Афганистански бежанец, превърнал се в известен шведски експерт по образование и интеграция, Хамид Зафар, съсипа перфектния си публичен имидж, след като местен вестник откри смразяващи коментари, които той е публикувал онлайн под псевдоним.
Зафар пристигнал в Швеция като дете-бежанец и станал известен като символ на успешната интеграция. Възпитан в така наречения „социално уязвим" район на Гьотеборг, мъжът поел управлението на размирно местно училище и станал известен в цяла Швеция просто като „директор Хамид".
Оттогава кариерата му е във възход. Между работата в Шведския училищен инспекторат и изнасянето на лекции в университета Карлстад той често се появява в шведските медии. Бил е и независим експерт в комисията по интеграция на дясноцентристката Умерена партия.
През 2018 г. той е обявен за „Швед на годината" от списание „Шведски фокус" и става началник на отдела за деца и образование в южната община Мулсйо.
Тази седмица обаче журналисти от Dagens Nyheter (DN) разкриха „тъмната му страна – оказа се, че Зафар анонимно е публикувал изпълнени с омраза коментари онлайн.
Зафар заклеймявал опонентите си като „ционистки кучета" в социалните медии и разкритикувал разпространението на книга за Холокоста в шведските училища с аргумента, че това ще създаде „масова психоза и ще запълни главите на учениците с идеята колко ужасен е бил Холокостът".
В други коментари и публикации, които оттогава са изтрити, Зафар се скарал на шведската лутеранска църква, че разрешава хомосексуалните бракове, и се подигравал на Хазарас - афганистанско етническо малцинство, една от най-угнетените групи в Афганистан.
Скандалът накара властите на Мулсйо незабавно да освободят Зафар от позицията му на ръководител на Департамента за образование. Общината побърза „да се дистанцира от възгледите и изявленията на Хамид Зафар", наричайки ситуацията „криза на доверието. Стигнахме до заключението, че доверието ни в Хамид Зафар бе толкова накърнено, че сега е невъзможно той да продължи работата си."
Самият Зафар не оспори констатациите на DN и призна, че е написал публикациите. Той ги нарече младежка недискретност, въпреки че по това време е бил между 28 и 33 години и каза, че изявленията са направени по време на „разрушителен период от живота му, но оттогава се е дистанцирал от подобни мнения и ги е оставил зад себе си".
Той обаче не се извини, като каза, че „онези, които са без грях, са добре дошли да хвърлят първия камък".
Междувременно организациите, в които е работил, продължават да прекъсват връзките с опозорения експерт и да прекратяват договорите му. Планираните телевизионни участия са отменени и той изгуби позицията си на колумнист във вестник Goeteborgs Posten. Умерената партия също го посъветва да „подаде оставка" от нейната Комисия по интеграция.
