В чужбина се присмиват на некадърността на агентите на руското военно разузнаване, но влиянието на армията над външната политика на Кремъл нараства и е малко вероятно тя да спре своите „черни операции“. Западът обвинява военното разузнаване на Русия ГРУ за няколко атаки тази година, включително отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал с нервнопаралитичен агент в английския град Солсбъри и осуетените хакерски атаки срещу ОЗХО в Холандия.

Отричането на Русия, че е замесена, на моменти предизвикваше смях на Запад, а световните медии представиха ГРУ, което изигра важна роля в анексирането на Крим през 2014 г., като непохватни аматьори.

Обаче западни разузнавателни експерти и руски източници, познаващи начина, по който се определя политиката в Кремъл, твърдят, че Западът не бива да сваля гарда. „Лесно е да се присмиваме на някои от слабите професионални техники на агентите на ГРУ, както и на способностите им, но не бива да подценяваме нито тях, нито опасното и безразсъдно използване на нервнопаралитично вещество по нашите улици“, заяви вчера на конференция във Великобритания министърът на сигурността на Обединеното кралство Бен Уолъс.

Разузнавателни експерти твърдят, че ГРУ е активизирало дейността си, включително „черните операции“ – тайни мисии, които не могат да бъдат приписани на организацията, която ги осъществява, в хода на нарастването на напрежението между Русия и Запада, който наложи санкции на Москва заради анексирането на Крим.

„Това, което извършва Русия, е да оперира по военновременни правила, което по-конкретно означава, че ГРУ е „отвързано от каишката“, каза Марк Галеоти от Европейския университетски институт във Флоренция Марк Галеоти. „Изострянето на конфронтацията между Изтока и Запада дава власт на тези военни структури и ГРУ става много по-активно“, обясни той, добавяйки, че на моменти военното разузнаване е било свободно само да избира как най-добре да изпълни заповедите отгоре.

Ако Западът се надява, че публичното осмиване ще накара президента Владимир Путин да сложи намордник на ГРУ /чиято официална емблема изобразява прилеп, надвиснал над земното кълбо/ вероятно ще остане разочарован. Източник, близък до министерството на отбраната, настоял за анонимност, заяви, че ГРУ ще продължи работата си. „Ние сме подложени на атака. Трябва да сме твърди“, каза той.

В отговор на въпрос на журналисти завчера говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви: „Кремъл не счита медийните публикации за някаква причастност на Руската федерация към кибератаките срещу ОЗХО като повод за кадрови промени в министерството на отбраната или в генералния щаб. Информация с подобно качество, естествено, не може да бъде основание за такива промени. По думите му „информацията в медиите за дадения инцидент е доста обща, подробна аргументация по случая няма“. „Ние не знаем конкретните аргументи и доказателства, затова предпочитаме в дадения случай нищо да не коментираме“, отсече той.

„Русия вярва, че няма смисъл да ограничава дейността на ГРУ, защото това би било едностранна отстъпка, която не би довела до нищо полезно и вероятно би била възприета като признак на слабост“, каза Татяна Становая, която има добри връзки сред политическия елит и ръководи фирмата за политически анализи „R.Politik“/Realities of Russian Politics/. „Мисля, че злонамерени операции дори може да се предприемат още по-често отпреди“, добави тя.

Кремъл е отчаян от разпадането на неофициалните канали за комуникация между западните и руските разузнавателни служби, твърди Становая, и възприема шпионажа като царство без правила. Изказванията на Путин – самият той бивш агент от разузнаването, звучат предизвикателно. Миналата седмица той заяви, че професията на разузнавача е една от най-важните в света и презрително нарече Скрипал предател.

Въпреки твърденията на западните медии за предполагаемата некомпетентност на ГРУ, някои среди в Москва изпитват гордост. „Ако някой е имал съмнения, че нашите сътрудници работят навсякъде, вече не би трябвало да ги има“, каза по държавната телевизия депутатът Константин Затулин, макар че отказа да потвърди действията.

Атаките срещу ОЗХО и срещу Скрипал не са единствените признаци, които Западът възприема като засилена активност на ГРУ. САЩ повдигнаха официални обвинения срещу седем заподозрени шпиони, а Западът единодушно обвини ГРУ в глобална хакерска кампания.

Великобритания показа кадри от охранителни камери с двамата заподозрени, които според нея са се опитали да убият Скрипал, а разследващият сайт „Белингкет“ идентифицира втория заподозрян като военен лекар от ГРУ, след като преди това беше разкрил името на другия.

Холандия огласи имената на четирима заподозрени агенти на ГРУ, които според нея са се опитали да хакнат ОЗХО. Няма обаче признаци, че Кремъл изпитва нещо повече от момента неловкост от публичното излагане на на ГРУ, смята Галеоти. „Подозирам, че руснаците си правят следната сметка – че всичко това са само няколко неудобни медийни публикации, няколко остри думи и леко неудобство, което просто можем да преживеем“, каза той.

От руска гледна точка, както заяви Владимир Фьодоров, бивш високопоставен руски дипломат, гафовете на ГРУ не са катастрофа. „Това, което ни показаха, не беше нищо повече от работни засечки в изключително рисковани, но ефективни операции, които са постигнали главната си цел“, написа Фролов в руското онлайн списание „Republic“.

След анексирането на Крим ГРУ стана много по-активно заради по-широката външна политика на Русия. Преди 2014 г. Москва се ограничаваше предимно до бившия Съветски съюз. След това обаче Русия стана по-активна в Близкия изток и Африка, а САЩ и европейски страни обвиняват Москва в намеса във вътрешните им работи.

Има и други признаци за нарастващото влияние на армията освен активизирането в дейността на ГРУ. Особено гласовито относно Сирия, където Русия спомогна да се обърне ходът на войната в полза на президента Башар ал Асад, руското военно министерство се изказа дори преди Кремъл, когато сирийските сили неволно свалиха руски военен самолет миналия месец, обвинявайки „враждебен“ Израел за причиняването на инцидента.

Мнистърът на отбраната Сергей Шойгу беше един от само двамата компаньони, които Путин взе със себе си, когато отиде на почивка през лятото – другият беше шефът на Федералната служба за сигурност ФСБ. 63-годишният Шойгу не е замесен във вътрешнопартийната политика, но социологически проучвания често го поставят сред най-популярните възможни кандидати за президент.

В друг признак за нарастващото влияние на армията и на собствената му личност Шойгу заповяда в Москва да бъде издигната огромна катедрала, посветена на въоръжените сили, а само преди седмица заговори за необходимостта от изграждането на втора столица в Сибир. „Влиянието на армията ще се увеличава“ – категорична е Татяна Становая. „Путин е убеден, че Русия е в състояние на война“, добавя тя.