Силиконовата долина има проблем с управлението, пише Ричард Уотърс за в. Financial Times.

Не става въпрос само за незачитащия подход към корпоративното поведение, който процъфтява в някои централи. WeWork не е част от долината - или дори не е технологична компания - но нейният основател все пак успя да популяризира чувството за право и незачитане на самоограниченията, което хвърли неблагоприятна светлина върху културата на технологичните стартъпи.

Съществува обаче по-дълбок проблем с управлението, който произтича от начина, по който мощните нови услуги и продукти се управляват и контролират. Технологичната индустрия обича да се гордее с иновациите си, но иновациите в управлението са в недостиг. Това се превърна в ключов проблем, който някои от най-големите играчи в бранша трябва да решат, за да им се позволи да пожънат плодовете на своята съзидателност.

Както и при много други аспекти на технологичната индустрия в наши дни, недостатъците на Facebook изведоха това на преден план.

Социалната мрежа често говори за себе си като за страна, сравнявайки огромния размер на своята потребителска база с национално население. Чрез този измерител тя стана най-голямата държава в света някъде през 2015 г. Все още са открити въпросите как да управляваме тази страна и как правилата, които важат в нейния дигитален свят, трябва да се свържат с реалния.

„Върховният съд“, който Facebook създава, за да действа като краен арбитър на речта в своята мрежа, е един пример за новата форма на наднационално управление, която компанията се опитва да изгради. Съдът, съставен от хора, които нямат връзка със социалната мрежа, е опит да се покаже, че самата Facebook се подчинява на по-висша сила.

Но дори ако прилагането на правилата е иззето от ръцете на Facebook, няма съмнение къде са определени тези правила: в самата Facebook.

Марк Зукърбърг наскоро предостави нагледна демонстрация на това, като изложи своята философия за свободната реч в беседа в Джорджтаунския университет. Тази декларация изглежда беше отговор на обратната реакция, породена от по-ранното му решение да направи политическата реклама в мрежата безплатна за всички, като Facebook не полага никакви усилия да защити своите потребители от явни неистини.

Ако виртуалната държава на Facebook се нуждае от по-висш съд, тя също се нуждае от валута. Зукърбърг отиде във Вашингтон, опитвайки се да убеди законодателите да не забранят в аванс неговия проект за криптовалутата Libra.

Както при идеята за върховен съд, Facebook поставя контрола върху Libra извън компанията, в ръцете на асоциация, в която няма специални права. Има известна утеха във факта, че регулаторите във всяка държава ще могат да подчиняват цифровите портфейли и други „приложения“, които работят в мрежата на Libra, на своите собствени национални правила. Това може да включва неща като регулиране на поверителността (данните, които Facebook притежава чрез собственото си приложение за Libra, ще бъдат обект на външен одит) и мерките срещу прането на пари.

Основната мрежа на Libra обаче все пак ще функционира извън финансовия мейнстрийм. Не е изненадващо, че националните регулатори и политици се притесняват от въздействието й върху стабилността на финансовите им системи и упражняването на монетарната политика. А съюз от частни финансови институции, избран от Facebook и способен, от своя страна, да подбере собствените си бъдещи членове, може да не е най-добрият модел за надзор над потенциално мощна нова валута.

За разлика от усилията на Facebook да изгради нови форми на международно управление, Google междувременно се придържа към убежденията си и се опитва да запази контрола в рамките на компанията.

Когато става въпрос за изкуствения интелект, например, Сундар Пичай наскоро изпрати просто съобщение до правителствата по света: долу ръцете. Докато някои технологични ръководители, като президентът на Microsoft Брад Смит, открито призовават за регулиране - като започнем от системите за изкуствен интелект, които управляват лицевото разпознаване - Пичай заяви, че е по-добре да оставим индустрията на мира.

Същото отношение - че инженерите са най-подходящите хора за контрол на мощните им творения – наскоро беше показано отново, след като Google официално обяви, че е успяла да изгради най-модерния квантов компютър в света. Ако компанията запази изследователското си лидерство в тази област, след десетилетие тя може да се окаже, че контролира изчислителни способности, които далеч надминават тези, на което и да е правителство.

Засега това все още не е нещо повече от превъзнесен научен експеримент, като има естествено нежелание да се ограничават изследователите с преждевременни правила. Но бързият напредък на науката - и самата сила, която един ден тя може да донесе – внасят неотложност.

В крайна сметка въпроси като тези служат за насочване на прожекторите върху проблема с управлението, който е много наболял за някои от големите технологични компании. И Google, и Facebook са възложили корпоративния контрол на своите основатели чрез акции със специални права на глас, оставяйки окончателната власт в ръцете на няколко лица.

Тъй като техните изобретения оказват огромно влияние върху големи части от обществото и икономиката, изглежда, че едно евентуално споразумение ще попадне под все по-силен контрол. Това как се справят с него в крайна сметка може да определи колко свобода им остава да оперират.

Петър Нейков, редактор Елена Илиева