Надпреварата за създаване на ваксина срещу Covid-19 набира скорост. Има много надежди, но и много подводни камъни. Трябва да се отнасяме с недоверие към прибързаните новини за успеха на тази или онази все още експериментална формула на ваксина. Това обяснява френският вирусолог Мари-Пол Киени в интервю за “Поан”. Тя беше заместник генерален директор на СЗО и отговаряше за програмата за разработване на ваксини по време на епидемията на грип А (H1N1). Днес Мари-Пол Киени е член на Комитета за анализ, изследвания и експертиза (CARE), съставен от 12 учени, които съветват френското правителство за леченията, тестовете и ваксините.
- Само четири месеца след началото на пандемията, изглежда, че вече е на път ваксина срещу Sars-CoV-2?
- Слушайки някои лаборатории, включили се в надпреварата, наистина бихме могли да останем с това впечатление. Но не е толкова просто. Случаят с американската лаборатория Moderna е емблематичен в това отношение. Нейното прессъобщение, широко разпространено на 18 май, обяви положителни междинни резулати във фаза I, която съответства на първия етап на тестове върху хора, с появата на имунен отговор у участниците. Но това съобщение е в сферата на рекламата, а не на публикуването на научни данни в подходящата форма. Освен това, въпреки че цените на акциите на Moderna скочиха веднага на фондовата борса, последва ответна реакция с публикуването на статии и мнението на експерти, които в подробности показват, че ваксината на Moderna изобщо не е доказана. Трябва да отбележим впрочем, че Американският институт по здравеопазване (NIH), който подкрепя финансово тези изпитания, не каза и дума за предварителните резултати.
- Сигурно ли е, че един ден ще можем да се ваксинираме срещу коронавируса?
- Не, няма никаква сигурност, че ще бъде разработена ефективна ваксина срещу Sars-CoV-2, въпреки много положителните съобщения на различни правителства по света. Но има успокояващи признаци. Преди появата на Sars-CoV-2 вече беше започнало разработването на ваксини срещу други два пандемични коронавируса, Sars-CoV-1, който причини пандемията през 2003 г., и Mers-CoV, който върлуваше в Близкия изток през 2012 година. Тези ваксини не бяха завършени поради липсата на финансиране или на достатъчна циркулация на вирусите, за да се измери реалното им ниво на защита. Въпреки това концепциите бяха представени и днес те служат за основа на някои екипи за разработване на ваксина срещу Sars-CoV-2. Други учени тръгнаха по пътищата, очертани от ваксинацията срещу Ебола, която се основава например на използването на аденовирус от шимпанзе или на отслабен вирус, за да се предизвика имунна реакция. Но очевидно не трябва да наливаме слагаме тигана, докато рибата е още в морето! Ние сме в първия стадий от изследването, който изисква да се проучат много пътища - повече от 120 в момента - до потенциалния им неуспех или, да се надяваме, до успеха на някои от тях.
- Постижима ли е целта да края на годината да разполагаме с ваксина?
- Извън периодите на спешна здравна нужда, както днес, обикновено са необходими 5 до 6 години, за да се извърши цялата серия от клинични изпитания. За ваксината срещу Ебола, последният пример за спешно разработена ваксина, времето за клинични изпитания бе значително съкратено: отне малко повече от година и половина, за да може ваксината да премине през всички етапи и да започне да се прилага през 2015 година. Това ускоряване стана възможно чрез паралелното провеждане на клиничните изпитания във фази I и II. Първата проверява безвредността, а втората позволява да се преценят необходимите дози на ваксината. Във фаза III също бяха издадени незабавно разрешенията за т. нар. “състрадателна” употреба от хора, пряко изложени на вируса Ебола в епидемичните райони. Официалното регистриране на ваксината стана едва през декември 2019 г.; към тази дата повече от 500 хил. души бяха ваксинирани спешно. Това предвиждаме да направим и в случая с Covid-19, в още по-бързи срокове. Но за да сме сигурни, че тестваната ваксина е ефективна, тя ще трябва да се тества в момент, в който вирусът циркулира активно. Това ще се случи, ако вирусът предизвика втора вълна в Европа през есента. Тогава бихме могли да имаме резултати от фаза III към края на годината. Но още веднъж, не бива да бъркаме пиара и науката, особено когато виждаме услужливостта на някои политици…
- Какво имате предвид?
- Вече видяхме например, че американският Национален институт по здравеопазване (NIH) обявява повече от частични резултати за лечението с ремдесивир, дори преди да бъдат публикувани солидни данни. Оттогава още ги чакаме! Така че бихме могли да се опасяваме, че американските власти ще бъдат изкушени от същата агресивна комуникация и по отношение на ваксина още тази есен… И то въпреки че става дума само за междинни резултати от фаза III със средна защита от 20 до 30 процента. Трябва да останем абсолютно благоразумни! Във всеки случай, в началото няма да е необходимо да се ваксинира цялата земя, ще трябва да се процедира поетапно.
- Тогава за кого трябва да бъдат запазени първите ваксини?
- Това е важен въпрос, защото ако след няколко месеца имаме ваксина, трябва още отсега да определим стратегията за нейното използване. Здравните власти във всички страни трябва бързо да постигнат съгласие кои лица трябва да се възползват от първите кампании по ваксинация и да осигурят справедлив достъп до ваксинните дози. Ако се позовем на грипната пандемия от 2009 г., би трябвало да се даде предимство на защитата на 2 процента от световното население, т.е. всички здравни работници и професионалисти, които са на първа линия, за да функционират обществото и държавите. За Sars-CoV-2 възрастните хора биха могли да бъдат втората целева група от населението, защото те са изложени на най-висок риск от тежки форми. Само че те дават и най-слабо ефективен отговор на ваксините. За да се преодолее този проблем, ваксинацията може да се разшири до най-младите, за да се ограничи способността им да предават вируса. Така, по косвен път, най-уязвимите хора ще бъдат защитени!
Каролин Турб, “Поан” Превод от френски: Галя Дачкова
