Темата за облагане на богатствата на заможните хора, тъй популярна в света, още не се дискутира активно в Русия. Нищо чудно обаче това да е „изкуствена тишина“ – много скоро нещата може коренно да се променят, поставяйки въпроса сред централните проблеми на деня.
Напоследък все по-често се обсъжда идеята малоимотните да бъдат освободени от данък върху доходите на физическите лица. Дискусиите сочат, че при всяко положение епохата на „плоския данък“ в Русия може скоро да свърши. Което на свой ред подтиква да се вгледаме по-внимателно в друг аспект от данъчната система – евентуалните промени в облагането на най-заможните жители на Русия.
Различни страни се опитват да облагат богатството вече отдавна и с различен успех. Аржентина, Канада, Франция, Холандия и други страни са натрупали известен практически опит в тази сфера. Наближава и моментът този въпрос да бъде решен в САЩ. През юни т. г. „Ню Йорк таймс“ помести писмо от най-богатите хора в Америка до кандидат-президентите на САЩ с призив да бъде въведен данък върху богатството. Там се казва по-специално, че авторите си живеят чудесно, но биха желали достойно бъдеще и за целия американски народ.
Американският елит изглежда твърде своевременно е усетил и изживял предизвикателството на времето, след което адекватно е реагирал. Решил е сам „да оглави“ трудната борба със свръхбогатството, без да чака, докато го стори някой друг.
Как стоят нещата в Русия? Странно защо темата не доби широк отзвук – не я обсъждат активно нито печатът, нито телевизиите. При все че данъкът върху богатството е нещо далеч по-актуално у нас, отколкото в споменатата Америка или в Европа.
По данни на „Глобал уелт рипорт“, изготвян всяка година от „Креди сюис“, през 2018 г. Русия е заела второ място в света по концентрация на богатствата след Тайланд. Най-богатите 10 процента от населението притежават 82 на сто от всичките лични богатства в страната. В САЩ този показател възлиза на 76 процента. Петте процента най-имотни хора в Русия притежават 73,7 на сто от всичките лични богатства, а на 1 процент свръхбогати се падат 57 на сто.
Това показва колко е актуален днес проблемът с разслояването на обществото и материалното неравенство. Нагласите да се търси някакво решение са твърде силни и с времето само ще растат. Сред възможните начини за смекчаване на ситуацията е въвеждането на данък богатство в Русия.
Виждам две основни причини страната да тръгне най-вероятно по този път. Първо, хазната има нужда от допълнителни приходи. Всички разбират това. Парите не стигат, а икономиката ни се забавя вече няколко години и перспективите в развитието й засега не впечатляват никого. Но фактор номер едно у нас сега не е икономиката, а политиката. Именно тя ще диктува наложително ли е да въведем данък върху богатството, тя ще реши кога да стане това, в какви размери и по какъв начин.
Защото през 2021 г. ни чакат избори за Държавна дума, а след още няколко години и вот за президент. Експертите са единодушни, че в момента има голям недостиг на нови идеи, които да сплотят обществото около една или друга партия, един или друг кандидат. В този контекст идеята за данък върху богатството е същинска находка – едно на ръка ще има стремежи да бъде „разиграна“ в предстоящия изборен цикъл.
Лесно е да предположим, че за този данък ще гласува на практика цялата страна. Той има всички шансове да изиграе ролята на един вид „национална идея“, обединяваща хора от най-различни възрасти и политически бои. Сега основните играчи може би нарочно го държат „под миндера“, в резерв – поради страх от фалстарт.
Колкото и да е странно, новият данък – стига да бъде разумно разработен и внедрен – може да е изгоден и за богатите хора в Русия. Над тях постоянно тегне заплахата от повишаване на данък доход: току се надига вълна от недоволство, че хората, печелещи 100 хиляди и 100 милиона рубли годишно, плащат все същите 13 на сто. А и сянката на приватизацията постоянно виси над бизнесмените, започнали да градят своите състояния в онези трудни времена. Данъкът върху богатството може да премахне тези въпроси или поне възможността някой сериозно да ги повдигне пак.
А ето и ключовия проблем: колко ще се плаща? В САЩ днес е най-популярно предложението на кандидат-президента от Демократическата партия Елизабет Уорън, включено в предизборната й програма. Тя предлага много проста аритметика: за личните богатства до 50 милиона долара данъкът не важи изобщо, а всички суми отгоре се облагат с 2 на сто годишно плюс още 1 процент за богатствата над 1 милиард долара.
За да усетим тези цифри, май не е зле да се поупражним върху конкретни примери, най-добре близки за нас. Нека погледнем петимата най-богати хора в Русия според класацията на „Форбс“ за 2019 г. и се опитаме да пресметнем хипотетичния им данък богатство, изчислен по „американската“ формула.
Излиза, че Леонид Михелсон би трябвало да плати за годината 710 милиона долара, Владимир Лисин – 629 милиона, Вагит Алекперов – 611 милиона, а Алексей Мордашов и Генадий Тимченко – 601 милиона и 593 милиона съответно. Значи при това положение само петорката най-богати бизнесмени в Русия ще са длъжни да броят за годината над 3,1 милиарда долара. Почти тройно повече от всички данъци върху доходите на физическите лица в страната за 2018 г.
Може би има смисъл у нас да започнем с по-ниски данъчни проценти и до ги вдигаме постепенно. Според мен основният критерий за конкретните показатели трябва да е разумен компромис между интересите на обществото и интересите на най-заможните хора в страната. Ако въжето се изтегли прекомерно на едната или другата страна, това ще има дългосрочни отрицателни последици.
Друг важен аспект от проблема е как да се изразходват събраните данъци. Мисля, че те не бива да се турят в общия кюп. Инак населението може да не усети реална полза от новия налог. Тези пари трябва да бъдат „на показ“ – реалната прозрачност в събирането и харченето им да е на най-високо равнище. Може да бъде създаден специален фонд „Справедливост“, средствата от който да отиват за конкретни проекти. Например, ако благодарение на тези пари спрем всеки път да събираме с шапка за лечение на болни деца в чужбина – и само това да е, ще е добре дошло.
Възможна е и друга практика: с парите от „своя“ данък един или друг богат човек изгражда болница или старчески дом и на сградата се слага специална мемориална плоча за събитието. Варианти много – важното е всички тези пари да идат за добри дела и всички да можем да се убедим в това.
Ситуацията подсказва, че са налице всички шансове данъкът върху богатството да заработи в Русия в най-скоро време. Според мен това е просто неизбежно. И дано видим от него осезаема полза за милиони хора в Русия.
