Докато те се борят с пандемията, лидерите на много от най-големите икономики в света станаха подвластни на несъмнено националистически принципи, подкопаващи колективните усилия за овладяване на коронавируса.

САЩ, лидери в технологиите, се ръководят от президент, който открито се подиграва на международното сътрудничество, докато преследва своята глобална търговска война. Индия, която произвежда огромни количества лекарства, се управлява от индуски националист, който засили конфронтацията със съседните страни. Китай, водещ доставчик на защитни средства и лекарства, е вманиачен в идеята да възстанови предишната си имперска слава, пишат в коментар за The New York Times Питър Гудман, Кати Томас, Сю-Лий Уъ и Джефри Джетълман.

Сега, когато светът изисква сътрудничество, за да победи коронавируса, учените обединяват сили, за да създават ваксини, а производителите се координират да доставят жизненоважни стоки, националистическите интереси изглежда надделяват. Този път надпреварата е много повече от това коя страна ще произвежда iPad или електромобили. Това е битка за надмощие над продуктите, които могат да определят кой ще живее и кой ще умре.

Поне 69 държави са забранили или ограничили износа на защитно оборудване, медицински изделия или лекарства, по данни на Global Trade Alert. Световната здравна организация (СЗО) предупреждава, че протекционизмът може да ограничи глобалната наличност на ваксини. 

Националното съперничество застрашава достъпа до подобни продукти.

 „Страните с най-дълбоки джобове ще осигурят тези ваксини и лекарства и по същество голяма част от развиващия се свят ще бъде изхвърлен напълно от играта“, смята Саймън Джей Евенънт, експерт по международна търговия. „Ще се стигне до разпределяне на дажби според цената. Ще бъде брутално“, предупреждава той.

Някои виждат в трагедията по света  аргумент за по-голяма самодостатъчност, така че болниците да не разчитат на Китай и Индия за лекарства и предпазни средства.

Китай произвежда огромно количество от основните химикали, използвани за производството на суровини за редица генерични лекарства, използвани за лечение на хора, които вече са хоспитализирани заради COVID-19, посочва Розмари Гибсън, експерт по здравни грижи в Hastings Center, независима изследователска институция, базирана в Ню Йорк. Те включват антибиотици, лекарства за кръвно налягане и успокоителни.

„Всички се състезават за доставка, тръгваща от една държава“, добавя Гибсън.

Но ако похвалната цел за диверсификацията вдъхнови всички нации да погледнат навътре и да съборят глобалното производство, това ще направи света още по-уязвим, смята Чад Баун, експерт по международна търговия.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговият главен търговски съветник Питър Наваро използваха пандемията като възможност за удвояване на усилията да принудят многонационалните компании да изоставят Китай и да прехвърлят производството в САЩ. Наваро предложи правила, които да принудят американските доставчици на здравни грижи да купуват предпазни средства и лекарства от американски доставчици.

„Просто нямаме производствен капацитет", споделя Баун, отбелязвайки, че китайската промишленост се рестартира, докато американските фабрики остават в режим на изчакване или тепърва затварят врати. „Точно както не искате да сте твърде зависими от Китай, вие не искате да сте твърде зависими от себе си“, коментира още Баун.

В продължение на седем десетилетия след Втората световна война схващането, че глобалната търговия увеличава сигурността и просперитета, преобладава в големите икономики. Когато хората обменят стоки през граница, логиката твърди, те стават по-малко вероятно да се стигне до военни действия. Потребителите печелят по-добри и по-евтини продукти. Конкуренцията и сътрудничеството стимулират иновациите.

Но в много страни - особено в САЩ - един рязък провал на правителствата да разпределят справедливо богатството би подкопал вярата в търговията, отстъпвайки на протекционисткия манталитет, при който стоките и ресурсите се разглеждат като игра, в която едни печелят за сметка на други.

Тази перспектива е водеща сила, точно когато разглежданите ресурси са силно ограничени - потенциално жизненоважните запаси от лекарства са в недостиг, изостряйки антагонизма и недоверието.

Миналата седмица администрацията на Тръмп се позова на закон от епохата на Корейската война, за да обоснове решението за налагане на забрана на износа на защитни маски, произведени в САЩ, като същевременно нареди на американските компании, които произвеждат такива стоки в чужбина, да пренасочват поръчките към родния пазар. Американската компания 3M заяви, че спирането на планираните доставки на маски в чужбина ще застраши здравните работници в Канада и Южна Америка. В понеделник 3M заяви, че е постигнала компромис с правителството, с което ще разпредели доставките между САЩ и другите страни.

През последните седмици Турция, Украйна, Тайланд, Тайван, Индонезия, Бангладеш, Пакистан, ЮАР и Еквадор забраниха износа на защитни маски. Франция и Германия наложиха забрани за маски и други защитни средства, като ги премахнаха само след като Европейският съюз (ЕС) забрани износа им извън блока. Индия забрани износа на респиратори и дезинфектанти.

Великобритания забрани износа на хидроксихлорохин, антималарийно лекарство, което сега се тества за противодействие срещу вируса. Унгария забрани износа на суровината за това лекарство и лекарствата, които я съдържат.

 „Забраните за износ не са полезни“, посочва Мариангела Симао, помощник-генерален директор по лекарствата и здравните продукти в СЗО в Женева. „Това може да прекъсне веригите на доставка на някои продукти, които всъщност са необходими навсякъде“, посочва Симао.

Тръмп беше особено агресивен в осигуряването на запаси от хидроксихлорохин за САЩ, пренебрегвайки съветите на федералните учени, които предупредиха, че тестването за момента дава оскъдни доказателства за ползите от веществото.

Индия е най-големият производител на хидроксихлорохин в света. Миналия месец правителството забрани износа на лекарството, въпреки че доставките могат да продължат и при ограничени обстоятелства.

„В тази ситуация всяка страна трябва да се грижи за себе си“, споделя Сатиш Кумар, помощник професор в Международния институт за изследвания на здравния мениджмънт в Ню Делхи. „Ако не сме в състояние да се грижим за нашето население, това ще бъде много критична ситуация", подчертава той. 

След като Тръмп поиска Индия да премахне ограниченията за износ в понеделник вечер, заплашвайки с ответен отговр, правителството на Нарендра Моди изглежда смекчи позицията си.

„С оглед на хуманитарните аспекти на пандемията“, заяви говорителят на министерството на външните работи на Индия Анураг Сривастава, правителството ще позволи износ „за някои страни, които са били особено засегнати“ - очевидно кимване към САЩ.

Аритметиката предполага, че една политика на запасяване с лекарства за национални нужди може да остави други държави с празни ръце. Вероятно Индия ще изиска 56 метрични тона, но засега има само 38 метрични тона хидроксихлорохин, каза Удая Баскар, генерален директор на Съвета за насърчаване на износа на лекарства в Индия, орган на индустрията, създаден от правителството за насърчаване на износа на индийски лекарства.

Фармацевтичната компания Watson Pharma, собственост на Teva Pharmaceuticals и със седалище в Гоа, се стреми да утрои производството на хидроксихлорохин през следващите две седмици.

Геномика и геополитика

Тъй като световните фармацевтични компании изследват нови форми на лечение на коронавируса - сложно начинание дори при идеални лабораторни условия, те трябва да се съобразяват с един аспект от реалността, който влияе индиректно на тяхната дейност - геополитиката.

Компаниите, насочени към геномиката и строгите изисквания на производството, трябва да намерят начин да разработят нови лекарства, да започнат търговско производство и също така да предвидят как ще реагират националистите във водещите икономики, които влияят на потока от доставки.

Едно от най-внимателно наблюдаваните лекарства, ремдесивир, се произвежда от американската компания Gilead. Въпреки че все още не са приключили клиничните изпитвания, компанията е разширила производството, за да отговори на глобалното търсене преди одобрението на лекарството.

Подобно на много по-нови лекарства, формулата на ремдесивир включва „нови вещества с ограничена глобална наличност", според изявление на уебсайта на компанията.

Gilead отчасти увеличава производството, като се разширява отвъд собствените си мощности в САЩ, сключвайки договори с предприятия в Европа и Азия.

„Международният характер на веригите на доставка на ремдесивир ни напомня, че е от съществено значение държавите да работят заедно, за да създадат достатъчно на брой доставки за света“, заяви още на 4 април Даниел О’Дей, председател и главен изпълнителен директор на Gilead.

От Gilead посочват, че има достатъчно лекарство за лечение на 30 000 пациенти, като същевременно компанията се стреми да натрупа достатъчно от него, за да лекува около един милион души до края на годината. Но външни експерти се усъмниха дали това би било достатъчно.

„Предстои истинска борба за разпределението на доставките на ремдесивир, ако наистина то се окаже ефективно“, смята Джефри Пордж, анализатор в SVB Leerink.

Друг производител на лекарства, базираната в Ню Йорк Regeneron, подготвя американски завод за производство на коктейл от антитела, разработени на генно модифицирани мишки, с тестове, планирани за хоспитализирани пациенти и като превантивно лечение. Подобен коктейл с антитела се оказа ефективен срещу вируса Ебола.

Компанията планира заради извънредното положение да прехвърли производството на някои от най-печелившите си лекарства във фабрика в Ирландия, за да се направи място за експерименталното лечение. 

Главният изпълнителен директор на Regeneron Леонард Шлийфър, заяви, че решението да се направи новият лекарството в САЩ е едновременно геополитическо и практично.

Той призна, че създаването на продукти в чужбина сега крие рискове, тъй като те могат да станат обект на забрана за износ в тази страна. Освен това Regeneron получава федерални средства за разширяване на производството си на ваксината, заради което се очаква компанията да даде приоритет на американския пазар.

Моментът на Китай

Китай се възползва от пандемията като възможност да се представи като отговорен гражданин на света, за разлика от западните демокрации, които не успяха да се справят със заплахата - не на последно място САЩ, които се превърнаха в епицентър на огнището.

Откакто президентът Тръмп встъпи в длъжност, налагайки щедро мита както за приятели, така и за врагове, китайският държавен глава Си Дзинпин започна да се стреми да използва американското отдръпване от глобалното лидерство като шанс да се утвърди като шампион на търговската система.

Като се има предвид, че Китай е управляван от неизбираема комунистическа партия, която субсидира държавните компании и толерира широко разпространените кражби на интелектуална собственост, тези претенции изглеждаш съмнителни.

Репутацията на Китай също пострада, докато налагаше проектите от мащабната инфраструктурна инициатива „Един пояс, един път“. Тази „колекция“ от проекти на стойност 1 трлн. долара ангажира страни от Азия, Европа и Африка да се съобразяват с  Пекин и с китайския бизнес.

Китай изпрати лекари и респираторна техника в Италия, като в същото време предлага помощ на Франция, Германия и Испания. Миналия месец, когато ЕС забрани износа на защитни средства, президентът на Сърбия Александър Вучич целуна китайското знаме.

„Европейска солидарност не съществува“, заяви Вучич. „Вярвам в брат си, моя приятел Си Дзинпин и вярвам в помощта на Китай. Единствената страна, която може да ни помогне сега е Китай“, заяви категорично сръбският президент.

Китайските фабрики произвеждат 80 на сто от антибиотиците в света и съставните вещества за огромна гама от лекарства. Китайските служители обещаха да продължат да предоставят тези стоки на разположение на света. Подобни стъпки могат да укрепят позицията на Китай, но изглежда малко вероятно да успокоят администрацията на Тръмп.

Президентът на САЩ отдавна е обсебен от търговския дефицит с Китай като предполагаем показател за щетите, които понася американската икономика в търговските отношения с азиатската икономика. Но като се има предвид ролята на Китай като доминиращ доставчик на болнично оборудване и лекарства, американското здравеопазване продължава да зависи от доставките от китайските фабрики.

Според Баун САЩ стават уязвими в тази здравна криза точно, защото започнаха търговска война с Китай, откъдето идва голяма част от нужните медикаменти.

Търсенето на ваксини

Китай има за цел да се превърне в първата нация, която успява да намери правилната ваксина, крайъгълен камък, който би могъл да затвърди статута на страната като световна суперсила, сравнявайки постижението с достигането на пилотирана мисия до Луната от страна на САЩ.

Около 1000 китайски учени са ангажирани в създаването на ваксини срещу вируса, като девет потенциални версии са в разработка, според правителството. Пекин обмисля да заобиколи някои фази на планираните клинични изпитвания, за да изстреля потенциалните ваксини в спешна употреба веднага след този месец.

Но тук има една основна пречка - международно сътрудничество.

През 2003 г., когато се разрази епидемията от ТОРС, друг вид коронавирус, служители от американските центрове за контрол и превенция на заболяванията се насочиха към Пекин, за да помогнат на правителството да измисли стратегия за ограничаване на болестта. В следващите години китайските и американските власти продължиха да си сътрудничат при епидемиите в Африка.

Но през последните години американските органи за обществено здраве рязко ограничиха присъствието си в Пекин по указание на администрацията на Тръмп.

„Като се има предвид общото мнение, че всяко научно изследване ще помогне на Китай, САЩ наистина се опитват да намалят всяко сътрудничество с тях“, споделя Дженифър Хуан Боуи, епидемиолог. „Липсва доверие“, добавя тя.

По нейните думи национализмът остава много силен сред китайската общественост. 

В Белгия компанията Univercells се готви да произведе две ваксини, които са в процес на разработване, дори преди да приключат клиничните изпитвания, според съоснователя ѝ Жозе Кастило. Univercells очаква да започне производството до септември, като евентуалната цел е да се правят до 200 милиона дози годишно в две фабрики южно от Брюксел.

Една страна, която Кастило не пожелава да назове, вече е поръчала половината от доставките на ваксини, които неговата компания първоначално ще направи.

Някои страни най-вероятно няма да успеят да си осигурят достатъчно ваксина. „Наистина става въпрос за недостиг“, смята Кастило.

Повече от преобладаващото търсене обяснява очаквания дефицит. Въпреки че науката, която стои зад разработването на ваксини, е напреднала значително, правенето им често включва трудоемки техники, които не са предназначени за бързо производство на милиарди дози.

Проблемът, според Кастило, е как да се произвеждат такива ваксини в огромни количества, така че да са достатъчни за всички страни.

Чувството за неотложност изглежда е вдъхновило президента Тръмп да се опита да убеди една германска компания, която разработва евентуална ваксина, да се премести в САЩ. Компанията CureVac отрече да имала контакт с Вашингтон и заяви, че няма планове за преместване на производството.

Тръмп разполага с други оръжия. Той може да се позове на специален закон, свързан с отбраната, за да принуди американските компании да дадат предимство на правителството на САЩ пред други купувачи за закупуване на потенциални ваксини.

Малко познато звено в Министерството на здравеопазването и човешките услуги, чиято мисия е да защитава американските жители от биотероризма и пандемиите, предоставя безвъзмездни средства на компаниите за ускоряване на разработването на ваксините. Тези средства често са придружавани с изискването компаниите да снабдяват правителството със запаси, заяви Джеймс Робинсън, експерт по производство на ваксини.

Това отделение, Biomedical Advanced Research and Development Authority, наскоро предостави близо 500 млн. долара на компанията Johnson & Johnson, за да ѝ помогне да разработи ваксина и да създаде американско производствено съоръжение, където тя да бъде произвеждана.

От Johnson & Johnson отказаха да кажат дали споразумението ѝ с правителството ще изисква тя да предоставя ваксини за американска употреба. От компанията заявиха, че в момента имат възможност да произвеждат до 300 милиона дози годишно в завода в Холандия, като се подготвя подобен брой да се произвежда и на територията на САЩ.

По света 50 потенциални ваксини са в начален стадий на развитие, според СЗО. Ако историята е някакво ръководство, в крайна сметка учените ще създадат ефективна версия, която да се пребори с коронавируса.

Но остава несигурно дали ползите от такава ваксина ще бъдат споделени между всички страни.

Аспарух Илиев, редактор Елена Илиева