Колко последователи на Опус Дей са нужни, за да завият една крушка? Сто - един завива крушката, а 99 повтарят, че не са секта.
Откакто през 2003-а излезе книгата на Дан Браун "Шифърът на Леонардо", голяма част от света научи за Опус Дей. В романа организацията е описана като свръхрелигиозна и дори страховита със своята вездесъща намеса в делата на Ватикана.
Незапознатите до момента останаха с впечатлението, че членовете й са фанатици с промити мозъци, които ако не са заети със самобичуване, се занимават световни конспирации и дърпат конците в Католическата църква.
Последователите на Опус Дей са на мнение, че Браун доста е развихрил въображението си и огромна част от написаното е пълна измислица.
Истината, както винаги, е някъде по средата. А митовете виреят на спокойствие, защото информацията за Опус Дей е оскъдна и понякога крайно противоречива, въпреки че създателят на организацията - Хосемария Ескрива - е канонизиран за светец от папа Йоан Павел II. Повечето от напусналите от своя страна отказват да споделят подробности и предпочитат да не разкриват какъв точно живот водят нейните членове.
Ескрива основава Опус Дей в началото на октомври 1928-а като свещеникът подчертава, че това не е религиозен орден. Opus Dei, в превод - Божието дело или накратко Делото, не принуждава миряните си да оттеглят от досегашния си живот.
Вместо това Ескрива иска вярата да навлезе в ежедневието на хората и всеки аспект да се ръководи от нея. Той смята, че съвременните католици водят двойнствено съществуване.
В църквата те се показват като религиозни и смирени, а извън нея вършат грехове и нарушават Божията воля непрекъснато.
Ескрива е на мнение, че светостта не е запазена само за свещениците и че всеки може да я постигне сам за себе си. Движението веднага започва да привлича вярващи към себе си заради идеята, че не е необходимо да се изолират от света, за да следват религията си.
През 1950-а Опус Дей получава от Ватикана юридически статут на лична прелатура на папата, тоест е институция на Католическата църква. Въпреки това организацията до голяма степен има съмнителна репутация.
Достъпът до нея не е никак лесен. Опус Дей се пази старателно от любопитни погледи и не приема членове току-така. На теория всеки желаещ католик може да се присъедини, стига да има навършени 18 години. Някои членове са привлечени целенасочено, най-вече заради професиите, които упражняват. Ако Опус Дей има нужда от адвокати например, последователите работят в посока на това кой може да бъде привлечен.
Никой не става пълноправен член на организацията на момента. Всеки новопостъпил прекарва пет години, в които трябва да докаже своята отдаденост към Бога.
Има обаче данни за изключения от правилото за навършени 18 години. В книгата си "Маслиновите гори на Белчите" писателката Елена Моя разказва, че се случва дори и 13-годишни момчета да се обричат на целомъдрие и да носят силис - бодлива метална верига, който се носи около бедрото и пробожда плътта като форма на самонаказание.
Веднъж попаднали в Опус Дей, членовете му се делят на три групи. Най-стриктната от тях са нумерариите, които спазват обед за целомъдрие и живеят в специални центрове на организацията. Те съставляват около 20% от последователите, но противно на очакванията повечето от тях имат съвсем конвенционални професии - лекари, архитекти, икономисти. Общото между всички тях е, че даряват почти всичките си средства за Делото.
Супернумерариите са най-голямата група членове на Опус Дей. Те не спазват обет за целомъдрие, най-често са женени и имат деца. Като последователи на консервативните християнски ценности, Опус Дей, разбира се, строго осъждат секса преди брака и извънбрачния съюз между мъж и жена. Те вярват, че ролята на жената е на домакиня и майка. Затова жените нумерарии са много голяма рядкост. Извън тях други жени не се допускат до общежитията на нумерариите с едно изключение - помощниците или така наречените агрегати.
Те са почти изцяло жени и е задължително всички да са положили обет за целомъдрие. Помощниците се грижат за поддръжката на жилищните центрове, но докато изпълняват задълженията си, мъжете нумерарии обикновено напускат сградата, за да не се засичат с тях.
Опус Дей често е обвинявана в мизогиния.
В училища, ръководени от членове на Опус Дей, обикновено се насърчава само образованието и напредъка на момчетата. Жените вътре в организацията на свой ред казват, че са доволни от начина си на живот и че отдавайки се на семейството и домакинството следват Божията воля.
Най-спорният аспект остава практиката на самопричиняване на болка и самонаказание. Целта е вярващият да си причини минимална до средна телесна болка, защото се смята, че тя пречиства, наказва хората за греховните им желания и предпазва от по-нататъшни прегрешения.
Според Опус Дей обаче такива практики са напълно доброволни и нито един член не е подстрекаван или принуждаван да ги упражнява. Въпреки това мнозина носят силис и/или се самобичуват. Свидетелства описват как Ескрива се самобичувал толкова усърдно, че след това излизал от килията си плувнал в кръв.
Освен използването на силис и бичове, последователите на Опус Дей преминават и през дълги периоди на пости, които понякога изключват дори и приемането на вода.
Като цяло обаче няма да познаете член на организацията от пръв поглед.
Свещениците и проповедниците на Опус Дей не носят расо и отличителни религиозни символи. В "Шифърът на Леонардо" е описана значка, която един от последователите носи на ревера си - малък кръг, в който е вписан кръст. Повечето членове не носят такива значки. Дори силисът лесно може да бъде скрит под дрехите.
На обвиненията в религиозен фанатизъм Опус Дей обикновено отговаря лаконично - членството е напълно доброволно и хората са свободни да напуснат, ако преценят. Към момента последователите са между 85 и 87 хил. души по целия свят. Дали всеки от тях следва стриктно учението на Ескрива - никой не може да каже, дори и Дан Браун.
