Пандемията от Covid-19 предложи предварителен поглед към пост-Brexit Великобритания. Мантрата на правителството на Борис Джонсън е, че след като се освободи от Европейския съюз (ЕС), нацията ще бъде "всепобеждаваща". Свободна да прави свой-собствен избор и да задава своя мироглед на международната сцена, тя ще защитава свободната търговия от мястото си в Световната търговска организация (СТО) и ще определя своята политика към глобални предизвикателства като изменението на климата, пише Филип Стивънс за Financial Times. Разбира се, на теория Великобритания все още действа съгласно правилата на ЕС, които са в сила до края на преходния период за Brexit през декември. Дори и най-пламенните привърженици на Brexit обаче не твърдят, че Брюксел се е намесил в усилията на Европа да овладее коронавируса. ЕС до голяма степен отсъстваше - жалко, тъй като данните сочат, че никой не спечели от самостоятелния подход, предприет в европейските столици.
На този фон за Джонсън пандемията беше шанс Обединеното кралство да покаже своите силни страни и да демонстрира какво може да направи в новия си образ на наистина „суверенна“ нация, преродена като „Глобална Великобритания“. Това може би обяснява неговата увереност, когато болестта връхлетя страната в началото на март. Тогава, не забравяйте, Джонсън се хвалеше, че се ръкува с лекари по време на посещение в болница.
Оптимистичното послание от Даунинг Стрийт припомняше, че във Великобритания са едни от най-добрите епидемиолози и изследователски институти: премиерът ги нарече „водещи в световен мащаб“.
Никое правителство не беше по-добре подготвено. Великобритания бе репетирала за подобна извънредна ситуация през 2016 г. и бе натрупала запаси. Това беше наречено упражнението Сигнъс. Разбира се, налице беше и „фантастичната“ Национална здравна служба. Великобритания показа на света как се прави.
За нещастие Covid-19 нe се съобразява с теоретичните представи за суверенитет или с националните граници. Справянето на Великобритания с вируса бе нескопосано, оставяйки я назад спрямо сравними европейски държави.
На ниво от 64 200, смъртните случаи в Обединеното кралство са почти осем пъти повече от тези в Германия и два и половина пъти над тези във Франция. Испания и Италия също се представиха значително по-добре. Великобритания не се справи добре и икономически. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира, че страната ще изпита един от най-големите спадове на БВП през тази година.
Обясненията и оправданията, циркулиращи в правителствените среди, вече са познати.
Самоувереният Джонсън не предприе ранна карантина. Първоначално учените не оцениха правилно скоростта, с която се разпространява вирусът. Твърде малко беше направено за разширяване на тестовете. Националната здравна служба понесе ударите и недостига след десетилетие на строги икономии. Запасите не бяха поддържани. Висшите държавни служители са по-добри в правенето на политики отколкото в управлението и логистиката. По описанието на няколко вътрешни лица лидерството на Даунинг стрийт през кризата беше „батак”.
Други правителства имаха своите проблеми и много от тях направиха сериозни грешки. И Великобритания има реални предимства: вижте скорошния пробив на учени от Оксфорд по отношение лечението на Covid-19. Проблемът е в зеещата пропаст между представата за превъзходство и реалното представяне. Джонсън и неговите колеги популяризират имидж на възможностите на Великобритания, който е пропит от носталгия по миналото величие, а не оформен от съвременна оценка. Както казва един британски дипломат: „Има само предположение, че правим тези неща много по-добре от нашите европейски съседи.“
Другият урок е, че суверенитетът може да накара скритата свобода да се прояви, но това не е същото като способността за постигане на национални цели. Функционирането извън ЕС не нареди Великобритания по-напред на опашката за медицински доставки от Китай и Индия. Това ще се случи и с търговските сделки след Brexit.
Суверенитетът, който позволява на Великобритания да договори двустранна търговска сделка със САЩ, няма да попречи на Вашингтон да използва своята икономическа тежест за определяне на условията. Всяко трайно споразумение ще задължи Великобритания да понижи стандартите си за хуманно отношение към животните, ще разреши прехвърлянето на лични данни в САЩ и ще позволи на американските компании да наддават за договори с Националната здравна служба.
Това са факти, които правителството трябваше да научи от все още буксуващите преговори с ЕС. Суверенитетът ще бъде друг начин да се каже, че Великобритания е сама в опитите си да сключва сделки с по-мощни партньори.
Пренареждането на мебелите в Уайтхол няма да помогне. Решението на Джонсън да обедини Департамента за международно развитие (DfID) с Министерството на външните работи на практика ще унищожи високопоставена британска институция, която наистина имаше завидна международна репутация. DfID е широко призната като една от най-добрите национални агенции за помощ и развитие.
За Джонсън обаче това бе представено като манна небесна. Затова той възнамерява да превърне новата структура в средство за външна политика. Репутацията и приносът й към "меката" сила на Великобритания обаче скоро ще избледнеят.
Всичко това прави бомбастичната реторика на Джонсън за „Глобалната Великобритания“ толкова куха, колкото винаги е била. Най-доброто, което сътрудниците на Даунинг стрийт могат да предложат, е обещаният стратегически преглед на външната политика, отбраната и сигурността да издигне Великобритания като „водеща сила в света завинаги“ - сякаш предишните правителства си представяха нещо друго.
Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев
