Глобалната дискусия за бъдещето на парите бе необратимо променена през шестте месеца, откакто Facebook обяви планове за дигитална валута. Въпреки че перспективите пред Libra избледняха, основните централни банки обмислят дали "публичните" цифрови валути са необходими за запълване на празнината при плащанията на дребно, пише за Financial Times Гита Гопинат, главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ). Някои анализатори сочат, че добавянето на частни и подкрепени от централните банки дигитални валути би могло да осигури дългоочаквания, но все така непостижим шок, който най-накрая да лиши американския долар от десетилетната му доминация в световната търговия и финанси. Технологичният напредък би могъл да се превърне и в съставна част на „синтетична валута хегемон“ - цифрова кошница от резервни валути, както наскоро беше предложено от напускащия управител на Английската централна банка Марк Карни.
Макар това да са интригуващи възможности, в краткосрочен план те са невероятни. Подобренията в технологиите за разплащания може би са намалили разходите за преминаване от кешови към дигитални плащания, но има малко доказателства, че са направили много за намаляване на разходите при преминаване от една валута в друга. Тези разходи са непарични. Широко възприетите схващания за сигурността и стабилността на долара поддържат господстващата му роля в международната парична система от десетилетия.
Доларът има силна роля в търговското фактуриране - притежава пет пъти по-голям дял от този на САЩ в световната търговия, и в глобалното банкиране. Това е създало големи мрежови ефекти: колкото повече хората използват долара, толкова по-полезен става той за всички останали. Това бе затвърдено, след като развиващите се пазари, които разчитат в голяма степен на долара, увеличиха своя дял в световната икономическа активност. Техният дял в глобалния вътрешен продукт сега е 60 на сто.
Напредъкът в платежните технологии не третира фундаментални въпроси като това какво се изиксва от една глобална резервна валута. Да видим, например, еврото, което бе водещият претендент да замени долара през последните 20 години. Въздействието му върху доларовата доминация в най-добрия случай е скромно поради финансовата фрагментация в еврозоната, недостатъчното споделяне на фискалния риск и бавния напредък в управленската рамка на валутния съюз на ЕС. Несигурността относно дългосрочната стабилност на еврозоната не помага. Трудно е да си представим как технологиите биха решили тези проблеми.
Статутът на долара се подсилва от институциите, върховенството на закона и надеждната защита на инвеститорите, която САЩ се счита, че осигуряват. Просто по-голямото предлагане на алтернативни валути няма да е достатъчно, за да се преодолеят тези съображения. Китайските усилия за интернационализация на юана постигнаха само ограничен успех, въпреки регулаторната и ликвидна подкрепа чрез двустранни суопове с повече от 30 централни банки.
Когато правителствата, инвеститорите и трейдърите се сблъскат с избора на дигитална валута, вероятно е те да преоценят каква валута да използват за трансгранични транзакции. Изборът им ще се основава на много от същите фактори от миналото - ликвидност, стабилност, конвертируемост - но също така и на нови опасения, като технологичното превъзходство на емитиращата държава.
Този последен въпрос може да се превърне в решаващ фактор, като се имат предвид легитимните безпокойства относно неприкосновеността на личния живот и сигурността при цифровизираните пари.
Въпреки големите надежди, трудно е технологиите да ускорят създаването на „синтетична валута хегемон“. Търговските и финансови договори продължават да бъдат деноминирани преобладаващо в една валута, а не в кошница от валути.
За да може такава публична синтетична алтернатива да сработи, централните банки, чиито валути са в основата й, трябва да се координират, за да гарантират нейната стабилност и да намалят очакваните рискове. Глобалните нужди, обаче, могат да противоречат на целите на паричната политика у дома, като значително намалят стимула за участие на водещите резервни валути.
Цифровите валути, емитирани от големите технологични фирми, несъмнено биха имали някои предимства спрямо декретните валути. Мащабни инициативи, като тази на китайската компания WeChat Pay, предлагат безпроблемна интеграция на множество услуги в една платформа, съчетана с ниска цена и удобна за потребителите система за плащане. Въпреки това вероятността такава платформа да породи отделна разчетна единица, несвързана с декретна валута, е малка, не на последно място заради сложните регулаторни и юридически проблеми.
Международната парична система се нуждае от работа. Имаме нужда от по-евтини и по-бързи трансгранични плащания: понастоящем уреждането на трансгранични парични преводи е бавно, скъпо и тежко за онези, които най-малко могат да си го позволят. Технологиите могат да донесат бързи печалби тук и да подобрят финансовото покритие. Осъзнавайки потенциала и рисковете, Г-20 помоли МВФ да разгледа макроикономическите последици от глобалните стейбълкоини.
Малко държави ще отговарят на тези критерии. САЩ могат да превърнат лидерството си при борбата с прането на пари в световен мащаб и финансирането на тероризма в дигитална доларова доминация. Светът би се възползвал също от по-балансирана система, в която еврото и юана имат по-голяма роля, но технологиите не могат да решат този проблем сами. Необходимо е старомодно развитие на институциите за подобряване на архитектурата и устойчивостта на еврозоната, както и по-силни вътрешните институции и по-нататъшно либерализиране на пазарите в Китай.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
