Русия не напразно е включила във военната си доктрина предупреждението, че смята „военните съоръжения на трети страни“, разположени близо до границите й, за заплаха, заяви норвежкият експерт Юлие Вилхелмсен. Според нея Норвегия не би трябвало да прибягва до помощта на американците за засилване на отбраната, тъй като това само разпали страховете на Москва. И докладът на норвежкото разузнаване, в който Русия и Китай се явяват като "основни заплахи", налива вода в мелницата на "подбудителите на военни настроения" в Русия, предупреждава експертът.

Юлие Вилхелмсен, старши сътрудник в Норвежкия институт за външна политика (NUPI), отрицателно оценява неотдавнашния доклад на норвежкото разузнаване, в който Русия и Китай са определени като основни заплахи за интересите на Норвегия. Според нея този доклад представя ситуацията по много опростен и едностранчив начин, създавайки „образ на врага“ в общественото съзнание, пише ABC Nyheter. Норвежкото разузнаване има голям авторитет и когато агресивни намерения се приписват на потенциален „враг“, това се отразява негативно на настроението в обществото като цяло - което може да доведе до ескалация на негативните настроения и от двете страни, предупреждава експертът.

„Трагично е, че хората не виждат паралели между събитията от Студената война и сегашната ескалация в отношенията между Русия и Запада. Забравяме как започна надпреварата във въоръжаването, как двете страни твърдяха, че врагът е заплаха, и създаваха все повече оръжия, поради което опасността заплашваше всички.“, подчертава тя в интервю за ABC Nyheter. Наскоро норвежкото разузнаване публикува нов доклад, озаглавен „Фокус върху 2020 г.“ за сигурността, където Русия и Китай се явяват като „основни заплахи“ за норвежките интереси, се обяснява в статията.

Журналистите помолиха Вилхелмсен да коментира този документ, тъй като тя има докторска степен по политология и специализира руска външна политика и политика на сигурност. „Не харесвам самата тази практика открито да оценявам заплахите, към които норвежкото разузнаване започна да прибягва преди десет години. Подобни категорични изявления и описание на ситуацията със сигурността в Норвегия формират образа на врага“, обясни тя в интервю за ABC Nyheter. Разузнаването има „огромен авторитет“ в норвежкото общество, следователно малко хора поставят под въпрос неговия анализ и това има огромно влияние върху обществения мироглед, подчертава експертът.

В същото време разузнаването понякога декларира „заплахи“, позовавайки се на класифицирана информация, която никой друг няма - и в същото време има много малко възможности за всякакви дебати и дискусии, каза Вилхелмсен. Според нея норвежките служби за сигурност трябва да вземат предвид и факта, че живеем в епоха на световна конкуренция между основните сили. „Те се фокусират изключително върху военния потенциал на Русия и Китай, върху това как модернизират въоръжените си сили и какво още правят в тази област. Но всичко това никога не се разглежда в контекста на това, което САЩ и НАТО правят от своя страна“, казва експертът.

Междувременно през последните няколко години именно взаимодействието между тези страни "е до голяма степен ключът за разбиране на напрежението, което се е формирало" и защо Русия и Китай сега се възприемат като "заплаха" за Норвегия и НАТО, обясни Вилхелмсен. „Няма смисъл просто да изтъкваме, че Русия и Китай са авторитарни държави. Според мен е погрешно, че разузнаването не участва в публични дебати по тази тема. Ние живеем в епоха на конкуренция между основните сили, както по време на Студената война.“, каза тя в интервю за ABC Nyheter.

Според нея потенциално опасната динамика е това, което често се нарича „дилема в сигурността“, когато агресивните намерения очевидно се приписват на потенциален „враг“. В същото време и двете страни са уверени, че самите те действат изключително с отбранителни цели и изграждат оръжия, само като се опитват да се защитят, но по този начин само допринасят за нова ескалация, се казва в статията. „Трябва да си зададем въпроса какво ще се случи, ако всички започнем да говорим в духа на норвежкото разузнаване? Тогава ще дадем повод на руските подпалвачи на войнствени настроения да твърдят, че те са прави и че НАТО заплашва Русия, която трябва да продължи да се въоръжава. НАТО се ръководи от същата логика. Така ще получим съвсем различен свят от този, за който говорихме и за който мечтаехме през последните десетилетия – той да бъде с глобализация, сътрудничество и изгода за всички“, предупреждава Вилхелмсен.

В резултат на подобна политика може да започне нова надпревара във въоръжаването, основана на лъжливи предположения, обяснява експертът: „Ако искаме да разберем откъде идва такова напрежение, трябва да оценим ситуацията около него „от птичи поглед“, да изучим логиката на всички страни, разбирайки защо те правят точно това." Според нея е необходимо да се запитаме колко разумно НАТО действа в „новия свят на съперничество“ на основните сили: „Смятам, че Русия се опитва да сдържи силите на НАТО, наместили се в Полша и балтийските държави, но не мисля, че възнамерява да си присвои част от териториите на тези страни или Норвегия. Тя провежда един вид агресивна отбранителна политика."

Вилхелмсен също отбелязва, че Норвегия, както всяка държава, също има свои собствени интереси - и не трябва да забравяме за тях, когато обмисляме нов доклад за разузнаването: „Моята основна идея е, че този анализ е твърде едностранчив. Да се каже, че тези или онези държави са заплаха, позовавайки се на техния авторитаризъм, е опростяване. В такива случаи трябва да се покаже причинно-следствената връзка."

Затова медиите, политиците и всички обикновени граждани трябва да бъдат критични към картината на света, която норвежкото разузнаване рисува за тях, експертът подчертава: „Това е особено важно днес, в нашето бурно време, когато имаме работа с напълно различни САЩ и в същото време продължаваме да бъдем тясно свързани с тях в областта на политиката за сигурност. Можете дори да кажете, че това е проблем на нашата демокрация: народът на Норвегия не вижда достатъчно широка перспектива, нюанси и предпоставки за избор на път, който би бил обсъден по-открито. Не може да се счита за политически некоректно желанието да се поставят остри въпроси за интересите на Норвегия."

Въпреки че гражданите на Норвегия, разбира се, имат всички основания да се доверят на своята интелигентност, не може да не се вземе предвид, че специалните служби „също имат конкретни интереси и собствен подход“, което ще бъде отразено в отчетите, предупреждава Вилхелмсен. „Много от твърденията на доклада, разбира се, са напълно справедливи. Всички знаят, че Русия наистина все по-активно модернизира отбраната си в северните райони. И в своята сурова реторика нейните представители говорят за НАТО и Норвегия много враждебно, дори изразяват директни заплахи. Това е факт“, обяснява норвежкият политолог. Не бива обаче да се забравя, че руската страна отдавна изразява недоволството си от разширяването на НАТО и факта, че алиансът "се приближава и се доближава до руските граници".

Именно затова Русия смята НАТО за враждебен съюз, отбелязва експертът: „Не е трудно да се разбере. Това е руският хоризонт на разбирането. Не казвам това, за да намаля агресивността на руските действия в последно време. Но на Русия очевидно й се струва, че Западът не зачита нейните отбранителни интереси. Тя чувства, че "изостава" и това е особено важно сега, когато при Путин страната си възвърна великодържавното самосъзнание и изисква да я имат предвид в световната политика.", заяви Вилхелмсен в интервюто за ABC Nyheter. Според нея много руснаци все още се чудят защо дори след края на Студената война Североатлантическият алианс не само не е изчезнал, а напротив, продължава да се разширява, а именно – от приближаването на НАТО към границите й «най-много се страхува“ Русия, се казва в статията.

Проблемът е в това, че след края на Студената война Норвегия реши, че вече няма нужда да защитава собствената си територия, и вместо това придоби такива въоръжени сили, които са подходящи само за операции в чужбина, казва експертът. И когато след събитията в Украйна и Крим през 2014 г. норвежците решиха спешно да засилят отбраната си, най-простото и бързо решение беше да поканят американците, без да вземат предвид възможната негативна реакция на Русия, припомня Вилхелмсен: „Възникна някак неприятен страничен ефект: не взеха предвид реакцията на Русия. По това време Русия беше много скептично настроена към идеята за глобално господство на САЩ и техните намерения. Беше очевидно, че Норвегия трябва да засили отбраната си - но не си струваше, да се прави това, прибягвайки до онова, от което Русия най-много се страхува, а именно помощта на американците.“

Политологът припомни в интервюто за ABC Nyheter, че неслучайно руснаците включват във военната си доктрина предупреждение, че смятат "военните съоръжения на трети страни", разположени близо до техните граници, за заплаха. Междувременно американците, които пристигнаха в Норвегия, разположиха военните си инсталации близо до руската граница. „Не можете да кажете, че това са големи войски, но истинските американски военни бази на норвежка земя са нещо изключително, преди това не е имало такова нещо“, подчертава Вилхелмсен. Според нея би било много по-ефективно, ако всички държавници, преди да вземат решения, биха могли да гледат на действията си „през очите на противника“.

„В случая с Норвегия това не трябва да се прави не дори защото „руснаците ни помолиха да не правим това“, а защото това дава възможност да мислим независимо и да провеждаме умна политика. Тогава ние, може би, не бихме станали, както казаха руснаците, „дългата военна ръка на САЩ“ и жертва на ново съперничество между двете сили“, каза Вилхелмсен в интервю за репортери на ABC Nyheter. В същото време тя предупреди, че сега в Русия активно говорят "подпалвачите на войнствени настроения" и на този фон норвежкият разузнавателен доклад за "заплахите" от страна на Москва само помага за повишаване на нивото на напрежение в отношенията между двете страни.

„Виждам проблем в езика на доклада, преувеличението и в описанието на Русия и Китай като врагове. Често казваме, че човека чуват най-добре подобните на него. В Русия през последните 15 години все по-силно звучат гласовете на подпалвачите на войнствени настроения. Сега те доминират в страната. Тези, които не слагат ударение на политиката за сигурност и застъпват нормални отношения със Запада, сега са в малцинството и седят тихо. Норвежкото разузнаване не трябва да помага на подпалвачите в Русия да укрепят курса си.“, заключи Вилхелмсен в интервюто си за ABC Nyheter.

Превод: М.Желязкова