Освен че потвърждава епизод, описан в Библията, и хвърля светлина върху войната между царствата Израел и Моав, надписите върху олтар, открити през 2010 г. в йорданската местност Хирбат Атаруз, са най-ранният пример за писмеността на Моавите , каза пред Live Science археологът Кристофър Ролстън, един от авторите на проучване за артефакта, публикувано наскоро в списание Levant.

Това са два текста от девети век пр.н.е., написани със знаци на моавитската азбука и египетски цифри. Те разказват за въстанието на цар Меша, който успява да приключи малко преди това с господството на Израел над региона на Моав.

По време на войната той превзема и плячкосва Хирбат Атаруз, известен в древността като Атарот. Грабежът е записан в един от надписите на олтара, който подробно описва количествата бронз, взети от Меша като плячка.

Друг текст, много по-малко разбираем, вероятно описва и епизод от войната. Той споменава „4000 разпръснати чужди мъже и изоставени в големи количества". Също така споменава „опустошен град".

Въпреки че признават, че много остава да се изясни за надписа, изследователите предполагат, че той има възпоменателно усещане „и дори би могло да се позове на исторически събития, свързани с завладяването на Атарот и прилежащата му територия от Моавитите". По този начин олтарът ще потвърди библейския разказ за събитията, каза Ролстън.

Той посочи също, че това е "най-ранното доказателство" за използването на моавитската писменост и изтъкна "изтънчеността" на местните книжовници, сравнима с тази на книжовниците на древен Израел.

Моавитският език, понякога описван като еврейски диалект, е бил използван от този семитски народ до около 6 век пр.н.е. Известен е с няколко паметника, най-големият от които е т. нар. стела Меша, основана на конкретен вариант на финикийската азбука.

Въстанието на Меша е описано във Втората книга на царете (3: 4–27), която е част от Библията.