Справедливостта на икономическите интереси

 

 

Идеята за Европейския съюз е дело на Ото фон Бисмарк, който вижда Европа като Обединени европейски щати.

Това е още през 19 век.

След Втората световна война, разрушена и икономически срината Европа, се нуждае от възстановяване.

При подписването на мирните договори тогава е изоставена традицията, довела до нейното избухване, чиято бомба е заложена именно в договорите, чрез които се слага край на Великата война /Първата световна война/, а именно – техният наказателен характер. Изгубилите страни-участнички, в която и да е война обикновено са понасяли териториални загуби, трябвало е да заплащат репарации, били са ограничавани във военно или друго отношение и пр.

Възстановяването на Стара Европа се осъществява чрез плана „Маршал”, в който са поканени да участвуват всички държави на Стария континент. По обективни политически причини Съюза на съветските социалистически републики /СССР/, под ръководството на Йосиф Висарьонович Джугашвили – Сталин, и всички държави от т.нар. „Източен блок”, отказват да се ползват от този финансов механизъм.

С това се поставя началото на двете европи – източна и западна.

Разбирайки, че отделно не могат да се възстановят, както и че пазарите на всяка една поотделно са малки, Федерална република Германия и Република Франция стигат до идеята да обединят усилия в това, което ги е разделяло и един вид „подпалвало” Европа – добивът на въглища и стомана.

Началото е поставено на 09.05.1950 г. с Декларацията, прочетена от френския министър на външните работи Робер Шуман.

Това е началото на протосъюза на днешния Европейски съюз, създаден от Федерална република Германия, Република Франция, Република Италия, Кралство Белгия, Кралство Нидерландия и Великото херцогство Люксембург.

С годините се приемат и още държави в този съюз, за да се стигне до днешната му конструкция.

Европейския съюз не е международна организация.

Той не е държавно образувание или типичното обединение на държави, каквито са Съединените американски щати, Швейцарската конфедерация, Федерална република Германия, Обединените арабски емирства и пр.

Европейския съюз е sui generic – единствен по рода си.

В него държавите запазват своите национали идентичности, обединени единствено от постигане на по-висок икономически растеж, който включва свободно придвижване на стоки, хора и капитали, общи монетна и митническа политики и др.

Последната еволюция на Европейския съюз е в развиването и воденето на обща външна политика на Общността.

До колко обаче Европейския съюз е съюз на равнопоставени държави, може да се установи от квотите в Европейския парламент, които се определят с оглед населението на държавите-членки.

Казано по друг начин – решават големите!

Малките държави могат да имат становища, но до там.

Планът „Макрон” в това отношение е показателен, но и доказва думите на германски политик, който преди повече от 30 /тридесет/ години заявява, че България може да е малък пазар, но е голям конкурент.

Европейският съюз не е съюз на равнопоставени държави.

Той е обединение, основано на икономически зависимости, в което силните определят неговата политика, включително и тази на малките държави, като това днес се налага под думата конкуренция, но с изменено съдържание.

Същата е жизненонеобходима за реален просперитет, но под този претекст се крие по-скоро обратния ефект – нейното сриване вътре в Съюза за сметка на една или друга държава, предвид икономическите интереси на големите европейски сили.

Пример за това служат 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”.

Доказано безопасни – на експертно ниво – същите бяха изведени от експлоатация, като условие за приемането на Република България в Европейския съюз. Това решение е политическо и същото е продиктувано от Република Франция, предвид инвестициите на нейна компания в румънската АЕЦ „Черна вода”.

Друг факт, случил се доста по-рано /1989 г. – 1990 г./ са думите на Хелмут Кол – Канцлер на Федерална република Германия – който констатира, че на изток има милиони висококвалифицирани работници.

Никой обаче не разбра овреме контекста на това заключение.

Днес последиците от него са видни.

По-голямата част от онези милиони висококвалифицирани работници днес са настоящи пенсионери, които се явяват в тежест на социалните и осигурителни системи на Федерална република Германия, Република Франция, Република Италия и др.

Този процес не е преставал в нито един момент, а напротив – продължава да тече, но вече и на друга плоскост.

Всяка година хиляди млади хора търсят своето бъдеще – било обучение или препитание – в т.нар. развити държави и… остават там.

Някои от страните на Източна Европа са „обезкървени” от към образовано младо население.

Буквално има глад за мозъци в определени държави, понеже именно те са тези, които носят икономическата инициатива и научния прогрес, и точно те са тези, които Западът привлича с условия на труд, трудово възнаграждение, лична сигурност, спокойна обществена среда и пр.

Ярък пример в тази насока е Република България.

Точно тук е най-бедната община в цяла Европа – община Видин.

Вероятно все още най-бързо обезлюдяващата се област в Общността е северозападна България.

Република България е в първите редове на статистиките за:

Най-бързо застаряващо население;

Най-висока смъртност;

Най-висока смъртност при новородените;

Най-лошо здравеопазване;

Най-лошо образование;

Най-ниски пенсии;

Най-ниско трудово възнаграждение, и пр.

Не случайно се казва, че:

Само в България може да се родиш платено, да се учиш платено и да работиш безплатно.

Европейски съюз… звучи прекрасно.

Добре дошли в реалността!

Една част от държавите-учредителки на протосъюза на днешния Европейски съюз са тези, които реално се хранят с останалите държави-членки, налагайки своите икономически интереси и политики на другите в Съюза.

Самото разширение на Европейския съюз е показателно за това.

То започва обикновено с отваряне на кандидатстващите държавите за стоките на Съюза, които под една или друга форма са субсидирани чрез фондове на самата Общност или имат развит износ към чуждестранни пазари, което им дава възможност за по-ниска себестойност на продукцията им. Ведно с това се затварят възможностите за износ към държавите-членки за една или друга стока, произведена в кандидатстващата държава, посредством стандартите на Съюза.

Тогава обикновено започват фалити на предприятия, докато не се стигне до унищожаване на цели стопански отрасли.

За Република България се казва, че преди 1989 г., тази силно индустриализирана държава, е хранила със своята селскостопанска продукция половин Европа, за да се стигне до настоящия момент, когато вносните плодове и зеленчуци са по-евтини от произведените тук – в България.

Това е постигнато чрез унищожаване на едрото земеделие /дори и под ръководството на държавата/ и парцелирането му на малки производствени стопанства, които нямат нито ресурса, нито визията за износ.

Друг момент е деиндустриализацията на съответните държави за сметка на развитите индустрии на запад.

Днес, вече е видимо случващото се с Украйна.

Големият проблем е, че за момента тази държава е несмилаема за Европейския съюз.

Процесите, които текат обаче в Украйна, навярно ще са като по учебник и вече са били прилагани в редица други бивши държави от източния блок, изразяващи се в анихилиране на производствени и икономически мощности, които представляват заплаха за икономическите цели на една или друга западна държава.

Под слогана „конкуренция” реално се унищожават икономики, респ. конкуренцията, а държавите се превръщат от производителки в консуматори, налагайки културата на консуматорско общество.

Финансов прогрес за едни срещу икономическа, общества, морална и прочие деградация за други.

Последното, по една случайност е изнесено като концепция в същата година, когато Робер Шуман прочита Декларацията си – през 1950 г.,– пред Конгреса на САЩ от заместник-директора на Централното разузнавателно управление – Алън Уелс Дълес – известно, като Плана или Доктрината „Дълес”:

„Ще свърши войната, всичко някак си ще улегне, ще се утаи и уреди. И ние ще хвърлим всички сили, всичкото си злато, цялата материална сила за измамване и оглупяване на хората! Човешкият мозък, съзнанието са приспособени към промяна.Посявайки в СССР хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как? Ние ще намерим наши единомишленици… наши съюзници и помощници в самата (държава /б.а./) Русия.

Епизод след епизод ще се разиграва грандиозната по своя мащаб трагедия на гибелта на най-непокорния на Земята народ – руския, на окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание.

От литературата и изкуството им ние например постепенно ще изтръгваме тяхната социална същност, ще отчуждим творците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, кината, пресата – всичко ще изобразява и прославя най-низките човешки усещания, чувства и страсти.Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените творци, които ще започнатда насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма, предателството – с една дума, всякаква безнравственост.

В управлението на държавата ще създадем хаос и безпорядък. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за своеволието на чиновниците, рушветчийството, безпринципност и мотаене – всичко, което води до онова, което им скимне да правят. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат въздигнати до добродетел…честността, порядъчността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелици от миналото…

Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх един от друг, и нахалството, безсрамието, предателството, национализмът и враждебността между народите и най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това ние ловко и незабелязано ще култивираме и всичко това ще разцъфне с кичести цветове.

Сега малцина, много малко хора ще се досещат или даже ще разбират какво става…Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото.Ще изтръгваме духовните  корени(в обществото /б.а./) на болшевизма, ще опошляваме, ще унищожаваме корените на народната нравственост.По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и ще отстраняваме (обществените ценности /б.а./) ленинския фанатизъм. Ние ще се залавяме с хората още от детските и юношеските им години. Главният ни залог ще бъде на младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити.

Ето така ние ще направим.”1

Прочитайки текста на Доктрината „Дълес”, и изключим СССР, Русия и болшевизма, мислейки извън рамките само на тази държава, а глобално… нима от десетилетия не се случва това, което някои наричат световна конспирация и прочие чудеса, а същото е просто една реч, чиито идеи тихо се прилагат по отношение на всички и всичко, понеже са показали своите резултати… и то не къде да е, а на първо време в самите САЩ.

Погледнато извън частния случай, за който е създаден този план, той се явява универсален и днес се налага и утвърждава чрез музика, филми, театрални постановки, литература или изобщо чрез всякакъв вид „изкуство”,… но най-вече чрез медиите и интернет.

…и всичко това е достигнато със слоганите „Права” и „Свобода”!

През последните петнадесет години масово навлезе във всяко домакинство световната мрежа – интернет.

Днес тя вече е във всеки джоб.

Всеки има достъп до интернет на своя умен телефон и достъп до всичко, за което Алън Дълес е говорил пред Конгреса на САЩ.

Днешното общество реално е консуматорско такова, което страда основно от пиянството и наркоманията, простащината и наглостта, лъжата и измамата, нахалството и безсрамието, от насадения животинският страх от един към друг чрез съревнованието, в което всекиго впускат от най-ранните му детски години.

Моралът и религиозността, честта и справедливостта, доверието са превърнати в думи без съдържание в житейския път на поколения, докато сексът и насилието, предателството и безчестието – материализмът – са издигнати в култ.

Всичко това на всеки му се насажда всеки ден – директно и/или косвено – всеки един ден човек става участник в днешната порно култура, в която сексът продава всичко – дори храна и лекарства.

Тези времена обаче не са новост – порнокрацията във Ватикана е продължила според едни 35 /тридесет и пет/ години, а според други 60 /шестдесет/ години.

Хората станаха хуманни към животните, но забравиха да бъдат хора за тези около себе си.

Страхуват се да не си издраскат екрана на умния си телефон, а се чувстват най-силни, когато с една дума могат да унищожат човек.

Всеки може да добавя и да добавя, и да добавя…

Въпросът е, не къде иска да бъде или какво желае да бъде, а колко е готов индивидът в личностното си развитие, за да бъде човек и респ. да заеме прилягащото му се място в обществото.

Въпросът е до къде социумът желае да еволюира.

Въпросът е каква искаме да бъде държавата ни.

Въпросът е в какъв Европейски съюз искаме да бъдем…

Този – настоящият – Европейски съюз не е наш.

Не е на хората.

Това е структура, подчинена на корпоративни интереси, чиито проводници са правителствата на определени държави-членки.

Съюзът следва да бъде общност на равнопоставеност и взаимопомощ.

Това изключва зависимости, държавни интереси, вътрешнополитически цели, държавни протекции на частни икономически интереси и т.н. и т.н.

Европейският съюз действително може да бъде sui generic – единствен по рода си,– когато големите пораснат достатъчно, когато „узреят”, и започнат да водят не свои политики, а Съюзът да води общи вътрешни политики – социални, здравни, индустриални, селскостопански, финансови и пр.

В тази насока пример е изборът между Република България и Република Турция, който „Фолксваген” направи за строителството на свой нов завод.

Този избор не е само икономически, а и политически – на Федерална република Германия. А би следвало изобщо да няма такъв, а само взето решение, доколкото под въпрос може да се поставя дали да се откриват работни места в Европейския съюз или в държава, която не е член на Общността.

За потребителите – граждани на Европейския съюз и Руската Федерация,– остава решението дали да купуват МПС-та, които Volkswagen AG произвежда или в които дружества притежава акции, със следните марки:

Volkswagen

Audi

Bentley

Bugatti

Lamborghini

Porsche

SEAT

Skoda

MAN

Scania

Neoplan

Ducati

и Suzuki,

или да бойкотират това дружество и свързаните с него лица, като ясно да бъде показано на всички, че европейските компании от Общността, когато произвеждат за нас, ще произвеждат в Съюза и тук ще откриват работни места, създавайки предпоставки за по-добри здравни и социални системи, както и за повишаване на жизнените ни стандарти.

От друга страна, има и много други производители, чиито стоки не отстъпват по качество, а са и на конкурентна цена – щом е внос… да бъде вносно!

От край време е ясно, че държавата не са административните ѝ структури.

Държавата това са хората!

Обществата и техните ценности или липса на такива, намират отражение във всеки един аспект на живота, в това число в политиките и прилагане правото на Европейския съюз.

Общността, по съдържание в нейния изчистен вид, е още много далеч от онзи момент, когато гражданството на Европейския съюз ще се изразява не в материален или обществено-икономически статут, а в морални и духовни ценности и начин на живот според последните.

 

 

 Адв. Николай Лалев