Едни го смятат за морален изобличител на американските тайни служби, а други - за наивник и изменник. Новата книга на Едуард Сноудън "Permanent Record" се очакваше с интерес.
Тя разкрива и детайли от живота му в Москва.
Книгата на Едуард Сноудън "Permanent Record" не е единствената, която е написал. Но тази беше очаквана с особен интерес както от онези, които считат 36-годишния бивш експерт от американските тайни служби за благороден разобличител на тъмни тайни, така и от другите, които го смятат за наивник и изменник.
През май 2013 Сноудън започва да предава на вестниците "Гардиън" и "Вашингтон пост" секретна информация, засягаща Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ. По данни на Пентагона, Сноудън притежава почти 2 милиона секретни файла, заради което в САЩ го чака съд по обвинение в шпионаж и кражба на държавна собственост. Сноудън обаче изтегля всичките си спестявания и успява да напусне САЩ, след което прави опит да замине за Хонконг, но в крайна сметка се озовава в Русия, където получава и временно убежище.
За кого е била предназначена тайната информация?
Мемоарната книга на Едуард Сноудън не дава отговор на много от въпросите около неговата личност, в т.ч. и на най-важния: дали е предавал секретната информация само на журналистите, или след бягството си от САЩ е сътрудничил и на руските и китайските спецслужби.
Вече 6 години Сноудън живее в Русия. В Москва той обитава тристайно жилище заедно със съпругата си - американка по народност, за която той се ожени съвсем наскоро в Русия. Двамата поддържат контакти с много ограничен кръг от хора, а с руски граждани почти не общуват. Посещават музеи и ходят на опера и, както пише в книгата си, за него е загадка как адвокатът му винаги успявал да им осигури билети за ложите на Болшой театър.
В книгата си Сноудън пише, че сегашният му начин на живот в Русия почти не се различавал от предишния му в САЩ: с часове наред той е пред компютъра, играе компютърни игри, общува в интернет, посещава известна верига за бързо хранене. Но в същото време, когато напуска жилището, си слага слънчеви очила и шал, вдига си качулката и внимава да не си показва лицето на места, на които би могъл да бъде заснет от охранителни камери. Защо се дегизира? От какво точно се страхува? Това не става ясно от мемоарите му, но той твърдо вярва, че Русия няма да го предаде на американците.
Опити да получи убежище в друга държава
Новата книга на Сноудън
В книгата си Сноудън описва една любопитна случка: веднъж в Третяковската галерия млада туристка, говореща английски с немски акцент, го разпознала и го помолила за разрешение да си направи селфи с него. Той бил толкова объркан, че се съгласил, но бързо след това напуснал галерията и още дълго време се страхувал снимката да не се появи някъде из социалните мрежи. Но за негово успокоение и огромно облекчение това не се случило.
На Едуард Сноудън му харесва в Русия. И въпреки това той продължава да полага усилия за получаване на убежище в някоя западна държава, например във Франция или Германия. Стига те да не го предадат на американците...
