Всеки, който все още се съмнява, че САЩ икономически се отделят от останалия свят, трябва да разгледа предложението, което търговското министсерство представи в края на ноември. То би позволило на министър Уилбър Рос да предотврати вноса на всякакви нови технологии, считани за „заплаха за националната сигурност“. Широкото определение може да важи не само за чиповете на Huawei или китайските технологични компании като цяло, но и за европейски хардуер, софтуер и услуги за данни, ако се счита, че са свързани с „чужд противник“, пише Рена Форухар за Financial Times.

Подобна връзка е много възможна сега, когато Европа бива привличана в технологичната орбита на Китай чрез 5G стандартите и технологиите, които са част от инициативата „Един пояс, един път”. Форухар посочва, че наскоро е разговаряла с висш ръководител на стратегически важна американска технологична компания, който е казал, че за него става законово трудно дори да говори с колегите си в Европа поради различните ограничения, които администрацията на Тръмп наложи.

Това е плашещо, защото едно от най-важните неща, които САЩ биха могли да направят в момента, за да гарантират както националната сигурност, така и собствената си позиция в цифровата икономика на 21 век, е да работят със съюзниците по трансатлантическите стандарти за нововъзникващи технологии като 5G, изкуствен интелект и други, казва тя. Всъщност това е ключова препоръка в неотдавнашния доклад на работна група към Съвета по външни отношения (СВО), озаглавен „Иновации и национална сигурност: Да запазим предимството си.“

Заглавието показва, че отделянето на щатската икономика вече не е крайна идея. СВО традиционно е място за неолиберално икономическо мислене. Повечето от неговите членове са по-възрастни, заможни, бизнес и политически хора, които са формирали и са се възползвали от глобализацията - по-специално от свободното движение на капитали - през последните четири десетилетия. Фактът, че СВО сега признава, че се намираме в един по-фрагментиран свят - такъв, който няма да се върне към 90-те години на миналия век - и се застъпва за нещо, което може да се нарече индустриална политика на САЩ, е голяма промяна в мисленето.

Съветът не е единствен. Форухар пише, че когато за първи път е предупредила, че елитите пропускат перспективата за деглобализация, идеята за икономическото отделяне на САЩ и Китай се въртеше главно в ексцентрични кръгове. Сега тя вече е обичайна, защитавана от на пръв поглед идеологически противоположни политици като кандидатката за президент от Демократическата пасртия Елизабет Уорън и републиканския сенатор Марко Рубио.

Двупартийна комисия към конгреса разследва връзката между националната сигурност и технологиите с цел да помогне на Министерството на отбраната да поддържа техническото си предимство спрямо Китай и Русия. Коалицията за просперираща Америка - група, която иска да възстанови индустриалната база в САЩ и да гарантира веригите за доставки, наскоро спечели престижна награда от Националната асоциация за бизнес икономика за изследване, което показва, че постоянните мита за Китай ще бъдат от полза за икономиката на САЩ.

Може да се спори за ефикасността на митата, но все повече се приема за даденост, че САЩ се нуждаят от по-последователна национална икономическа стратегия в свят, в който държавният капитализъм е във възход. Въпросът е как тя да се постигне. И тук вътрешните противоречия в американската система на ненамеса в свободния пазар започват да се превръщат в проблем.

Комисията към СВО, която изготви доклада за национална иновационна стратегия, се състои най-вече от представители на частния сектор от областта на финансите, технологиите и консултациите (включително топ служители в Alphabet, Apple, Facebook, както и Breyer Capital, Greylock и McKinsey). Има академични участници, като Лора Тайсън от Бъркли, ръководител на Икономическия съвет при Бил Клинтън, която отдавна настоява за индустриална политика, и генералът в пенсия Уилям Макрейвън, сега в Тексаския университет.

В комисията няма, обаче, членове от публичния сектор, въпреки че докладът е най-вече за това какво трябва да прави правителството - препоръките включват повече федерална подкрепа за научноизследователска и развойна дейност, промени в имиграционната политика за привличане на квалифицирани мигранти и по-голям процент от разходите на федералните агенции и военните, насочени към технологична интеграция.

Това отразява не само неспособността на настоящата американска администрация. То отразява разликата между това, което частният сектор иска от правителството, и това, което е готов да даде за подкрепа на публичния сектор. Ще спрат ли Apple, Alphabet и Facebook да изнасят печалбите си в чужбина? Ще вложат ли част от това, което репатрират в нещо различно от обратното изкупване на акции? Дали Силициевата долина и Уолстрийт ще преквалифицират безплатно милионите недозаети милениали? Как можем да преминем от 40-годишното мислене от гледна точка на страната на предлагането, което облагодетелства мултинационалните компании, към нещо, което по-добре подкрепя местните икономики и работниците? Това са големите въпроси без отговор.

За да бъдем справедливи, някои фирми и търговски групи предоставиха ресурси за сближаване между публичния и частния сектор, и по-специално преподаватели и създатели на работни места (могат да се изтъкнат усилията на училищата P-tech на IBM и Кръглата бизнес маса относно професионалното обучение).

Но ако Америка ще се конкурира с държавна икономика като Китай в дигиталната ера - такава, която изглежда поддържа динамиката на абсолютния победител – тя ще се нуждае от по-големи промени, движени от публичния сектор. За да ги постигне, ще има нужда и от промени в данъчната политика, които да позволят на правителството да обхване и пренасочи повече от богатството, създадено от частния сектор.

Това е послание, което бизнесът не обича да чува. Но както и самото отделяне, то е на път.

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова