В понеделник, на 28 октомври, се навършиха 57 години от т. нар. Карибска криза или Кубинска ракетна криза. На този ден през 1962 г. тогавашният американски президент Джон Ф. Кенеди получава лично съобщение от Никита Хрушчов, в което съветският лидер предлага начин за постигане на споразумение и прекратяване на конфликта.
Предложението бе прието и Москва обяви демонтажа на балистичните си ракети, разположени на кубинската територия и гарантира, че няма да бъдат разгърнати отново. От своя страна Вашингтон се съгласи - макар и не публично - да изтегли балистичните си ракети от Италия и Турция, гранична страна със СССР.
„Мнозина са забравили онези времена", пише известният руски журналист Владимир Пузнер на своя уебсайт. "Спомням си го добре. Бях доста зрял човек през 1962 г. И си спомням, че имаше усещането, че предстои ядрена война и всички ние ще умрем. Не всички сега знаят колко бяхме близо до тази война." спомня си той.
Конфликтът от 1962 г. между СССР, Куба и САЩ започна, след като американското разузнаване показа на президента Кенеди снимки, които свидетелстват за наличието на съветските балистични ракети със среден обсег на Карибския остров.
На 27 октомври военноморските сили на САЩ забелязват подводница на СССР B-59 в района и изстрелват дълбоководни заряди, за да я принудят да излезе на повърхността. Бомбите предизвикаха експлозия и затъмнение на електрическата система на кораба, а оттам – и прекъсване на комуникациите с Главното командване. Командването на подводницата, снабдена с ядрени оръжия, нямаше информация дали войната със САЩ вече не е започнала и остана пред дилемата да трябва само да реши дали да започне атака или не.
За това бе необходимо тримата командири на подводницата да вземат задължително единодушно решение. Двама гласуваха „за", но третият каза: „не". Името му беше Василий Архипов.
Ако се беше съгласил, последвалите събития от конфликта щяха да бъдат драстично различни.
"Ето колко близо бяхме да се унищожаваме един друг", каза Познер. Според руския журналист, въпреки че в момента в Карибите вече няма криза, степента на недоверие между Русия и САЩ, както и съответните им ядрени възможности, днес са по-високи от всякога, но сега "поне не говорим за война."
"Хората вече не вдигат тостове от типа: Надявам се да няма война. Хората не излизат на улиците - нито на Запад, нито у нас - с искане властите да намалят производството на оръжие", каза Пузнер. "Не разбирам това, но за всеки случай, просто исках да ви напомня какво се случи на 28 октомври 1962 г.", заключава той.
