Да си беден е като да опитваш да се изкатериш от яма, докато семейството ти е вързано за теб с въже. На дъното на ямата - под международната линия на бедността от 1,90 долара на човек на ден - водата е мръсна, има много малко храна и почти никакви медицински грижи, пише Саймън Кюпър за Financial Times.В първите няколко метра, които семейството изкачва, няма предпазна мрежа. Един-единствен финансов шок - баба, която се нуждае от скъпи лекарства, фалит на семейната ферма или смърт на главата на семейството - може да хвърли всички обратно в ямата.
От около 1990 г. все повече семейства придобиват предпазна мрежа. Това може да са банкови спестявания, брат или сестра в Ню Делхи или Ню Йорк, изпращащи пари вкъщи, или държавна клиника, предоставяща безплатни основни здравни грижи. Тези семейства пресичаха червената линия, която разделя беззащитните от защитените.
Тогава дойде безпрецедентният шок през тази година. Тъй като Covid-19 е глобално сътресение, той често разрушава всички предпазни мрежи на едно семейство наведнъж. В световен мащаб болестта ще тласне 71 милиона в „крайна бедност“, с доход под 1,90 долара на ден, прогнозират икономистите от Световната банка. Това ще бъде първото годишно увеличение на глобалната бедност от 90-те години насам. Въпросът сега е как да рестартираме дългото изкачване към защитения статут.
В бедните страни Covid-19 е по-скоро икономически, отколкото здравен шок. Смъртните случаи от болестта в тези страни несъмнено сa занижени, но експертите са съгласни, че смъртността там е далеч под тази в западните страни. Никой не знае точно защо, освен очевидните факти, че по-бедните страни обикновено имат по-младо население и повече живот на открито. Може да е понеже в тези страни най-уязвимите на болестта - възрастни с придружаващи заболявания - са умрели много преди Covid-19 да се появи.
Каквито и да са причините, едно дете в Кения вероятно не познава никой починал от вируса. Независимо от това, блокадите и натискът върху и без това претоварената здравна система може да са принудили това дете да напусне училище, да се откаже от ваксинации и да пропуска хранения, трайно увреждайки шансовете си за живот.
Най-старата предпазна мрежа е семейството и последните десетилетия на миграция я укрепиха. Митовете сред местните, че бедните хора отиват в богатите им страни, за да карат на социални помощи подценяват семейните задължения. Мигрантите трябва да изпращат пари вкъщи за пенсията на мама, училищните такси на малкия брат и сергията на леля.
Паричните преводи към държави с ниски и средни доходи достигнаха рекордните 554 млрд. долара през 2019 г., двойно спрямо 2007 г. и повече от годишните преки чуждестранни инвестиции в глобален план, отчита Световната банка. Очаква се тази сума да спадне с 20% тази година.
По-нова предпазна мрежа е държавното здравеопазване. Повечето британци придобиха своя защитен статут с основаването на Националната здравна служба през 1948 г. Много азиатци реализираха този преход едва през този век. През 2003 г. в Китай само 22% от населението бе здравно осигурено. Тази година страната възнамерява да достигне пълно покритие. Това би трябвало да намали честотата на медицинските кризи, обедняващи семействата.
Толкова прости мерки като ваксинирането на децата и въвеждането на контролни прегледи за бременните жени могат да спасят семейства. Дори в нефункциониращото Зимбабве евтините лекарства за лечение на СПИН, финансирани предимно от чуждестранни донори, повишиха средната продължителност на живота със 17 години от 2004 г. насам.
Най-новата глобална предпазна мрежа е частна. Животът на милиардите хора с дневен доход между 2 и 10 долара бе променен от смартфона. Благодарение до голяма степен на онлайн банкирането броят на африканците със сметки се повиши от 170 милиона през 2012 г. до близо 300 милиона към 2017 г., докладва McKinsey. Очаква се цифрата да достигне 450 милиона - половината от населението на Африка - до 2022 г. Това е потенциално трансформиращо: способността на семейния бизнес да преживее шок може да зависи от спестяванията на собственика.
Преди Covid-19 да удари, все повече хора по света спестяваха по няколко цента на ден, за да плащат премии от няколко долара на месец, за да застраховат телефона си, трактора си или здравето си. Всъщност те си гарантираха, че няма да попаднат в ямата.
Коронавирусът ще сложи край на опитите на много семейства да излязат от нея. След като едно семейство изпадне в крайна бедност, то може никога повече да не се възстанови, защото често се налага да продава активи, като например добитък, или да спира децата от училище. Как да помогнем на хората да преживеят този екзистенциален момент?
Вместо да създава скъпи ад хок програми за помощ, най-новото мислене в икономиката на развитието е (чрез цитиране заглавието на класическа книга): Просто дайте пари на бедните. Те знаят собствените си нужди по-добре, отколкото служителите, оказващи хуманитарна помощ. За разлика от глобалната финансова криза през 2008 г., държавите и неправителствените организации вече могат да захранват директно банковите сметки на бедните, намалявайки риска от непълно покритие. Нека не позволим на Covid-19 да върне хората в ямата на бедността за още едно поколение.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
