Срещата на НАТО в Лондон в началото на декември не представи вдъхновяваща картина на западното единство. Лидерите хихикаха зад гърбовете си и се препираха по детски, пише Гидиън Рачмън за Financial Times.

Официалното комюнике на НАТО, обаче, съдържаше една съществена нова отправна точка. За първи път се споменава Китай, като се казва, че нарастващото влияние на Пекин създава предизвикателства, с които „трябва да се справим заедно като съюз“. Това изявление, колкото и да е меко, ще бъде прието с тревога в Пекин и с наслада във Вашингтон. След като САЩ и Китай са впримчени във все по-разгорещено съперничество, срещата на НАТО даде знак, че европейските съюзници на Америка започват да застават зад САЩ, макар бавно и колебливо.

Основният въпрос, който трябва да следим, е Huawei, китайската телекомуникационна компания, която наддава за изграждане на 5G широколентови мрежи по целия свят. САЩ поставиха Huawei в черен списък, налагайки й санкции, които не позволяват на китайската фирма да купува компоненти от Америка. Висши служители в администрацията на Доналд Тръмп се опасяват по отношение на рисковете от наблюдение. Според тях възприемането на технологията на Huawei е като „поканване на китайското правителство в спалнята ви“, а европейските правителства, които позволяват на Huawei да изгради техните 5G мрежи, „не са с всичкия си“.

В продължение на много месеци тази разгорещена американска реторика не постигна голям напредък. Япония, Австралия и Нова Зеландия обявиха намерението си да не допускат Huawei, но европейските съюзници на САЩ не последваха примера им. Въпреки лобирането на Вашингтон, Huawei постигна значителен напредък в привличането на международни клиенти за 5G. Както скорошна статия в Nikkei Asian Review посочва: „Досега компанията си е осигурила 65 договора, като почти половината са от европейски страни.“

Нагласите в Европа, обаче, вече се променят. Тръмп лобира силно в НАТО и твърди, че е осигурил италианско споразумение за изключване на Huawei. Премиерът на Великобритания Борис Джонсън каза, че страната му няма да допусне Huawei в своята 5G мрежа, ако това застрашава споразумението за споделяне на разузнавателна информация със САЩ. Този ангажимент дава на американците мощен лост. В Конгреса също има намеци, че споразумението за свободна търговия между Великобритания и САЩ ще бъде застрашено, ако Великобритания работи с Huawei.

Ангела Меркел, германският канцлер, държеше вратата отворена за Huawei, но в германския парламент се надига съпротива, ръководена от Норберт Рьотген, ръководител на комисията по външни работи в Бундестага. Той разглежда проблема като въпрос на „европейски суверенитет“. Поставено под този натиск, правителството на Меркел започва да променя позицията си. В неотдавнашно интервю Петер Алтмайер, икономическият министърът на Германия, говори за необходимостта от насърчаване на европейските доставчици на 5G да се конкурират с Huawei.

Промяната в Европа отчасти се дължи на американския натиск, но много европейци вече подхождаха с неприязън към Китай. Важен момент настъпи по-рано тази година, когато Европейската комисия издаде документ, който описва Китай като „системен съперник“.

Със закъснение ЕС осъзна факта, че Китай е много повече от голям пазар. Той също така е авторитарна държава с все по-голямо влияние в Европа. Усилията на Пекин да спечели на своя страна 17 европейски страни чрез дипломатически диалог, известен като "17 +1", предизвикаха съмнения у Брюксел, където това се разглежда като китайско усилие за купуване на влияние и разрушаване единството на ЕС.

Европейската индустрия също възприема по-скептично отношение към Китай, отразявайки много американски оплаквания относно достъпа до пазара и кражбата на интелектуална собственост.

Индустриалната политика също се завръща на мода в Европа, което улеснява разглеждането на 5G като стратегически сектор, чието развитие не може просто да бъде оставено на пазарните сили. Има две европейски компании, които могат да предложат 5G технология: шведската Ericsson и финландската Nokia.

Макар че европейците вече са по-склонни да възприемат американските аргументи относно 5G и по други китайски въпроси, реалната промяна на политиката създава значителни проблеми. Избягването на Huawei в полза на европейско решение вероятно ще доведе до по-скъпо и по-бавно внедряване на технологията. Още по-плашещо е, че оборудването на Huawei вече е вградено в съществуващите телекомуникационни системи на Великобритания, Германия и други европейски държави. Отстраняването му би било скъпо и разрушително.

Има също страх, че забраната за Huawei ще предизвика китайско отмъщение, застрашавайки достъпа до най-бързо развиващия се пазар в света. А Тръмп е смятан за непривлекателен и ненадежден партньор, който лесно би могъл да наложи на Европа търговските санкции, които вече прилага спрямо Китай.

Предимствата на Huawei в скоростта на 5G мрежите и ниската им цена вероятно значат, че компанията ще продължи да намира много желаещи клиенти извън Запада. Това означава, че Huawei ще има добър шанс за установяване на глобален стандарт в 5G, придърпвайки клиентите си в технологичната орбита на Китай, докато Западът е оставен в неестествената позиция да изостава от напредналите технологии.

Решението за 5G вероятно ще бъде първото от много такива неудобни избори за Европа. Европейските страни ще се опитват да се харесват както на Вашингтон, така и на Пекин колкото е възможно по-дълго. Ако основните съюзници на Америка, като Великобритания и Германия, са принудени да избират, тогава ценностите, икономиката, сигурността и стратегията ще наклонят везните. Те ще трябва да изберат САЩ пред Китай.

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова