Едва ли е новина, че някои хора имаха „по-добра“ пандемия от други. Заради изключителния ръст на онлайн пазаруването богатството на шефа на Amazon Джеф Безос нарасна с 31 млрд. долара от края на 2019 г., според Bloomberg Billionaires Index, пише Раймър Ригби за Financial Times.

Всъщност, от 10-те души в индекса, чието състояние се е увеличило най-много през 2020 г., осем са в технологичния сектор. Американецът от китайски произход Ерик Юан се радва на едно от най-големите повишения - със 140 на сто до 8,5 милиарда долара, но той е основател и съсобственик на Zoom, компанията за онлайн конферентни връзки.

В други области, въпреки загубите в енергийния сектор, много богатите като класа се възстановиха добре. Доклад, озаглавен Billionaire Bonanza 2020, на американския аналитичен център Институт за регулаторни проучвания, отбелязва, че между 18 март - близо до дъното на финансовата криза - и 10 април богатството на милиардерите в САЩ е скочило с 282 млрд. долара до 3,229 трлн.

Това не е движено изцяло от технологиите. Греъм Харт, най-богатият човек в Нова Зеландия, добави почти 4 млрд. долара към богатството си през 2020 г., за да постигне нетна стойност от 11 милиарда. Той е инвеститор, който се фокусира върху секторите на  хартията и опаковките, и обича силния паричен поток.

Имаше обаче и някои сериозни губещи, особено в индустрии като петрол, газ и луксозни стоки, където търсенето спадна. Тук се включват Бернар Арно, главен изпълнителен директор на френската група за луксозни стоки LVMH; Амансио Ортега, основател на модната група Inditex; и американския инвеститор Уорън Бъфет. Според Bloomberg Арно е загубил малко под 22 млрд. долара до началото на юни, Ортега - 20 млрд., а Бъфет - 18 млрд. Бъфет заяви, че вярва, че САЩ ще се възстановят, въпреки че разкара акциите си от авиокомпании. Един от неговите характерни коментари гласеше: „Все още можете да заложите на Америка, но ще трябва да внимавате как го правите“.

Мнението на Бъфет - че в дългосрочен план повечето инвеститори ще бъдат добре – ни навежда към по-голямата картина. Ако погледнем към последните глобални кризи преди пандемията, богатите, както и ултра-богатите, се справиха доста добре.

Според изследователския център Pew и проучването на потребителските финанси богатството на медианното американско семейство през 2016 г. е било по-ниско, отколкото през 1998 г. Тези, с доходи под средния, са още по-зле. За разлика от тях семействата с по-високи доходи „бяха единствената група, която увеличи богатството си между 2001 и 2016 г.“, добавяйки 33 на сто.

Много богатите се възползваха от политиката на евтини пари, възприета от Федералния резерв на САЩ и други централни банки след 2008 г., което спомогна за поскъпване на активите, включително на финансовите пазари и в областта на недвижимостите. Хората от групата със средни доходи не се справиха толкова добре, защото някои от най-големите печалби бяха при по-нови продукти, като непубличния капитал, където богатите бяха първи.

Освен това богатите се възползваха от обединените сили на дигитализацията и глобализацията, които възнаградиха собствениците на капитал - и техните легиони от банкери, адвокати и други съветници - докато работещите за заплата в развитите страни останаха назад. Още не сме към края на пандемията, но богатите изглеждат по-добре позиционирани за възстановяването. От решаващо значение е, че централните банки, както и преди, обещаха да направят каквото е необходимо и успокоиха пазарите.

Налице е обичайната динамика богатите да са готови да яхнат вълната. През май FT съобщи, че големите хедж фонд платформи в САЩ като Millennium Management на Изи Инглъндър и Citadel на Кен Грифин изглежда ще излязат от кризата като едни от най-големите победители в индустрията.

Това е само част от историята. По-високо платените работни места в икономиката на знанието се оказаха (често изненадващо) адаптивни към работа от дома. Така имаме феномена консултанти и адвокати - често съветващи заможни инвеститори - да работят щастливо от домовете, които притежават.

Междувременно, персоналът в секторите на гостоприемството и търговията на дребно, много от който живее в жилища под наем, е в принудителен отпуск или по-лошо. Работниците в промишлеността изглеждат застрашени от шока в ключови индустрии като въздушните пътувания. Макар да е вярно, че някои по-нископлатени работни места, като доставките и социалните грижи, бяха запазени, пандемията доведе до увеличаване на риска за здравето.

Въобще кризите засягат ли богатите? Крахът през 1929 г. накара някои от богатите да страдат ужасно. Робърт Сиърл, президент на Rochester Gas and Electric Corp, се задуши с газ, след като загуби 1,2 милиона долара, a Джеймс Риордън, президент на County Trust Company, се застреля.

Но ако се върнем към XIV век, ще открием истински икономически изравнител в лицето на Черната смърт. Тя е довела до значителни ползи за бедните за сметка на богатите, като е повишила заплатите на селяните, макар и с цената на унищожаване на една трета от населението.

Изглежда обаче много малко вероятно коронавирусът да направи същото. По-скоро, според МВФ, епидемиите от 21 век обикновено повишават неравенството и облагодетелстват по-добре образованите. МВФ добавя, че решението е някакъв „нов курс“, който може да включва ходове като разширяване на системите за социално подпомагане, стимулиране на публичните програми за заетост и прогресивни данъчни мерки. Ако това не се случи, тези, които имат „добра пандемия“, ще имат добра година почти всяка година.

Петър Нейков, редактор Елена Илиева