Когато се преместих в американски университет през 1993 г. (но изглежда като миналия вторник), дойдох с британското предразположение да се подигравам с американците, които нямат чувство за хумор, пише Саймън Кюпър за Financial Times.
По-конкретно, търсех абсурдни примери за новата американска мода, за която бях чел, наречена „политическа коректност“ (ПК) - наричайки дебелите хора „хоризонтално затруднени“, а ниските - „вертикално затруднени“ и т.н., допълва той.
В британския ми университет не съществуваше такава сдържаност, но за моя изненада открих, че харесвам американската ПК. Американците, с които се сприятелих, бяха забавни. Те просто не използваха етнически или сексистки обиди като основа за хумор, казва още Кюпър.
Търсех абсурдни примери за новата американска мода, за която бях чел, наречена „политическа коректност“
Оттогава ПК еволюира както във Великобритания, така и в САЩ. Обединеното кралство - и Западна Европа в по-широк план, бавно стига до нещо като американската версия на ПК от 1993 г.: злоупотребата с малцинствата сега се осъжда.
Междувременно обаче в ляволибералния спектър на САЩ се наложи екстремна форма на ПК - може да се нарече репресия върху речта. Тя намери отзвук далеч отвъд академичните среди, журналистиката и издателската дейност, като вероятно е спомогнала за избирането на Доналд Тръмп.
Ритуалнитекултурни войни заради репресията върху речта сега характеризират националния разговор в Америка. Последният фурор е около романа на Джънийн Къминс „Американска мръсотия“, който е за мексиканците, които бягат в САЩ. Критиците на Къминс я обвиниха в стереотипизиране на мексиканците, като казаха, че бял човек няма право да пише за Мексико.
Мексиканско-американската писателка Мириъм Гърба нарече Къминс "някой, който иска да узурпира нашия глас", защото очевидно всички мексиканци говорят в един глас, a това, което има значение в литературата, е произходът по кръв и земя. Издателят на Къминс, Flatiron, отмени обиколката й в САЩ след „конкретни заплахи за продавачите на книги и автора“. След това самата Гърба получи смъртни заплахи.
Битките относно репресията върху речта обикновено изправят млади левичари срещу по-стари либерали. В тази затворена екосфера културният творец може да засенчи президента женомразец, който се заиграва расово. Всъщност репресията върху речта и възходът на Тръмп са свързани.
Четирима от всеки пет американци смятат, че „политическата коректност е проблем“, според проучване на More in Common, застъпническа организация, която се бори с екстремизма. „ПК“ (под което анкетираните изглежда рабират контрол върху ежедневната реч) не се одобрява от 87% от латиноамериканците и 75% от афроамериканците.
Ако ПК е проблем, Тръмп може да изглежда като решението. Републиканците не могат да спечелят изборите заради намаляването на данъците за богатите или лишавайки хората от здравеопазване, но те могат да го направят на базата на ПК.
Не е чудно, че десните европейски културни воини също разнасят всяка предполагаема реч на омразата. Има някои красноречиви случаи. В Германия, когато сирийските мигранти пристигнаха през 2015 г., повечето медии заглушиха антимигрантските гледни точки заради националните табута да не се каже нещо, което може да изглежда расистко.
Британският сблъсък между трансджендърите и феминистките от "втората вълна" често включва репресията върху речта. Daily Mail с наслада отрази случая със Селина Тод, професор по история от Оксфорд, която се фокусира върху феминизма, след като тя прибягна до охрана по време на лекциите си след заплахи от транссексуални активисти.
Лондон, градът с най-голямо американско влияние в Европа, има ниши на репресия върху речта: британски издател оттегли предложение за книга, тъй като неговият съчувствен портрет на преживяванията на бедните имигранти се предполага, че представлява "културно присвояване".
Във Великобритания Борис Джонсън, който все още разпространява старите етнически вицове, донякъде се превърна в индивидуален борец срещу ПК. Въпреки това реалната европейска ПК е много далеч от тази в Северна Америка. Англофонската страна с най-много търсения в Google на термина „културно присвояване“ е Канада (вероятно световният лидер в областта на ПК). Търсенията в САЩ са на 82 на сто от канадските нива, а във Великобритания - 55 на сто.
В Европа като цяло можете да кажете каквото си искате. Можете да упражнявате културно присвояване (слава Богу) и дори да бъдете расисти, сексисти или хомофоби. Ще получите отпор и понякога лошо отношение, но това не е цензура. Погледнете кариерата на британския философ Роджър Скрутън, който след смъртта си миналия месец бе почетен като мъченик на ПК.
В Европа като цяло можете да кажете каквото си искате. Можете да упражнявате културно присвояване (слава Богу) и дори да бъдете расисти, сексисти или хомофоби
Вярно е, че той беше уволнен (и по-късно възстановен) като неплатен председател на правителствената комисия за по-добро и красиво строителство заради расистки забележки. Правителствата обаче имат право да отстраняват расисти от обществени постове.
Иначе Скрутън процъфтяваше от десетилетия в британските медии и университети, точно както антиислямските полемисти Ерик Земър и Тило Саразин са най-продаваните автори във Франция и Германия. Борис Джонсън (ясно имайки предвид отчасти себе си) възхваляваше Скрутън като човек, „който не само има куража да каже това, което мисли, но го казва красиво“.
За да проумеем разликата между САЩ и Европа, трябва да прочетем изявлението на британското издателство на Къминс, Headline, след нейните проблеми в Америка: „Горди сме да публикуваме „Американска мръсотия”. Ние уважаваме и признаваме факта, че романът предизвика дебат относно това кой какво може да разказва и правото на всеки на свобода на словото."
Докато преобладава този тип здравомислие, европейските културни войни няма да достигнат американските размери.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова