Когато Си Дзинпин приветства африканските лидери в Пекин миналата година, речта му съдържаше типично китайска формула: пет „не”-та. В действителност всичките пет отрицания могат да бъдат обобщени като един ангажимент. За разлика от властнически настроените западняци, Китай никога не би казал на африканците как да управляват собствените си страни. Няма да има „намеса във вътрешните работи на африканските държави”.
Този принцип на ненамеса е централен в китайската външна политика от 50-те години. Но тъй като правителството на Пекин е все по-отстояващо се по целия свят, става все по-ясно, че това, което виждаме, е „ненамеса“ в китайски стил, пише Гидиън Рачмън за Financial Times.
Инцидент началото на месеца подчерта, че в действителност Китай се чувства напълно в правото си да се намесва, когато чужденците изразяват неприятни за Пекин мнения. Туит в подкрепа на Хонконг от генералния мениджър на Хюстън Рокетс доведе до сблъсък между Китай и Националната баскетболна асоциация на Америка, в резултат на който мачовете от НБА бяха свалени от китайската държавна телевизия.
Този спор беше с необичайно висок обществен отзвук, защото касае САЩ и спорта. Но той описва познат модел. Чуждестранните държави и компании сега трябва да се справят с усилията на Китай да контролира речта им по все по-широк кръг от теми табу, включително Тибет, Тайван, Хонконг, най-новата китайска история, човешките права и териториалните претенции на Пекин в Южно и Източно Китайско море.
Тъй като Китай става едновременно по-мощен и по-параноичен - и с надигането на конфронтацията в Хонконг - броят на тези сблъсъци ще се увеличи. Така че западните правителства ще трябва да мислят много по-систематично как да реагират. В противен случай ще открият, че заветните им свободи бързо ще бъдат ерозирани.
Би било погрешно да се обвинява Си в лицемерие, когато той се обявява за ненамеса. Китайският президент е искрено безразличен дали чужда държава е диктатура или демокрация. Настояването, че страните не могат една друга да имат възгледи за вътрешнополитическите си системи, е жизненоважен механизъм за защита на комунистическата партия на Китай, тъй като по този начин тя се предпазва от външния натиск относно правата на човека или върховенството на закона.
Пекин твърди, че чужденците, които изразяват мнения по чувствителна тема, като Хонконг, се намесват във вътрешните работи на Китай. И тук това преминава в намеса върху свободното слово на запад. Това е много повече от усилието да се спрат чужденците да стоят на площад Тянанмън и да викат „свобода за Хонконг“. Усилията на Китай за контрол и цензура над словото у дома постепенно се интернационализират, достигайки до чуждестранни корпорации, международни медии, семинарни зали и кампуси на западни университети, както и до изявленията и политиките на чуждестранни правителства.
Преди 20 години беше сравнително лесно да се отблъсне тактиката на Китай за натиск. Но огромният размер на китайския пазар означава, че западните компании сега са все по-предпазливи да не обидят Пекин. НБА се опита бързо да успокои спора и обидният туит беше изтрит. Същата седмица Apple изтегли приложение, което помагаше на хонконгските демонстранти да избягват полицията. Китай е третият по големина пазар на Apple.
Това са само най-скорошните примери. Други компании, които отстъпиха пред натиска на Пекин са хотелската верига Marriott и авиокомпанията United Airlines, като и двете бяха обвинени в насърчаване на идеята, че Тайван е отделна държава.
Мултинационалните компании може да твърдят, че трябва да стоят извън политиката, но това е много по-трудна позиция за медиите и университетите, за които свободното изразяване и дебатът са фундаментални.
Що се отнася до медиите и академичните среди, Пекин използва както визите, така и пазарния достъп като оръжие. Специалистите, които са изключени от страната, могат да провалят кариерите си. Така че натискът за автоцензура е огромен.
Стимулът да не се обижда китайското правителство се отнася както за организации, така и за отделни лица. Много западни медийни компании имат (или имаха) амбиции на китайския пазар. (Financial Times поддържа уебсайт на китайски език, който в момента е частично блокиран в Китай).
Много западни университети откриха кампуси или съвместни инициативи в Китай. Но значението на китайските студенти като източник на доходи означава, че дори академични кадри, разположени в САЩ, Австралия и Европа, са подложени на натиск.
Преподавател по политика в британски университет неотдавна ми каза, че от университетските власти са го помолили да премахне плакат на танк на площад Тянанмън от стената на офиса си, защото това може да е обидно за китайските студенти. Той отказал. Но самият факт, че молбата е отправена, е показателен.
За момента реакцията на западните институции на китайския натиск обикновено е случайна и импровизирана. Но тъй като проблемът вероятно ще стане по-остър, това трябва да се промени. Опит за изготвяне на някои принципи бе направен в доклад за Hoover Institution, който подчертава необходимостта западните организации да са прозрачни в отношенията с Китай и да изискват еднакво отношение към китайските и западните учени.
Време е на петте „не“-та на Си Дизнпин да бъде отговорено с някои западни „не“-та, включително решително „не“ на ограниченията в свободата на словото.
