Сигналът е пределно ясен: независимото правосъдие е сред главните ценности на ЕС, а неговата защита е задължение на всички европейски държави и институции. Бартош Дудек коментира решението на Европейския съд за Полша.
Това е вече второто, и вероятно не последното, становище на съдиите в Люксембург по отношение на полската правна реформа. Още през юни те обявиха за незаконно понижаването на пенсионната възраст на съдиите във Върховния съд на страната. А сега става дума за същата мярка във всички останали полски съдилища.
Обект на критиките на Европейския съд са най-вече две клаузи в приетия през 2017 година закон. Тогава, с гласовете на управляващото национал-консервативно мнозинство, възрастта за пенсиониране на съдийките бе свалена от 67 на 60 години, а на съдиите - от 67 на 65. Правото да се произнася по изключенията от това правило получи еднолично министърът на правосъдието, който в Полша е същевременно и главен прокурор.
По-рано съдийките и съдиите можеха сами да решават дали да продължат да работят и след навършването на редовна пенсионна възраст - най-много до 70 години. Единствената предпоставка за това бе предоставянето на медицинско свидетелство за добро здраве.
Двете възражения на ЕК
Европейската комисия (ЕК) съзря в новия регламент нарушение на равноправието между мъжа и жената - заради различната пенсионна възраст. Освен това тя постанови, че решението за оставане на работа по линия единствено на мнението на министъра на правосъдието представлява нарушение на независимостта на магистратите и внесе съответната жалба в Европейския съд. Именно под натиска на ЕК Варшава промени тези две клаузи още през пролетта на 2018-а година. Но Брюксел не оттегли станалата междувременно излишна жалба. И с пълно основание, защото сигнал трябваше да бъде изпратен не само към Полша, а към целия Европейски съюз.
Този сигнал е пределно ясен: независимите съдии са една от главните ценности на ЕС, а съблюдаването и защитата на тази независимост е задължение на всички европейски институции. Нещо повече: съдийките и съдиите в държавите-членки са същевременно съдии в служба на Европа, тъй като със своите решения те прилагат и правото на ЕС. Затова правилата по устройството на съдебната система на национално равнище засягат и цялата Общност.
За тази яснота, която може да бъде наречена историческа, по парадоксален начин трябва да се благодари именно на това правителство във Варшава, което се опита - с всеобхватната си правна реформа - да погребе независимостта на правосъдието. Но би било погрешно да се мисли, че в случая става дума само за порицаване на национал-консервативното правителство във Варшава. Решението е предупреждение към всички правителства в ЕС - не само тези в Източна Европа. Тъй като опитите на политиците да подчинят правосъдието, а на много места и медиите, в никакъв случай не се ограничават само в тези географски граници. Тази опасност трябва винаги и навсякъде да бъде вземана насериозно, а съществуващите права - да бъдат надлежно отстоявани.
Членството в ЕС - не само облаги
Това решение на Европейския съд за пореден път показва, че който иска да е част от елитния европейски клуб трябва да спазва правилата, залегнали в европейските договори. Членството в ЕС не трябва да се разбира само като ползване на облаги. Това е централното послание от решението на съдиите в Люксембург.
