През следващия месец конференцията на ООН за изменението на климата, COP25, трябва да изработи правилник, който ще улесни бизнеса да бъде част от обединените действия в областта на климата, пише за Financial Times Йосуе Танака, управляващ директор за енергийната ефективност и климатичните промени в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Фирмите се нуждаят от ясни правила, за да работят ефективно. Има широко съгласие, че включването на частния сектор е необходимо, за да се увеличи финансирането срещу климатичните промени от милиарди към трилиони и да се постигне амбицията на Парижкото споразумение от 2015 г. за въглероден неутралитет до средата на този век.
Но докато годишните разговори за климата на ООН напреднаха по много други фронтове, миналогодишната среща на върха не постигна споразумение по член 6 от Парижкото споразумение - относно пазарните механизми, необходими за постигането на тази цел.
Член 6 подкрепя международното сътрудничество. Парижкото споразумение изисква държавите да определят собствените си национално определени вноски (НОК), които понастоящем не са достатъчни, за да ограничат глобалното затопляне до 2 градуса над прединдустриалните нива.
Така че, за да насърчи държавите да станат по-амбициозни с течение на времето - да достигнат превишението от 2 градуса или дори да повишат амбицията си до 1,5 градуса, член 6 предлага използването на пазари за въглеродни емисии, за да се даде възможност на страните да си сътрудничат, търгувайки с квоти (кредити).
Това помага, като се позволи, да речем, на намалените емисии, произтичащи от швейцарски инвеститорски проект в Сенегал, да бъдат частично споделени от транзакционните страни, така че да няма двойно отчитане и всеки тон емисии да се брои. Чрез определяне как държавите могат да работят заедно за реализирането на дадена цел и след това за разпределяне на ползи, член 6 е от ключово значение за успеха на действията по климата.
Ефективността на разходите в резултат на подобно международно сътрудничество ще позволи на страните да направят повече на същата цена – допълнително и по-бързо намаляване на емисиите и създаване на благоприятен кръг, от който да се възползват всички без допълнителни разходи. Или споразумението може просто да помогне за по-евтино постигане на планираното намаляване на емисиите. По един или друг начин член 6 следва да помогне за създаването на необходимата гъвкавост за балансиране на амбицията за действие в областта на климата със социалната справедливост за онези, чийто поминък е отрицателно засегнат от планираните промени.
Ползите за региона, покриван от Европейската банка за възстановяване и развитие - 38 развиващи се икономики в Европа, централна Азия и южното и източното Средиземноморие - ще бъдат значителни, според изследвания на ЕБВР. Те показват, че дори при днешното ниво на амбиция сътрудничеството по член 6 може да отключи икономически ползи за 53 млрд. долара в региона на ЕБВР до 2050 г. и 131 млрд. долара до 2100 г., създавайки кумулативен виртуален пазар на въглерод, оценен на 300 милиарда долара до края на 21 век.
Това са повратни ползи, към които си струва да се стремим. Миналата година повечето страни бяха готови да се споразумеят за пазарните механизми. В крайна сметка обаче разликите между подхода на Бразилия, Китай и Индия, които искат по-голяма гъвкавост, и ЕС, който иска по-твърд подход, осуетиха приемането на насоките. Те са отново на масата тази година.
Нуждата е спешна. Докладът от миналата есен на водещи климатолози от Междуправителствената група за климатичните промени предупреди, че остава само десетилетие, за да се избегне необратима климатична катастрофа. Необходимо е също така бързо мислене, за да се осигури справедлив преход, така че цели слоеве от населението да не страдат от необходимите икономически промени.
Настоящото геополитическо напрежение може временно да засенчи сделката, като вероятно означава, че ще трябва допълнителна работа по член 6 след COP25 и преди последната среща от настоящия цикъл в Обединеното кралство следващата година. Но е важно член 6 да бъде съгласуван по същество през декември, така че да привлече достатъчно внимание, за да бъде прокаран навреме, с цел да бъде разширен до края на този петгодишен период през 2020 г. и отново до 2025 г.
Амбицията се увеличава през годините след 2020 г. През септември международните банки за развитие (МБР) обявиха планове за увеличаване на инвестициите за глобални действия в областта на климата, които те подкрепят всяка година, до 175 млрд. долара до 2025 г. (досегашният рекорд от 2018 г. беше 111 млрд. долара). До 2025 г. се очаква годишното съфинансиране на инвестиции за действия в областта на климата да нарасне значително до 110 млрд. долара, от които 40 милиарда долара трябва да бъдат мобилизирани от инвеститори от частния сектор. МБР могат да играят роля на маркет-мейкъри, като определят стандартите и дават възможност за инвестиции, водещи до търгуеми резултати от намаляване на въглеродните емисии.
Бизнесът и МБР чакат правилника. През четирите години след 2015 г. светът измина дълъг път към писането на пазарни правила, с които компаниите да могат да работят в действителност. Ясен правилник би задвижил частния сектор, позволявайки на климатичните действия да нараснат експоненциално. Колкото по-рано започне това, толкова по-добре. За да направим най-доброто, което можем за планетата, трябва да излезем от тазгодишната среща с правилник.
