"Нека спрем да залъгваме общественото мнение, казвайки че ще бъде достатъчно да останем вкъщи до ваксината! Не можем да живеем завинаги във висящо положение, в очакване на перфектното лекарство. От 80 г. имаме ваксини срещу грипа и все още има стотици хиляди хора, които умират от него всяка година. Както при грипа, ще трябва да сключим договор с този нов коронавирус: да смекчаваме и ограничаваме неговото влияние, без да претендираме да го сведем до нула случая. Микробите, както казваше Пастьор, винаги ще имат последната дума. Пастьор знаеше, че те са били тук преди нас и ще останат и след нас. Това не ни пречи да се борим за подобряване на здравето". Според италианският проф. Роберто Бруцоне (Roberto Bruzzone) от Изследователският център на Института “Пастор” в Университета в Хонконг нито една ваксина няма да ни отърве напълно от вируса. За да се върнем към нормалния живот, трябва да определим нов социален договор и да приемем, че ще живеем - и понякога ще умрем - с коронавируса. Роберто Бруцоне е съдиректор на Изследователския център на Института “Пастьор” в Университета в Хонконг.

- С какво този вирус изненада лекарите и се превърна в пандемия от такъв мащаб?

- Този вирус не е чак толкова изненадващ. Той се появи под формата на епидемия на респираторно заболяване с характеристики на пневмония. Свикнали сме с това: бактериалните пневмонии убиват стотици хиляди хора годишно. Въпреки това, когато идентифицираме един коронавирус, имаме рефлекса да мислим, че ще бъде като Sras през 2003 г. Но двата вируса са много различни в клинично отношения. Вирусът на Srаs причиняваше симптоми в 100 процента от случаите и беше заразен едва след появата на симптоми. При Sars-CoV-2 има голяма част асимптоматични случаи и инфектираните хора са заразни преди да развият симптоми. Това му позволи да се разпространява много по-бързо и коварно. Опитът със Sars беше не по-малко решаващ. В Хонконг, Сингапур или Южна Корея, които преживяха Sars и Mers (Близкоизточния респираторен синдром), хората бяха много по-подготвени. А в Европа бяхме по-неподготвени, защото имахме твърде голямо доверие в нашите здравни системи. Сега трябва да разберем защо Сингапур има 11 хил. случая и само 12 починали, докато в Швеция има 16 хил. случая и близо 2000 смъртни случаи.

- Каква е разликата двата вируса, Sars-CoV-1 и Sars-CoV-2, от биологична гледна точка?

- Все още нямаме окончателен отговор, но има различни сигнатури в техния геном. На първо място, в новия вирус частта от протеина, наречена “Спайк”, която позволява на вируса да разпознае естествения рецептор на гостоприемника в нашите клетки и да ги инфектира, е по-добре приспособена за тази задача. Тази структура се е развила естествено, за да има по-добър афинитет към нашия рецептор. Вирусът има по-добра способност да разпознава, да се закрепва и следователно да навлиза в клетката.

На следващо място, в Sars-CoV-2 има свързване в част от самия протеин Спайк, което съществува в много коронавируси, но го нямаше в Sars-CoV-1. Това свързване позволява ензимно разцепване на протеина Спайк, което позволява на областта, необходима за сливане с мембраната, обграждаща клетките, да прониква в целевите клетки, без да има нужда от ензимите в дихателните пътища. Следователно Sars-CoV-2 може би по-лесно инфектира други клетки, различни от клетките в дихателните пътища. Познаването на произхода на вируса би ни позволило да разберем по-добре тези разлики.

- Защо?

- Важно е да знаем откъде идва този вирус и как се е образувал. Знаем, че прилепите носят вируси, които са роднини на Sars-CoV-1 и Sars-CoV-2. Геномът на новия коронавирус се различава малко от този на най-близкия роднина в прилепа, който познаваме. Именно тази разлика го прави опасен за човек. Една статия, публикувана неотдавна в Nature Medicine, показва, че най-вероятната хипотеза е, че тази еволюция е плод на естествен подбор. Ако искахме да подобрим чрез моделиране афинитета на вируса към нашия рецептор, нямаше да използваме тези модификации. По естествена случайност вирусът сам е намерил по-добри генетични последователности от нашите модели. Това означава, че няма никакъв шанс този вирус да е създаден в лаборатория. Това щеше да се види и в генетичния му код, ако беше синтезиран в лаборатория.

Сега е важно да проследим как е преминал от прилеп към човек. Колко “опита” е направил, през кои междинни гостоприемника… Един вирус е “история на успеха” (success story). За да се разпространи, той трябва да инфектира нови гостоприемници, без даубива всички. Ето защо изследователите в Европа и Китай са създали библиотеки с вируси. За коронавирусите при прилепите начело е екип от Института по вирусология в Ухан. Той отдавна предупреждаваше за риска от нов вирус, подобен на Sars-CoV-1, който ще премине от прилепите в хората.

- Оттук и значението на научните изследвания за проучването на този животински резервоар?

- Да! Ако сега можем да мислим за препозициониране на някои лекарства срещу Covid-19, или за разработване на ваксини, то е защото от 15 г. изследователите продължават да работят въпреки и срещу всичко! До Sars изследването върху коронавирусите беше запазено за малка общност от специалисти, тъй като коронавирусите причиняваха най-много хрема. Sars стимулира значително изследванията по тази тема. Но след няколко години финансирането намаля значително и дори в Хонконг беше трудно да се получи финансиране за такива изследвания.

- Как може науката да помогне преди края на пандемията?

- Сега всички опции трябва да са отворени. На първо място, да се проучат епидемиологичните опции, за да се възстанови социално приемлив живот. Абсолютно трябва да се знае колко хора са били заразени с вируса. Броят на заразените е различен от този на “потвърдените случаи”, съобщавани ежедневно във “военния бюлетин” за епидемията. За да се прецени това, трябва да се провеждат сероло-епидемиологични изследвания и да се заложи на тестовете. Не трябва да се купуват какви да е тестове, нужен е изключително прецизен материал. Освен това, целта на тези тестове не е да се издават здравни паспорти, които да позволят на хората да излизат, както чуваме понякога. Това означава да се разбере по-добре тежестта на болестта и да се сверят мерките за социално дистанциране и карантина.

Втората ос са клиничните изследвания. Кой е най-добрият начин да се лекува това заболяване? В кой момент един пациент трябва да бъде поставен на механична вентилация и интубиран?Как да си обясним различните нива на смъртност в отделните страни? Дори лекарство, което подобрява с 10-20 процента шансовете за оцеляване на един болен, може да бъде решаващо. И ако остане с 20 процента по-малко в интензивното отделение, това ще позволи на болничната система да функционира по-добре.

И накрая, има фармацевтични изследвания, разработване на ваксина и препозициониране на други лекарства. Но не бива да забравяме, че без години на фундаментални изследвания в имунологията и клетъчната биология, не бихме могли да знаем кои антигени са в състояние да се борят най-добре срещу този вирус. Това показва колко са ценни научните изследвания. Без знания, ние винаги ще сме безпомощни пред появата на нова болест. Изследователският център на Института “Пастор” в Университета в Хонконг се е посветил на разбирането на основните процеси на инфекциозните заболявания с оглед на възможните клинични приложения. От началото на януари екипите, които работеха върху грипа, денга и вируса Зика, оставиха настрана своите проекти, за да изследват новия коронавирус: имунен отговор, утвърждаване на серологични тестове, механизми на разцепване на протеина Спайк.

- Може ли една ваксина с магическа пръчка да накара проблема да изчезне окончателно?

- Не и е важно това да се напомня. Първо, защото има животински резервоар и следователно може да се появят и  други подобни вируси. На следващо място, ние никога не сме разработвали ваксина срещу човешки коронавирус. Не знаем какво ще бъде нейното ниво на ефективност. Можем да изберем най-добрата стратегия и да ускорим издаването на разрешителни, позволявйки на изследователските екипи да “изпреварят опашката” и да отидат в етичната комисия. Но преди всичко не бива да прескачаме предпазните етапи, които предотвратяват пускането на пазара на опасен продукт. Трябва винаги да проучваме данните с еднаква строгост и да ги споделяме с обществото. Да ускорим, да, разбира се, но и дума не може да става за преки пътища!

- Кога може да бъде готова ваксина?

- Бих могъл да дам цифра, 2, 3 г., но няма смисъл. За грипната пандемия през 2009 т., когато трябваше само да се модифицира вече съществуваща ваксина, бяха необходими шест месеца. Затова нека спрем да залъгваме общественото мнение, казвайки че ще бъде достатъчно да останем вкъщи до ваксината! Не можем да живеем завинаги във висящо положение, в очакване на перфектното лекарство. От 80 г. имаме ваксини срещу грипа и все още има стотици хиляди хора, които умират от него всяка година. Както при грипа, ще трябва да сключим договор с този нов коронавирус: да смекчаваме и ограничаваме неговото влияние, без да претендираме да го сведем до нула случая. Микробите, както казваше Пастьор, винаги ще имат последната дума. Пастьор знаеше, че те са били тук преди нас и ще останат и след нас. Това не ни пречи да се борим за подобряване на здравето. Ако следваме епидемиологичните модели на Имперския колеж в Лондон смъртността на заразените би могла да се движи около 0,3 процента. Това е много повече от сезонния грип, но не е много по-различно от грипните пандемии през 1957 и 1968 г. Прогресът е, че не приемаме един и същ брой смъртни случаи. Така че това е моментът, в който да кажем “стоп” на съкращенията в здравните бюджети. Днес осъзнаваме, че инвестирането в здравето наистина е инвестиция.

- Какво мислите за съпротивата в Европа срещу мерките за карантина и проследяване, които позволиха на Азия да ограничи равносметката?

- Гражданите, които очакват от държавата ефективна здравна система, трябва от своя страна да участват в общите усилия. За да се ограничи разпространението на вируса например, трябва някои хора да бъдат поставени под карантина. Струва ми се нормално, че има електронно средство, което гарантира нейното спазване. Не можем да изискваме да бъдем лекувани, каквото и да става, и същевременно да отказваме да се подчиним на карантината. От друга страна, смятам за абсурдно, че някои искат да въведат система за тотален надзор, като универсално и задължително средство за електронно плащане например, за да може да се следи движението на цялото население. Трябва да се обсъждат всички мерки. Това изисква нов социален договор. Има неотменими ценности. Но в определени ситуации човешките права могат да бъдат приспособени. Ключът е да се гарантира, че извънредните мерки са временни. Винаги е по-трудно да се вдигнат мерките, отколкото да се въведат!

- Проблемът не е ли в това, че някои политици въвеждат тези мерки не поради здравни съображения, а за да се спотайват?

- Именно, и за да се задоволят да кажат: “Направих, каквото трябваше”. Това важи особено за училищата. Не можем да държим затворени училищата до безкрайност. Нито пък можем да правим тестове на всички деца всеки ден преди да влязат в клас. Рано или късно ще трябва да ги отворим и ще има епидемия, свързана може би с училище. Това очевидно веднага ще бъде политизирано.

- Защо на западняците им е толкова трудно да въведат карантина?

- Изолацията и карантината са две различни неща. Изолацията засяга хората, които имат положителни тестове за Sars-CoV-2, които се изолират, защото е сигурно, че са заразни. При карантината това са хора, които не са позитивни, или не са били тествани, но които се изолират две седмици, в случай, че междувременно развият инфекцията, като контактни лица на болни или хора, които идват от чужбина. Карантината наистина е много трудна за приемане на Запад. Бъркат я със затвор. Хората обаче трябва да разберат, че това ограничаване на личната свобода не е наказание, а е свързано с общественото здраве. А “обществено” е прилагателно, което отеква силно във Франция. Като страна, Франция приема и изисква много от държавата. В името на общественото здраве трябва да приемем за известно време ограничаване на нашите индивидуални свободи, за да може да издържи здравната система. Имаме шанс, че можем да обсъждаме публично и сравняваме различни мнения.

Жереми Андре, “Поан”   Превод от френски: Галя Дачкова