Опитите на Франция и Германия да сложат край на конфликта в Източна Украйна създават риск да изострят допълнително вече засилващото се напрежение в ЕС как да се подходи към Русия, което може да затрудни усилията за мир.
Напредъкът в преговорите между руските и украинските представители породиха надежди, че ще бъде свикана първата международна среща на върха от три години насам за слагане на край на боевете между проруските сепаратисти и украинските правителствени сили.
Обаче някои европейски страни, макар и да приветстват организирането на среща на върха на Франция, Германия, Украйна и Русия, се тревожат, че все по-често се споменава, че ЕС може частично да отмени санкциите си срещу Русия, наложени на Москва заради нейното анексиране на Крим от Украйна през 2014 г.
Разногласията в ЕС как да се действа с Москва се засилват заради поведението на Париж, който през последните месеци даде признаци, че иска да се споразумее с Кремъл.
Някои изказвания на френския президент Еманюел Макрон притесниха най-вече някои правителства на страни от ЕС, които в миналото бяха съветски републики или сателитни държави. Те са разтревожени от все по-агресивна според тях руска външна политика и отхвърлят всичко, което може да навежда на мисълта за намаляване на напрежението.
„Трябва ли да наградим Русия, защото не е направила нищо грозно в последните няколко месеца?“, попита дипломат от ЕС.
На срещи на ЕС, в писма и речи в съюза разделенията заради Русия, които преди бяха под контрол, сега отново излизат наяве, казват дипломати.
Това напрежение може да затрудни ЕС да постигне съгласие за нови санкции, в случай че президентът Владимир Путин активизира опитите си, както смятат някои западни лидери, да подронва западни институции като 28-членния съюз.
Напрежението може още повече да раздели съюза – между, от една страна, група водени от Франция относително приятелски настроени към Русия съюзници като Италия и от друга, балтийските страни, Полша и Румъния. Това на свой ред може да отслаби решимостта на подкрепяни от Запада правителства да се застъпват за Украйна, казаха някои дипломати.
Дипломати от ЕС продължават да очакват, че лидерите на съюза ще удължат с още шест месеца санкциите срещу енергийния, финансовия и отбранителния сектор на Русия на редовната си среща на върха през декември.
Обаче макар и Макрон и канцлерката на Германия Ангела Меркел да казват, че не може да има облекчаване на санкциите, докато Русия не изпълни договореното през 2014-2015 г. мирно споразумение за Украйна, и двамата възприемат санкциите като пречка пред по-добри отношения с Москва.
„РЕСТАРТЪТ“ НА МАКРОН
Санкциите бяха наложени заради анексирането на Крим и руската подкрепа за воюващите в Украйна сепаратисти и могат да действат само ако се подкрепят от всички правителства на ЕС. Всякакви търкания може да накарат дори само една страна, може би съюзникът на Москва Унгария, да ги прекрати.
„Дошло е време германското правителство да окаже натиск на ЕС за частична отмяна на санкциите“, каза германският депутат Петер Рамзауер, чийто десноцентристки Християнсоциален съюз е член на управляващата коалиция.
Балтийските държави, които преди време бяха част от Съветския съюз, се опасяват, че „руският капан“ може да блокира амбицията на Украйна да се присъедини към НАТО и ЕС. 42-милионната страна има граници с Русия и със страни от ЕС и НАТО.
Със съгласието на Германия за по-активна роля на Франция по отношение Русия Макрон през юли неочаквано съживи инициатива за подобряване на отношенията с Москва.
Той изпрати своите министри на отбраната и на външните работи на посещение в Москва през септември и така сложи край на продължилото четири години замразяване на дипломатически визити на толкова високо ниво. С това Макрон се стреми да върне Москва в групата на водещите индустриални държави.
Макрон, който през август каза, че отблъскването на Русия е „дълбока стратегическа грешка“, иска нейната помощ за решаване на най-сложните кризи в света, от Сирия до Северна Корея.
„Географията, историята и културата на Русия са фундаментално европейски“, каза във вторник Макрон в реч в Съвета на Европа, главния форум за човешки права на континента, в който членството на Русия беше преустановено след анексирането на Крим.
Връщането на Русия в Съвета на Европа през юли, за което лобираха Франция и Германия, беше първият случай на отмяна на международна санкция, наложена заради превземането на Крим от Москва.
Белгийският премиер Шарл Мишел каза миналия месец на дипломати от ЕС, че макар Русия да е заплаха за сигурността, тя „остава и наш съсед и трябва да се съобразяваме с тази реалност“.
В писмо до дипломатите от ЕС миналия месец посланикът на ЕС в Москва също призова за „прагматичен“ подход към Русия.
НАГРАДА ИЛИ ОТМЪЩЕНИЕ?
Дипломати в ЕС от източноевропейски, балтийски и скандинавски страни заявиха, че са смутени от подхода на Макрон и запитаха какво се е променило в Русия, че да е оправдан подходът за съживяване на отношенията.
В конфликта в Източна Украйна са убити над 13 000 души от април 2014 г.
През септември Русия и Украйна размениха пленници и това се възприе като първи признак за подобряване на отношенията.
Путин обаче изключи връщане на Кримския полуостров, който бе подарен на Украйна през 1954 г. от тогавашния съветски лидер Никита Хрушчов.
НАТО обвинява Русия, че се опитва да дестабилизира Запада с нови ядрени оръжия, изтегляне от договори за контрол над въоръженията, кибератаки и подмолни действия.
Миналата година западните правителства, включително Франция, експулсираха безпрецедентно голям брой руски дипломати след нападение с нервнопаралитичен газ срещу бивш руски шпионин в Англия, за което лидерите на ЕС обвиниха Москва. Кремъл заяви, че не е замесен.
Според бившия френски пратеник в Сирия Мишел Дюкло за Макрон рискът е, че от гледна точка на Москва Франция е „полезна за разединяването на западния лагер“ и че това е „класически похват“, използван в отношенията между Изтока и Запада по време на Студената война.
Предложението на Макрон към Путин се опира на изграждане на структуриран диалог, фокусиран върху пет основни точки: споделяне на експертни познания и разузнавателна информация, механизъм за успокояване на напреженията между ЕС и Русия, контрол над въоръженията в Европа, европейски ценности и съвместна работа по международните кризи.
ЕС също има своя стратегия в пет точки в отношенията с Русия, която включва т.нар. избирателно ангажиране. Много дипломати от ЕС казват, че това е най-подходящият начин за постигане на напредък, с търсене на сътрудничество от Русия по проблеми като климатичните промени с цел възстановяване на доверието.
