На 12 октомври 1492 г. испанска морска експедиция, водена от Христофор Колумб, пресича Атлантическия океан и стъпва на остров Гуанахани (един от Бахамските острови). Пътуването, извършено с благоволението на католическите крале Исабел Кастилска и Фернандо Арагонски, започва в испанското пристанище Пуерто де Палос и продължава два месеца и девет дни. Изморителният преход бил изпълнен с много премеждия, включително и бунтовни искри на трите кораба.
Глобализация: Схема с продуктите, растенията и животните, които са разменени между Европа и Америка. От Стария към Новия свят: захарна тръстика, лимон, портокал, банан, маслина, овца, крава, кон, пчела, кокошка, пшеница, ориз, ечемик и др…. От Новия свят към Стария: камби и люти чушки, царевица, домат, тиква, картоф, боб, хинин, тютюн, фъстък и др.
След дългото и мъчително плаване, съвсем логично Колумб назовава „откритата“ земя „Светият спасител“ (Сан Салвадор).
Колумб и придружаващите го били убедени, че са открили морски път до Индия. Години наред новоткритите – за Европа! – земи се наричат „Индиите“ (Лас Индиас).
„Срещата на двата свята“ се смята за едно от най-важните събития в историята.
Испания, почти веднага след нея Португалия, а после Англия, Франция, Холандия, Русия, Дания-Норвегия, Швеция и други европейски страни колонизират „Новия свят“, изтребвайки, поробвайки, унижавайки местните жители – „индианците“. Една след друга са покорени империи, държавни и племенни формации с развита самобитна култура. Ще последва и докарването на роби от Африка.
Между двата континента се извършва огромен обмен на хранителни и други продукти и стоки. Днес не можем да си представим Европа без непознатите до „откриването“ на Америка домати, картофи, царевица, какао, ванилия и т. н. „Новия свят“ получава от европейците захарна тръстика, лимони, банани, маслини, пчели (мед), домашни овце, крави, коне (докарани там с второто пътуване на Колумб), кокошки.
Разбира се, терминът „откриване“ е условен. Археологически разкопки доказват, че хора са дошли на континента преди около 14 000 години. Има сериозни аргументи за мнението, че първият европейски допир с американската земя (но не и с местните жители) е станал през X век и е бил извършен от викинги.
В една от своите книги Стефан Цвайг (1881-1942) доказа, че името на новоткрития континент е една „историческа грешка“. Защо?
Роденият във Флоренция през 1454 г. италиаски търговец, мореплавател, космограф Америко Веспучи, получил кастилско поданство през 1505 година, извършил най-малко две проучвателни пътувания по бреговете на днешните Бразилия и Венесуела. Той дал много подробни описания и ценна информация за посетените райони. Текстовете и рисунките били събрани в сборник „Mundus Novus“ (Нов свят), който се разпространил из всички по-големи европейски пристанища. Тъй като книгата била подписана от Америко Веспучи, през 1507 г. германският картограф Мартин Валдзеемюлер в своя „Увод в космографията“ нарича на негово име новооткрития континент.
