глобална мощ ще се обърне.
В настоящия брой на Форен Афеърс, елитният журнал за дебат между американския естаблишмънт, една статия на Елиът А. Коен, озаглавена "Краят на американската мощ", твърди, че "преизбирането на Тръмп ще доведе до нов перманентен упадък."
Елиът Коен твърди, че ако републиканският президент бъде преизбран, неговият "непостоянен подход към лидерството и презрението за съюцниците" ще "доведе до перманентно уронване на репутацията на Съединените щати за стабилност".
Освен това, той смята, че това ще "ни върне към свят, в който няма друг закон, освен този на джунглата."
"Това ще е свят, който ще е много подобен на хаоса от 1920-те и 1930-те, но по-лош от това, защото няма да има Съединени щати там някъде по периферията, които са готови да бъдат събудени и да дойдат да спасяват положението", казва той.
Това е типичната самохвалба на американския "ексепционализъм" и митологическа благотворителност.
"Завръщането към закона на джунглата" при Доналд Тръмп? Но не когато Барак Обама бомбардира седем държави наведнъж?
Или когато всеки друг американски президент от края на Втората световна война упражнява прерогативите си да започва войни без мандат от Съвета за сигурност на ООН - от Корея през Виетнам, до Афганистан, Ирак и много други?
СТатията на Форен Афеърс всъщност не подкрепя Джо Байдън за президентството, но внушението е, че всичките настоящи беди на Америка, както национални, така и международни, ще се премахнат с магическо махване с пръчка, ако Доналд Тръмп бъде разкарат от Белия дом.
Ако беше толкова просто....
Това, което трябва да се разбере е, че американската глобална сила запада и това е емпиричен процес, протичащ от няколко години, независимо от това коя от двете основни партии държи Белия дом или пък Конгреса.
Упадакът е хроничен, систематичен и структурен. Основната политика на Съединените щати е умираща. Вече не може да се промени и прикрие по такъв начин, че да задоволява нуждите и исканията на собственото си население.
Импотентността е дисфункция на така наречената либерална политическа система, която се доминира към днешна дата от могъщи корпорации.
Тези корпорации контролират политиците в името на интересите на елита, а не на мнозинството от населението.
Тази атрофия от своя страна е дисфункция на американския капитализъм. Нито една от двете партии не може или не иска да я оправи, защото те са ендемични за системата.
И това не е просто страдание на Съединените щати. Европейските държави също боледуват от това, макар и с по-малки глобални последствия.
Американският век, известен още като Pax Americana се превръща в "Pox Americana'' ("Американският сифилис/шарка", бел.р.). Традиционно, чувството за глобална доминация на Съединените щати е разчитало на три стълба - икономическа, военна и културна мощ.
Докато Съединените щати запазват без съмнение военната мощ, другите два стълба ерозират. Някои точки включват:
1. Икономическото надигане и надминаването на САЩ от Китай като първа икономика на света. Хроничните търговски дефицити дават индикация, че Съединените щати не са вече продуктивна икономика, а такава, която се характеризира от финансови шменти-капели на пазарите, отдалечени от реалния свят, който се обитава от повечето граждани.
2. Някога могъщият американски долар вече не е единствената валута за международна търговия. Русия, Китай и някои други евразийски нации се движат в посока на употреба на националните си валути за обмяна и търговия.
3. От гледна точка на културата, американската мека сила е отслабнала много и това може да се види от многобройните международни обществени проучвания, които показват все по-голямо презрение за претенциите на Съединените щати за световно лидерство.
Още повече, че международното мнение разглежда американската едностранност като глобална заплаха за сигурността.
4. Изнудванията на други нации от страна на Съединените щати да се подчиняват на политическите им искания, като например санкциите срещу Иран в ООН, все повече се игнорират.
Това определено говори за отслабнал морален и политически авторитет.
5. Многобройните изявления от европейски лидери като Еманюел Макрон и Ангела Меркел ни дават индикация, че има загуба на доверие в Съединените щати като традиционен лидер.
Докато Джо Байдън може и да си говори, че ще възстанови съюзите на Америка, това по никакъв начин не значи, че трансатлантическите връзки могат да се възстановят.
6. Изследвания показват безпрецедентен колапс на социалните условия в Съединените щати - от индикаторите за човешкото здраве до гражданската инфраструктура. Това са все белезите на предишни империи, които са претърпяли колапс.
7. Няколко нации открито се противопоставят на американското малтретиране, въпреки, че Съединените щати използват инструмента на санкциите.
В допълнение към големите сили като Китай и Русия, има и много малки и средни нации, които все повече игнорират заплахите на Вашингтон, включително Боливия, Никарагуа, Сирия и Венецуела, които се присъединяват в клуба на държави като Куба, Иран и, разбира се, Северна Корея.
Американската импотентност да се подчинят други нации на собствената воля става все по-очевидна. Опитът да се използват санкции за да се принудят нации да се подчинят е напразен и само допълнително подкопава глобалния авторитет на Съединените щати. Това предава претенциите им за достойнство и добродетелност, представяйки една по-акуратна картинка на нетърпим тиранин.
8. Политическата поляризация вътре в самите Съединени щати говори за непоправими разделения сред население от 300 милиона души. При това, до точка, до която говорим и се притесняваме за граждански размирици и дори гражданска война.
Имплозията на общите политически възгледи фатално подкопава доверието в управляващите институции, включително и медиите. Това съвпада със статия от Славой Жижек, който се аргументира, че функционалните лимити на либералната демокрация са достигнати в Съединените щати.
Изисква се нещо много по-радикално различно, но засега има малък консенсус между гражданите какво значи това.
10. Социалните протести срещу икономическите неравенства, расовата несправедливост и полицейската бруталност, както и контра-протестите, няма просто хей така да изчезнат с избирането за президент на Джо Байдън или Доналд Тръмп.
Както Хелън Буйсинки коментира, протестите най-вероятно ще продължат и ще растат, заради невъзможността на нефункционалната американска политическа система да отговори на демократическите искания на населението.
Това е социално-политически кошмар, който също говори за намаляване на американската сила.
Икономически и културно, съединените щати виждат как стълбовете на предполагаемата им мощ, ерозират. Но упадакът съществува от много години, ако не и десетилетия, преди идването на Доналд Тръмп на власт в Белия дом.
По този начин, Доналд Тръмп е повече симптом, отколкото причина. А избирането на Джо Байдън няма да промени динамиката надолу, защото той и неговата Демократическа партия са част от същия този двупартиен дуополизъм, който служи на плутокрацията в САЩ.
Дори и третият стълб на властта, респектиращата Американска армия, не може да бъде наречена неуязвима.
С повече от 800 бази по света, военната машина изтисква кръвта от цивилната икономика с рекордните си годишни бюджетни харчове, които в момента надхвърлят 700 милиарда долара - много повече дори отколкото по време на пика на Студената война.
Доналд Тръмп, Джо Байдън, републиканците и демократите са вкопани в една провалена политико-икономическа парадигма на обслужване на милитаризма и външната агресия, създаващи банкрутиращи и кървави войни.
Всъщност, Джо Байдън може дори да е по-зле от Доналд Тръмп, предвид ястребовата си реторика спрямо Руската федерация, като "нашата най-голяма заплаха".
Намаляващата мощ на Америка е изцяло двупартийно дело.
И двете партии са проститутки на едрия бизнес, Уолстрийт, военно-индустриалния комплекс и беззаконното военолюбство.
Всичко това доведе до колапса на Съединените американски щати като глобална сила от позициите на своя разрушителен корпоративен капитализъм и империализъм.
Финиън Кънингам Превод: СМ
