На 26 септември в Москва беше представена книгата „Последният гений на ХХ век. Юрий Кнорозов: съдбата на учения ", посветена на работата и живота на прочутия руски учен Юрий Кнорозов (1922-1999), който изигра водеща роля в дешифрирането на древното писмо на маите. Работата е написана от професора от Руския държавен хуманитарен университет и директор на Мезоамериканския център Галина Ершова, студентка на този прочут учен.
"Това, което този истински гений на ХХ век направи сам е истински подвиг, той направи световно откритие без да напусне Съветския съюз, без да е видял тези чудесни пирамиди" заяви тя.
В събитието участваха и известни представители на латиноамериканската научна общност.
Алфредо Едилберто Барера Рубио, директор на Центъра за социални и културни изследвания и учен от Националния институт по антропология и история на Мексико, заяви "Работата на Кнорозов отвори вратите за по-добро разбиране на историята и социалните процеси на великата цивилизация на маите."
Изследователят е роден на 19 ноември 1922 г. в град Южни (в Украинската съветска социалистическа република). Учи история в Харковския университет, но прекъсва обучението си поради началото на Великата отечествена война, като го продължава през 1943 г. в Московския държавен университет. Там той видял статия на германския изследовател Пол Шелхас, който смята, че дешифрирането на текстовете на маите е невъзможно.
Анализирайки три древни текста, Кнорозов определил, че те съдържат 355 знака и вече през 1952 г. той успял да определи как да разчете някои от тях. Най-известното му произведение „Писмото на маите" е публикувано през 1963 г. и дава възможност на международната общност да опознава текстовете на тази древна цивилизация.
Ученият успял да направи своето откритие, въпреки че никога не е посещавал наследството на маите. "Аз съм офисен учен. За да работите с текстовете, не е необходимо да се разхождате из пирамидите", каза той. Едва през 1989 г. той най-накрая посетил Гватемала по покана на тогавашния си президент Винисио Черецо. През 1994 г. Кнорозов получава Ордена на ацтекския орел за своята работа.
Лингвистът умира през 1999 г. в Санкт Петербург. През 2012 г. в мексиканския град Канкун е издигнат паметник в негова чест, а 6 години по-късно - друг в Мерида.
