Военноморският боен център на ВМС на САЩ представи миналия месец дизайна на нов компактен термоядрен реактор (CFR) - модел, който, според него, подобрява недостатъците на Lockheed Martin Skunkworks, който използва подобна технология за „задържане на плазмата", информира списание Forbes.
Създателят на дизайна на новия CFR е Салваторе Сезар Паис, който преди това патентова свръхпроводници при стайна температура и самолет, подобен на НЛО, който използва антигравитационна технология. „Ако това ви звучи като научна фантастика, това е защото наистина е нещо подобно", казва Ариел Коен, автор на статията.
ВМС на САЩ казват, че новият реактор може да генерира огромни количества енергия чрез използването на динамични въртящи се синтезатори, устройства, които поддържат ядрената плазма стабилна по начин, който цели да имитира масата на слънцето. Патентът също така заявява, че получената реакция на синтез ще генерира нетна печалба на енергия, нещо безпрецедентно за реакторите за изкуствено синтез.
Голяма ядрена централа произвежда около 1 гигават енергия, която служи за захранване на около 700 000 американски домове. Моделът на Сезар Паис може да произвежда до 1 терават енергия, само с 1 мегават захранване.
Новият CFR е с диаметър между 0,3 и 2 метра, така че може да се използва за генериране на енергия както в мирна обстановка, така и в условията на война, тъй като може да бъде транспортиран в кораби, самолети или танкове. Ако работи, може да замени реакторите за ядрено делене, използвани в почти 150 военни кораба, повечето от които работят в обхвата от 100 мегавата.
"Това би било голямо постижение не само за ВМС на САЩ, но и за цялата планета", казва Коен, който прогнозира евентуална "технологична революция, подобна на откриването на парната машина на въглища". В допълнение той подчертава, че този CFR "би била безопасен и без емисии".
На американската армия, в тази надпревара за енергийно надмощие, не липсват съперници. От една страна, Китай изгражда реактор за тестване на термоядрен синтез, наречен CFETR, който планира да стартира през следващото десетилетие. Междувременно Южна Корея развива проекта KSTAR, инсталация от вида Токамак, която достигна рекордните плазмени операции за 70 секунди.
От друга страна съществува Международният експериментален реактор Токамак (ITER), мегапроект, който се разработва във Франция от 2010 г. с финансиране от САЩ, Русия, Китай, Япония, Южна Корея и Индия и с участието на други тридесет нации. Неговата цел е да произвежда около 500 мегавата термоядрена енергия по чист начин, за справяне с климатичните промени.
