Шофирането в обратно движение с дясно кормило се оказа изпитание. На всяко кръстовище и завой внимаваме и се подсещаме един друг как трябва да завием и да се престроим. Объркването е непрекъснато. Все се оглеждаш първо в неправилната посока. Левият завой у нас, с изчакване на насрещното движение, тук всъщност е десен.
Отначало по магистралата нямаше проблеми, но още не подозирахме какво ни очаква по на север. Двупосочните пътища в Шотландия не са толкова широки като у нас. Като седиш на кормилото отдясно и срещу теб минава насрещното движение, подскачаш от притеснение и се буташ по-наляво. И насреща ти фучат с максималната разрешена скорост дори камиони и тирове. Шофьорите тук са безстрашни и се разминават на косъм.
И тая избуяваща зелена растителност навлиза отстрани в пътя, на места е като тунел. С колата току ошмулим зеленината отстрани и настъпваме банкета на пътя.
До Пърт все пак беше магистрала. Отделяме на градчето обидно малко време, въпреки че е старата столица на Шотландия. Обикаляме пеш, колкото да го уважим, красивите му стари улици. Типичните каменни сгради, със заведения и магазини в първите етажи, а тук-там и благотворителни магазини, каквито у нас са непознати. Асоциацията за рака на гърдата си има магазин за модни дрехи, приходите отиват за борба с това заболяване. На стотина метра се вижда друг подобен магазин, на асоциацията по сърдечни заболявания във Великобритания. И магазин на Армията на спасението и т. н. Видях и магазин „Балканска храна”, на витрината му нямаше абсолютно нищо българско. Българското сирене по света е известно като гръцко, българското кисело мляко и то е „йогурт грийк стайл”.
Край реката Тий и на много места по улиците се виждат скулптури, над всичко се извисява островърха катедрала, кръстена на шотландския светец Св. Ниниън, един от католическите мисионери по тия земи в IV век.
Тук също прави впечатление, че из града се срещат азиатци, но
не се виждат никак чернокожи и араби
Единственият „по-южен” емигрант тук, когото мернахме, беше около 35-годишният управител (собственик) на индийския ресторант. Където пък всичките три сервитьорки бяха млади и руси момичета, вероятно някои от тях бяха студентки на временна работа през лятото. И другаде из Северна Европа е подобно – в Льовен до Брюксел в индийски ресторант видях същата картина – млади руси момичета сервитьорки, наставлявани от шеф шкембелия индиец.