Режимът на Лукашенко рязко пусна юздите: силите за сигурност започнаха единодушно да се извиняват за бруталното потушаване на протестите, а арестуваните започнаха масово да бъдат освобождавани. Извиняват се обаче с уговорка: видите ли: онези, които са стояли до подбудителите на протестите, са пострадали невинно.

Какво е това: резултат от натиска от Запада? Хитър ход на Лукашенко? Или властите са залитнали и скоро Лукашенко ще стане съсед в дачата на Янукович?

Нека да се заровим. Александър Григориевич не е този, който ще реагира на призивите за спиране на насилието от най-близките съседи - Полша и Украйна. Там отношенията са изградени на принципа „кучето си лае - керванът си върви“. ЕС и САЩ също не го интересуват: той знае, че в замяна на русофобия може да му се прости много. Следователно той не бърза да предаде „Вагнеровците“, станали заложници на флирта му с Брюксел и Вашингтон.

Затягането на винтовете спря по друга причина: Батька разбра, че може да стане по-зле от бруталното потискане на протестиращите. И осъзна това, след като един след друг водещите трудови колективи започнаха да стачкуват и искат оставката му. Това не е Западът, а същият този “дълбок народ” (глупаво определение на Сурков), към когото той призовава за подкрепа. И изведнъж този народ му обърна гръб. Нещо повече, той започна да му вика дружно: "Махай се!" Едно невероятно единодушие с 80-процентова подкрепа.

Между другото, това е основната разлика между Беларус и Майдана в Украйна. Тези, които пишат и говорят за Майдан в Беларус или сравняват двете страни, не са разбрали нищо. В Украйна страната се е разделила на две части точно по течението на Днепър. Ярката русофобия на едните противостои на русофилията на вторите. Страната е разделена на две половини. В Беларус няма разцепление, а има експлозия на обществото, изморено от 26 години управление на Лукашенко, цинично решил да пречупи страната връз коляно и да удължи мандата си във властта с още 5 години. Тази безцеремонна арогантност и масови фалшификации разгневиха белорусите. Ако е толкова убеден в победата си, тогава нека организира повторно броене! Да докаже своите 80 процента. Къде са те? И протестиращите разбират, че победата им е открадната. Откраднато е правото им на избор, на техния избор.

Но белорусите бяха още по-възмутени от бруталното потъпкване на протестите. Ситуацията с насилието стана детонатор на масови стачки и искания на трудовите колективи за напускане на Лукашенко. И тогава президентът даде заден. Министърът на МВР пое отговорност за зверствата. Пое я, за да даде място на Лукашенко за маневри. По-нататъшното използване на насилие срещу мирния протест би довело до ескалация на конфликта между обществото и правителството, а Лукашенко ще стане първата жертва. Сега трябва да се пожертват някои от представителите на силовите структури: те ще бъдат представени като крайни. Но дали това ще успокои белоруското общество? Трудно е да се каже: всички разбират, че заповедите са дадени не от министъра, а от Лукашенко. Основното за него е да потуши стачното движение, да премахне искането за неговата оставка. Ще му помогне ли комбинацията от извинения на министъра и обещанията да разследва зверствата? Трудно е да се каже още. Но едно е ясно: той е запазил силовия блок под свой контрол и по всяко време, под предлог на намеса на „трета страна“, може отново да предприеме избирателни репресии и арести. И опозиционните лидери разбират това. Най-вероятно неформалните контакти вече са в ход. Търси се компромисна формула.

Какво трябва да направи Русия? Да отиде настрани. И колкото по-бързо, толкова по-добре. Това е радикалното мнение на журналиста от в. "Комерсант" Дмитрий Дризе. Според него ситуацията в Беларус далеч не е цветна революция като в Грузия и Украйна. Тук няма външно влияние. Просто хората отказват да продължат да живеят така. Сривът на режима на Лукашенко не е просто падането на диктатора, а смъртта на идеята за пресъздаване на СССР в една държава. И най-важното - потвърждава за стотен път, че социализмът в духа на Сталин или Мао не може да има човешко лице.

Но реалността е много по-сложна. Беларус е като куфар без дръжка за Русия: жалко е да се изхвърли, но е трудно да се носи. Особено от финансова гледна точка. Освен това нашите партньори на Запад заплашват да въведат нови санкции срещу Русия, ако Москва подкрепи Лукашенко. Просто засада. И много днес зависи от това как ще се развива ситуацията в Беларус. Ако Лукашенко успее да започне диалог и да успокои част от обществото, да намали интензивността на протестите и да премахне заплахата от обща политическа стачка в предприятията, тогава едно. Но друго ще е как ще се държи населението, след като силите за сигурност намалят степента на насилие на улиците? Ще успее ли Лукашенко да убеди опозицията да започне мирен диалог с властите, за да не смущава населението, да изтегли част от протестиращите от улиците?

Засега шансовете за втория вариант не са много високи. Представител на съвместния щаб Мария Колесникова направи официално изявление вечерта на 13 август: „С всеки изминал ден несъгласните набират сила. Работниците стачкуват, лекарите излизат на улицата с верига на солидарност, момичетата раздават цветя, звучат призиви за промяна, колите надуват клаксони, водещите по държавната телевизия си подават оставките един след друг, служителите на силите за сигурност свалят униформите си, ИТ специалисти и бизнесмени помагат на жертвите и задържаните. Гражданите събират пари, белорусите се аплодират взаимно и се подкрепят по начин, който никога досега не се е случвал. Хората вече не се страхуват, те вече не се примиряват с измамата, те вече не могат да бъдат принуждавани да се подчиняват на онези, които не са избрали. "

Сега Лукашенко изглежда е смекчил тона и е готов за диалог с обществото. Но! И дума не става за политика. Речи в духа: добре, наскачахте се. Вътрешният министър се извинява за прекомерното насилие. Длъжностните лица обещават да спрат задържанията. Премиерът се среща с работниците. В същото време политическите искания на гражданите - оставката на президента и нови избори - дори не се обсъждат. Напротив, ЦИК настоява за 80 процента гласове за Лукашенко.

Всъщност народът, за разлика от украинската ситуация, не иска нищо свръхестествено. А именно - да се покажат реалните (!) резултати от гласуването за всяка избирателна секция. След подобно изявление тактиката на опозицията е съвсем разбираема: тя ще настоява населението да излезе на протестни акции, да поиска преброяване на гласовете и да се проведат нови избори. И е ясно, че опозицията ще се обърне към работниците с призив да продължат протестите и да поискат напускането на Лукашенко.

В такава ситуация Москва има малко възможности за поведение: освен общи думи за подкрепа, е необходимо да се следи отблизо развитието на ситуацията в Минск и всички маневри на Лукашенко. Всъщност от Москва се иска да реши - дали е за честни избори или за запазването на Лукашенко? Русия вече има опит в Молдова, където Москва успява да изгони русофоба и олигарх Плахотнюк от страната, който мътеше водите и активно работеше срещу Русия. Засега Москва не е направила драстични стъпки в подкрепа на Лукашенко: признаха резултатите от вота и поздравиха Лукашенко за победата му. Но дори самият той в тази ситуация избягва официалната декларация за победа. Главата на Беларус чака и се надява да пребори опозицията на шахматната дъска. Москва не е негов помощник тук. Нека самият Лукашенко да намери изход от острата кризисна ситуация, а Кремъл ще действа в зависимост от резултатите от тази шахматна партия.

Инокентий Вишневский  Превод: В. Сергеев