Предвид фиксацията на президента на САЩ Доналд Тръмп върху фондовата борса беше неизбежно бурните колебания на цените на акциите да тласнат администрацията му към щури идеи за подкрепа на пазара. И ето ни сега, затрупани от предложения правителството да купува акции, пише Wall Street Journal в редакционен коментар.

Някои от приятелите ни отдясно смятат, че сега е време за изключителна креативност. Те сочат, че купуването на акции от правителството би могло да бъде стимул от страна на предлагането (чрез поставяне на дъно под пазара и намаляване цената на капитала за бизнеса) или може да проправи пътя за отделни сметки за социално осигуряване. Мотивацията е добра, но резултатът не би бил такъв. Япония прави това от години, като политиката е катастрофа, а и в Америка няма да е нещо по-добро.

Японският държавен пенсионен инвестиционен фонд (GPIF), най-големият пенсионен фонд в света с 1,5 трилиона долара под управление, поддържа няколко държавни пенсионни схеми. Той бе създаден през 2001 г. за да диверсифицира пенсионните вложения встрани от японските държавни облигации и постоянно разширяваше мандата си, така че сега притежава големи количества местни и чужди акции.

По-късно в това се включи и Японската централна банка. Неефективността на количественото облекчаване, насочено към покупки на държавни облигации, подтикна ЯЦБ да започне да купува борсово търгувани фондове (ETF-и) от 2010 г.

Сега тези две гигантски институции притежават значителни дялове в почти всички листнати японски компании: Анализ на Nikkei от 2016 г. установи, че те са сред най-големите 10% от акционерите за 96% от регистрираните за търговия фирми, пряко или чрез собственост на ETF-и, които държат акциите. Комбинираните им дялове надхвърлят 10% за компании като Honda и Fast Retailing (компанията майка на Uniqlo).

Първоначалната цел беше да се увеличи възвръщаемостта и дългосрочната жизнеспособност на държавната пенсионна система. С течение на времето това се превърна в опит за поставяне на дъно под цените на акциите по време на икономически стрес. Японската версия на американския аргумент за стимула от страната на предлагането беше, че държавните акционери могат да изискват по-добро корпоративно управление и по-висока икономическа производителност.

Де да беше вярно. Основната последица от държавното изкупуване на акции бе превръщането на пазара на акции в почти безполезен като място за оценка на компаниите и икономиката.

И двете институции твърдят, че са пасивни инвеститори, но те все пак избират кои индексни фондове да купят. Първата серия от ETF покупки на ЯЦБ се съсредоточи върху фондове, проследяващи индекса Nikkei 225 (на най-големите японски компании) и в резултат наду тези акции непропорционално спрямо останалата част от пазара. Когато ЯЦБ започна да купува фондове, покриващи по-широкия пазар, тя отново промени относителните цени на акциите.

GPIF взема много активни решения за уж пасивен инвеститор. Последната му прищявка са „устойчивите инвестиции“. Фаворизирането на инвестиционни фондове, които отговарят на актуалните приоритети на GPIF, неизбежно влияе на пазарите.

За разлика от нормалните инвеститори, правителствените субекти също така купуват акции с много по-малко отчитане на очакваните печалби. Това насърчава алгоритмичните търговци да се надиграват с ЯЦБ и GPIF, вместо да позволяват на човешкия фактор да прави аргументирани залози, заяви миналата година Никълъс Смит от изследователската фирма CLSA. В самозатвърждаващ се цикъл това допълнително обезкуражава традиционните инвестиции и прави пазара още по-лош оценител на корпоративните резултати. Забележка към Тръмп: Един от ефектите е увеличаването на волатилността, а не потискането й, особено за по-малките компании, които издават по-малко акции.

Други изкривявания изобилстват. Късите продажби са жизненоважен пазарен механизъм за определяне на цените. Въпреки това GPIF отказва да предостави назаем огромните си местни акционерни участия на къси продавачи и миналата година разшири тази забрана до близо 400-те си милиарда долара вложения в чуждестранни ценни книжа. Смит от CLSA също установява, че японските отрасли с висока степен на държавна собственост са по-малко конкурентни и по-враждебни за инвеститорите активисти, които искат да увеличат производителността и възвръщаемостта.

Не мислете, че притежаването на акции от американското правителство ще се окаже по-добро. Представете си, че още следващата година финансов министър на име Майк Блумбърг или Елизабет Уорън може да диктува на държавните фонд мениджъри какво да правят.

Най-голямото предимство на Америка насред кризата с Covid-19 - предимството, което ще прекара САЩ през това бедствие, ако нещо изобщо може - е креативността, предприемачеството и дисциплината на частната икономика. Би било огромна грешка за Вашингтон да пожертва това в името на краткосрочен пазарен отскок.

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова