Джо Байдън избра Камала Харис за свой кандидат вице-президент. Избирайки цветнокожа жена, Байдън зареди енергично базата си и по този начин направи история. Дали това е достатъчно или не, за да преодолее багажа на Харис, е друг въпрос.
Наскоро кампанията пусна реклама, в която се вижда как Джо Байдън уведомява Камала Харис, че тя е неговият избор. Това беше добра телевизия, уловила емоцията и вълнението от решение, което прави история, като дава възможност чернокожа жена да стане не само първата жена вицепрезидент в американската история, но и бъдещ лидер на Демократическата партия и, ако Джо Байдън надделее през ноември и впоследствие се оттегли преди края на мандата си - дори първата жена президент на Съединените щати.
Ако сте достоен американец, това трябва да е моментът, който резонира. Независимо от политическите си наклонности, фактът, че черна жена някога може да се стреми, камо ли да постигне такова ниво на признание, говори много за реалността, на която великият социален експеримент, който са Съединените щати, колкото и несъвършен да е, остава способен за промяна към по-добро.
Въпросът пред американския народ обаче не е дали Камала Харис има биография, заслужаващо да бъде разгледана за вице на Джо Байдън - тя очевидно я има. По-скоро е дали тази автобиография е най-подходящата за този момент във времето.
На този въпрос отговорът може да бъде оглушително и оскърбително „НЕ"!
Политиката на САЩ, особено на национално ниво, е гаден бизнес, спорт с фул контакт, при който реферът рядко дава фал. Всеки избран от Джо Байдън човек щеше бъде подложен на контрол, който би накарал обикновения американец с право да обмисля дали да се престраши да даде кандидатурата си за публична длъжност.
В спорната, прекалено партизанска политическа атмосфера на настоящето, този контрол придобива ниво на жестокост, несравнима в съвременността. Социалните медии вече видяха вълна от коментари, които са откровено сексистки и расистки по своята същност. Президентът Тръмп се присъедини към тази линия на атака. В идните дни, седмици и месеци тези атаки само ще се засилват, подчертавайки реалността, че макар американският народ да е в състояние да определи цветнокожа жена за вицепрезидент, той също може да използва всички методи за да я разкъса.
Ако състезанието между Тръмп / Пенс и Байдън / Харис беше просто за пол и раса, изборите през ноември щяха да бъдат гейм, сет и мач за последните. Но не е така - става въпрос за бъдещето на Съединените щати и на останалия свят (доколкото политиките, предприети от администрацията на който и да е президент, резонират в световен мащаб).
А марката, която Джо Байдън и масовите демократи предлагат, е всъщност само преопаковане на платформата, политиките и личностите, които бяха неуспешно пуснати на пазара от Хилари Клинтън през 2016 г.
В края на деня обаче всичко ще се свежда до самата Камала Харис и нейните качества като човек и политически кандидат. През 2016 г. Доналд Тръмп отхвърли вида атаки срещу неговия герой, които биха потопили всяка друга кандидатура и продължи да печели изборите. Няма нищо в Камала Харис, което дори да загатва за преодоляване на поне част от скандала, който Тръмп в крайна сметка преодоля. Тръмп надделя, защото успя успешно да се представи на пазара като проводник на промяната. Кампанията на Байдън / Харис, каквато е в момента, е антитеза на промяната - накратко, много американци са оставени да осъзнаят, че нищо няма да се промени, ако Джо Байдън спечели изборите.
Изправен пред перспективата за несъществена промяна в начина, по който Америка ще се държи на национално и глобално ниво, средният избирател ще бъде призван да гласува в нещо повече от конкурс за личност. Тръмп с многото си грешки е харизматичен лидер с широка подкрепа сред непоколебима лоялна база. Камала Харис, макар да притежава убедителна лична история, не е такава. Харис е по-скоро разделител, отколкото обединител - реалност, която при изборите, които се очаква както през 2016 г. да бъдат решени от няколко хиляди гласа само, може много добре да се окаже решаващ фактор за осигуряването на Победата на Тръмп през ноември.