Съобщава се, че Анкара изнудва НАТО, отказвайки да подпише предложения план за отбрана на Прибалтика и Полша, освен ако алиансът официално признае кюрдската милиция в Северна Сирия като „терористична група".
Приемането на нов план за отбрана на НАТО за източноевропейските страни е ескалирал от формалност в истинска дипломатическа битка, съобщи Ройтерс, като се позова на четирима висши източници от блока.
"Турците вземат източните европейци за заложници, блокирайки одобрението на това военно планиране, докато не получат отстъпки", казва един от източниците.
Турският пратеник е бил инструктиран да не подписва плана - който трябва да бъде одобрен единодушно от всички страни-членки на НАТО - докато алиансът не признае Отрядите за защита на народа (YPG) като терористи.
YPG е основната група в рамките на така наречените милиции на Сирийските демократични сили (SDF), която наскоро стана цел на новото турско нахлуване. Докато групата е дългогодишен съюзник на САЩ и се бори срещу Ислямска държава, Анкара я счита за издънка на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) - считана от САЩ и Турция за терористична организация.
Полша и трите балтийски държави - Естония, Латвия и Литва - поискаха без аргументи увеличено финансиране и военно присъствие от НАТО, само твърдейки, че са изправени пред непосредствена заплаха на агресия от Русия.
Безизходицата за плана за отбрана заплашва да развали планираните тържества на срещата на върха на НАТО за 70-годишнината в Лондон. Въпреки това, Анкара изглежда непреклонна, че ще даде зелена светлина на плана само ако получи отстъпки от блока.
„Всички критикуват [турците], но ако те се предадат, това ще е за сметка на ненамеса в стратегията им за Сирия", казва един от източниците.
Съобщаваната от Турция непримиримост, ако бъде потвърдена, само добавя към настоящите неволи на НАТО - американският президент Доналд Тръмп многократно критикува членовете на съюза за неспазване на бюджетните им ангажименти. Само седем от 29-те членове на НАТО в момента харчат най-малко два процента от своя БВП за военни нужди - и докато Полша и Прибалтика са сред тях, Турция не е там.
Турция обаче е втората по големина военна сила в съюза и заема стратегическото положение на източния му фланг, в обсега на Русия и Близкия изток. Поради всичко това Анкара отскоро има вкаменени отношения със САЩ, за закупуването от Турция на руските системи за ПВО С-400, както и заради военната й операция в Северна Сирия.
Турция може да приеме изтеглянето от Тръмп на американските войски като мълчаливо одобрение за неговата „Операция извор на мира", но Вашингтон поддържа, че ръководените от кюрди сирийските милиции все още са нейни „съюзници" и многократно призова Анкара да прояви сдържаност при нападението си срещу тях.
