Въпреки видимото усещане за здрав съюз между Русия и Китай, това партньорство може да се окаже не толкова постоянно както изглежда. Както пише The National Interest, здравината на китайско-руския алианс в дългосрочна перспектива предизвиква сериозни съмнения, но този тандем все още е способен да нанесе значителен ущърб на глобалните интереси на САЩ.

Напълно е възможно военните учения, които Китай и Русия неотдавна проведоха в далечния Изток да са станали свидетелство за нов здрав съюз между двете държави. Но, както пише The National Interest, партньорството може да се окаже не толкова постоянно както изглежда, тъй като това техническо сътрудничество е основано не на общи идеали, а на общ стремеж да направят по-слаб западния либерален ред.

Както отбелязва изданието, въпреки наличието на признаци за това, че Евразия се превръща в геоикономически супер континент, основан на икономическите постижения на Китай и неговите мащабни инфраструктурни проекти, за сега не е ясно ще се съгласи ли Русия с ролята на младши партньор в световния ред, ориентиран към Пекин. В тази връзка неотдавнашните грандиозни военни учения „Изток-2018“ можем да разглеждаме още и като възможност за Русия да докаже на света своята военна мощ и да изпрати ясен сигнал на Китай.

Въпреки убеждението, че тези учения са ознаменували нов етап в китайско-руското военно партньорство, те можеха да послужат на Русия като средство за сдържане на „пълзящото“ проникване на Китай в руския Далечен Изток и в Централна Азия. Тъй като на Русия са й крайно необходими китайските парични вливания в икономически проблемния Далечен Изток, опасенията на Москва по повод влиянието на Китай в този регион в дългосрочна перспектива се засилиха. Отчитайки съществуващите демографски и икономически тенденции, Москва се безпокои от икономическата далновидност на Пекин и това, че тя проектира „мека сила“ в близките околни страни.

Русия се намира в тежка социално-икономическа ситуация и Китай разбира, че тя не може да запази предишните темпове на икономически растеж. В двете страни съществуват опасения по повод на вътрешната нестабилност. По тези причини Русия и Китай независимо една от друга са стигнали до извода за това, че има все по-малко възможности за действие. Затова и Москва, и Пекин искат да реализират своите регионални грандиозни проекти докато още не е късно. Стараейки се да не си пресичат пътя една на друга и сътрудничейки си в областите, представляващи взаимен интерес, двете държави в крайна сметка ще трябва да намерят свой баланс на силите.

Както прави заключение авторът на статията, въпреки небалансираната реторика на президента Доналд Тръмп по отношение на съюзниците на Америка, стратегията на САЩ трябва да се заключава в по-нататъшното укрепване на своята мрежа от алианси, за да осигури мощен политически икономически противовес на плановете на Русия и Китай. Както в Азия, така и в Европа Вашингтон е желан посредник при решаването на политически въпроси и притежава имидж, какъвто Русия и Китай нямат. Затова е крайно необходимо да се придържа към такива направления в политиката за да убеди всички в абсолютната готовност на Америка да изпълнява задълженията си към своите съюзници.

„Въпреки че здравината на китайско-руския алианс в дългосрочна перспектива предизвиква сериозни съмнения, този тандем все пак е способен да нанесе значителен ущърб на глобалните интереси на Америка и да намали нейното регионално влияние. Затова, за да противостои на китайско-руската „доктрина Монро“ в Евразия, Америка трябва да активизира своята система от алианси, а също да увеличи своето военноморско и наземно присъствие като опора на защитата на стабилността в региона, която непосредствено влияе и върху собствените национални интереси на САЩ“ - прави извод изданието.

Превод: М.Желязкова