Икономическите данни от Китай, публикувани в четвъртък, показаха ръст от 3,2% през второто тримесечие, което е силно възстановяване спрямо първите три месеца на годината, когато страната отчете първото си свиване на БВП след края на културната революция в средата на 70-те години, пише Джамил Андерлини за Financial Times.Така общият спад през първата половина на годината е едва 1,6% - завидно представяне в сравнение с повечето големи икономики, които все още се борят с пандемията, започнала в централния китайски град Ухан.
"Фундаментът на китайския растеж "не се е променил и няма да се промени", заяви президентът Си Дзинпин, цитиран от държавните медии, след като данните бяха публикувани.
Но в това се крие проблемът.
Сериозният отскок беше постигнат с херкулесови усилия от страна на интервенционистката държава, прибягваща до същите инструменти, на които разчита след финансовата криза през 2008 г.
Още преди да бъдат открити първите случаи на вируса, икономиката се бореше със свръхинвестиции, особено в излишни проекти за недвижими имоти, с нарастващи лоши дългове, увеличаваща се доминация на неефективните държавни предприятия и хроничен недостиг на потребление.
Реакцията на правителството на срива в растежа през първото тримесечие изостри всички тези проблеми.
Финансовите регулатори предупреждават за потоп от нови лоши заеми и скок в нерегулираното сенчесто банкиране, дори когато Пекин отваря кредитните кранове, за да накара икономиката отново да се движи.
Натрупването на дълг в икономиката след кризата през 2008 г. беше най-бързото и най-голямото в историята, като темпът се ускори до рекорден след началото на пандемията.
Въпреки годините на официална реторика относно необходимостта от създаване на потребителска икономика и намаляване разчитането на инвестициите като основен двигател на растежа, потреблението на домакинствата в Китай като процент от брутния вътрешен продукт остава изключително ниско - под 40 на сто, колкото на страни като Габон и Алжир.
Във Великобритания, САЩ и други развити икономики потреблението на домакинствата е около 65-70 на сто от БВП.
Ефектът на вируса върху секторите на търговията на дребно и услугите удари потреблението, като официалните продажби на дребно намаляха с 11,4% през първата половина на годината.
Това подтикна Пекин да стимулира растежа чрез движени от дълга инвестиции, както направи вследствие на световната финансова криза. За пореден път стимулът беше воден от инвестиции в инфраструктура и недвижими имоти, като беше доминиран от склеротичния държавен сектор.
Китайските експерти изчислиха през миналата година, че в страната има най-малко 65 милиона празни апартамента след продължилия десетилетие бум на строителството.
Въпреки това инвестициите в недвижими имоти се повишиха с 1,9% през първата половина на 2020 г. на фона на общо намаление на инвестициите с 3,1%.
По-внимателното вглеждане в данните от четвъртък разкрива, че инвестициите на държавните предприятия през първата половина на годината са се покачили с 2,1%, докато тези на частните компании са спаднали със 7,3%.
Тази важни числа удобно отсъстваха от съобщението за пресата на английски език, предоставено на повечето международни инвеститори. Но това е в унисон с тригодишния план, одобрен наскоро от Си Дзинпин, за засилване ролята на държавните предприятия в икономиката за сметка на частните и чуждестранни бизнеси.
Близо 130-те хиляди държавни предприятия в Китай са проядени от неефективност, корупция и прахосничество. Но във време на национална криза те са незаменим източник на заетост и стабилност за управляващата комунистическа партия.
Тъй като вирусът продължава да бушува в голяма част от света, а отношенията със САЩ и други важни търговски партньори се влошават драстично, лидерите на Китай очевидно са решили да възродят старата стратегия за дългово базирани държавни инвестиции.
Преди десетилетие някои икономисти обичаха да описват китайската икономика като велосипед, който трябва да поддържа определена скорост, за да не падне.
Днес тя е по-скоро като велосипед, натоварен с огромни чанти с дългове, управляван от пиян човек и със стратегически конкуренти като САЩ, които се опитват да го съборят.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
