Държавите са изправени пред ужасен избор. Да прекратят блокадите, за да рестартират икономиките си, рискувайки опустошителна пандемия от Covid-19, или да ги удължат и да нанесат по-големи щети на живота на хората и на стопанството.
Мащабното тестване за вируса е невъзможно в някои от най-засегнатите държави, а тестването за антитела с цел откриване на имунитет има проблеми с надеждността. Това затруднява идентифицирането на хората, които могат да бъдат изведени от блокадите, и определянето на това колко дълго другите трябва да останат изолирани, пише за Financial Times Еран Яшив, професор по икономика от Университета на Тел Авив и Центъра за макроикономика към Лондонското висше училище за икономика.
Има изход. Според Ури Алон и Рон Мило от Израелския научен институт Вайцман, можем да използваме начина, по който се развива коронавирусът при хората, за да започнем да отваряме нашите общества за 4 дни на всеки 14.
Повечето заразени хора са неинфекциозни през първите три дни след заразяването и са в пикова инфекциозност след 4-7 дни. Така 14-дневен цикъл, при който хората ходят на работа през първите 4 дни и след това биват карантинирни за 10, би минимизирал разпространението на болестта. Повечето от заразените през работните дни биха достигнали максимална инфекциозност по време на карантината, намалявайки разпространението.
Макар че тези с тежки симптоми могат да бъдат инфекциозни по-дълго, те могат да бъдат открити по самите симптоми, позволявайки на семействата им да се самокарантират и да сведат до минимум вторичните инфекции. Безсимптомните случаи, заразени през работните дни, биха прекарали по-голямата част от своя пиков инфекциозен период в режим на карантина. Бързото тестване и карантиниране на ниво семейство и работно място, когато се появят симптоми, могат да помогнат за съкращаване на веригите на инфекция.
Бихме могли също така да отидем още по-далече, като разделим населението на две групи домакинства, които работят в редуващи се седмици, всяка с четиридневен работен период, последван от 10-дневен график за карантина. Това ще разпредели производителната активност през целия период и ще намали гъстотата на населението през работните дни, а следователно и нивото на инфекция. Недостатъкът е, че това ще бъде по-трудно да се приложи.
Потенциалното въздействие на тази политика бе симулирано чрез използването на епидемиологичния модел SEIR и макроикономически модел, който отчита разпространението на вируса и степента на участие на работниците на пазара на труда, а оттам и в производството. Приложен към Израел, той прогнозира увеличение на безработицата до 21 процента, в сравнение с 32 процента при сценарии на повсеместна карантина.
Сравнете това със ситуацията в момента. Френският институт за икономическа статистика оцени активността през март 2020 г., когато Франция беше в строга блокада, на 35% под нормалната. Службата за бюджетна отговорност на Обединеното кралство предвижда спад на брутния вътрешен продукт през второто тримесечие от 35 на сто. Прогнозите на МВФ, централните банки и инвестиционните банки говорят за спадове през цялата 2020 г., включително и във фазата на възстановяване, от 6 до 12 на сто от БВП. Това се основава на сравнително оптимистични сценарии за постепенно премахване на блокадите и възобновяване на нормалната дейност.
14-дневната циклична политика на карантина и работа дава по-добри здравни резултати от ненамесата и при определени обстоятелства е дори по-добра от настоящата блокада. И има по-добри икономически резултати от пълното блокиране. По-малко работни места се губят и ситуацията както за БВП, така и за потреблението се подобрява. Има положителни ефекти по отношение на предвидимост, планиране на производството и потреблението, работа в неформалния сектор и други.
Същият график може да се прилага за училищата и всъщност в момента се обмисля сериозно от Министерството на образованието в Израел. Той може също да включва, от втория или третия месец на приложението му, ресторанти, кръчми, барове и други места с високо социално взаимодействие. Това би могло да се направи след оценка на резултатите от първия етап и зависи от поддържането на хигиенни разпоредби и мерки за социално дистанциране.
Стратегията трябва да се тества в по-малки области, например за един месец, и да се модифицира според резултатите. Важно е тя да допълни съществуващите мерки за социално дистанциране, маски, тестове и защита на рисковите групи. За повечето засегнати страни това може да бъде работещо начинание още през този или следващия месец.
Да обърнем графика на коронавируса срещу самия него.
Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
