На 30 септември се навършват 80 години от подписването на Мюнхенското споразумение между Хитлер, Мусолини, Невил Чембърлейн (премиер на Великобритания) и Едуар Даладие (премиер на Франция), с което Великите сили дават части от Чехословакия на Германия и Европа се понася към Втората световна война.
Чехословакия не е поканена да участва в конференцията, въпреки че това е съществена част от нейната територия. Освен Судетската област, населена предимно с немци, Германия и съседните Полша и Унгария завземат и други части от Чехословакия. Това преразпределение на територии е предшествано от „аншлуса” (присъединяването) на Австрия към Германия през март 1938 г.
Преди подписването на Мюнхенското споразумение вечерта на 29 септември, отляво надясно: Чембърлейн, Даладие, Хитлер, Мусолини, външният министър на Италия граф Чано. Снимка: Уикипеди
При пристигането си в Лондон премиерът Чембърлейн размахва пред посрещачите договора и казва, че е донесъл „Мир за нашето време”. По-малко от година след този договор, на 3 септември 1939 г. Великобритания и Франция ще влязат официално във война с Германия. Но в онзи момент Чембърлейн, премиер и лидер на консервативната партия, е посрещнат като победител в Лондон. В споразумението има постигнато съгласие, че двете страни Великобритания и Германия никога повече няма да воюват помежду си. Спомените от Първата световна война са още пресни и болезнени. Тълпа от въодушевени посрещачи съпровожда Чембърлейн от летището до двореца, поради което той изминава разстоянието от 14 км за час и половина, за да докладва на краля и да се появи с него на балкона на Бъкингамския дворец.
Премиерът Чембърлейн произнася фразата, че е осигурил
„Мир за нашето време”
и в реч пред парламента, с което предизвиква сред депутатите на мнозинството мощни ръкопляскания и ставане на крака.
Британският премиер министър Невил Чембърлейн пристига на 30 септември 1938 г. в Лондон и още от слизането на самолета размахва договора, с подписа на Хитлер, с думите, че е постигнал мир за нашето поколение. Снимка: Уикипедия
Но след тази реч взима думата лидерът на опозицията вътре в консервативната партия Уинстън Чърчил и отправя упреци, че с това споразумение Великобритания се е държала недостойно към съюзническа Чехословакия. Чърчил се обръща към министрите, седнали в парламента на тържественото заседание, със следните думи, станали пророчески: „Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но вие ще получите и войната!”
Чехословакия има договор за военно сътрудничество с Франция и със СССР към онова време. На практика съюзниците Франция и Великобритания я предават в ръцете на Хитлер, като изпълняват ултимативните му искания. Това предизвиква недоволство сред опозиционни партии и политици в европейските страни, които са срещу идеологията и режима на Хитлер. Но споразумението е факт и преразпределението на Европа започва. Сталин също е недоволен, но не се намесва и не е канен да участва в споразумението.
Мюнхенското споразумение е предшествано от две лични срещи на Чембърлейн с Хитлер. На 15 септември 1939 г. Чембърлейн пристига в резиденцията Берхтесгаден в Баварските Алпи и води 3-часови разговори с фюрера. Дни преди това Хитлер е произнесъл войнствена реч пред среща на нацистката партия в Нюрнберг, в която напада Чехословакия с обвинения. Едино от тях е, че Чехословакия е режим, покровителстван от Франция. Според фюрера френският министър на авиацията бил казал: „Ние се нуждаем от тази държава като база, от която по-лесно да хвърляме бомби, за да разрушим германската икономика и индустрия.”
Чембърлейн разговаря с Бенито Мусолини на мюнхенската среща, 29 септември 1938 г. Вдясно судетски немци посрещат Хитлер в градчето Хеб недалеч от Карлови Вари.
След като Чембърлейн се прибира в Лондон на консултации с министрите, на другия ден там пристига и френският премиер Едуар Даладие да си обединят позицията. Френските предложения варирали от война с Германия до предаване на Германия на онези части на Чехословакия с над 50% немско население, след което Великобритания и Франция ще гарантират нейната независимост. Обединяват се около варианта с предаване на Судетската област. Това не е прието от Чехословакия и от политически среди във Франция и Великобритания.
На 17 септември обучени в Германия паравоенни групи от судетски немци извършват нападения в Чехословакия, стига се до сблъсъци с местните власти, с резултат 100 убити и стотици ранени, а 2000 души са отвлечени в Германия.
Хитлер посреща Чембърлейн на стълбите на резиденцията Бергхоф, 15 септември 1938 г. Снимка: Уикипедия
На 18 септември Бенито Мусолини произнася реч в Триест, в която казва: „Ако има два лагера за и против Прага, нека да е ясно, че Италия е избрала на коя страна е” и дава ясно да се разбере, че подкрепя Хитлер.
На 22 септември 1938 г. Чембърлейн пристига в Бад Годесберг в Германия на нови разговори с Хитлер. Там директно казва на фюрера, че съюзниците Великобритания и Франция ще приемат присъединяването на Судетската област към Германия. Хитлер поздравява с ръкостискане това съгласие, обаче казва, че предложението на съюзниците вече е недостатъчно. От последната среща на фюрера с Чембърлейн при сблъсъците в Чехословакия имало убити немци и според Хитлер положението било нетърпимо за Германия. Хитлер заявява, че иска
Чехословакия да бъде напълно заличена и разделена
като държава между Германия, Полша и Унгария.
Към края на разговорите се случва нещо, за което се предполага, че е било режисирано от Хитлер, за да окаже натиск върху Чембърлейн. В залата влиза помощник на Хитлер и му съобщава, че още немци са убити в Судетската област. Хитлер избухнал на висок глас: „Ще отмъстя за всеки един от тях! Чехия трябва да бъде унищожена!”. Малко по-късно, след като срещата с Чембърлейн приключва, Хитлер решил, че е отишъл твърде далеч и му се обажда по телефона да каже, че приема предложението само да се присъедини Судетската област към Германия, без повече териториални претенции и ще гарантира тези граници с Чехословакия.
Демонстрация в Прага против искането на Хитлер за анексиране на Судетската област. Снимка: Уикипедия
На 23 септември в Чехословакия е съставено ново правителство начело с генерал Ян Сурови, което веднага обявява мобилизация за защита на страната. Това е посрещнато с голямо въодушевление от народа и за един ден в армията се записват 1 милион мъже, за да се бият за страната си. Чешката армия е била добре въоръжена, Чехословакия е силно развита индустриална страна, с по-голямо военно производство от Великобритания към онзи момент. СССР обявява, че е готов да помогне на Чехословакия, с войски, които да преминат през Полша и Румъния. Но и двете страни обявяват, че отказват да допуснат съветски войски да минават през тяхна територия.
На 24 септември Хитлер излиза с меморандум Чехословакия да предаде Судетската област (Судетенланд) на Германия не по-късно от 28 септември с референдум, проведен под контрол на немски и чехословашки сили. В меморандума се отправя заплаха, че ако Чехословакия не приеме до 14 часа на 28 септември, Германия ще завземе Судетската област.
Немски войски навлизат в Прага, март 1939 г. Чехите не са толкова радостни, за разлика от австрийците след аншлуса (виж по-долу). Снимка: Уикипедия
Междувременно генерали в немската армия са разтревожени от заплахите на Хитлер за война, смятат, че Германия не е в състояние да я води успешно, и организират заговор против него, който остава неосъществен. Според някои изследователи, ако Франция и Великобритания са били по-неотстъпчиви пред Хитлер, заговорът е могло до бъде осъществен и да се убеди немският народ, че политиката на Хитлер е авантюристична.
Чешките дипломати във Великобритания и Франция трескаво преговарят за изход от кризата (наричана Мюнхенска криза или Судетска криза). Въпреки че Чехословакия среща подкрепа в тези две страни сред политици и движения против режима на Хитлер, надделява предложението да предадат Судетската област на Германия, за да се избегне война. На 25 септември Чехословакия разбира, че не може да разчита на военна подкрепа и е на път да приеме предложението на Великобритания и Франция, съгласувано с Германия. На 26 септември обаче Хитлер излиза с нови искания настоявайки ентическите германци в Полша и Унгария също да бъдат удовлетворени. Хитлер произнася реч в Берлин, на която повтаря ултиматума Чехословакия да предаде Судетската област до 14 часа на 28 септември, или влизат във война.
На 28 септември, 4 часа преди да изтече
ултиматумът на Хитлер,
бързи разговори между външни министри и посланици организират Мюнхенската среща на другия ден. Мусолини се ангажира да накара Хитлер да отложи ултиматума с 24 часа. Той се обажда на посланика в Берлин и му казва да се свърже с фюрера, да потвърди, че е изцяло на негова страна, но ако може да отложи ултиматума. Хитлер получава съобщението от Мусолини, докато разговаря с френския посланик и казва пред него: „Моят добър приятел Бенито Мусолини ме моли да отложа с 24 часа ултиматума и аз се съгласявам.”
Срещата на най-високо равнище между Германия, Великобритания, Франция и Италия става на 29 септември и късно вечерта е постигнато споразумението. Чембърлейн, Даладие, Хитлер и Мусолини го подписват около 1,30 часа през нощта на 30 септември.
Чешки бежанци от Судетската област, след присъединяването й към Германия. Снимка: Уикипедия
Франция и Великобритания уведомяват безапелационно чехословашкото правителство, че няма да го подкрепят във война с Германия. Така Чехословакия, изправена пред перспектива да води сама война с Германия, капитулира и приема предаването на Судетската област. Тя е предадена на Германия към 10 октомври, а през март следващата година Хитлер де факто поема контрола върху цяла Чехословакия, въпреки уверенията, че няма да отиде по-нататък.
През октомври 1938 г. 38% от територията на Бохемия, Моравия и Силезия отиват към Германия, заедно с 2,8 милиона германци, които празнуват, и около 600 хил. чехи. Същия месец една трета от територията на Словакия е анексирана от Унгария, а Полша присъединява малка част от северна Чехия.
На 4 декември 1938 г. в Судетската област има избори и над 90% от избирателите гласуват за Национал-социалистическата партия. Половин милион от судетските немци се присъединяват към нацистката партия, което е 17% от немското население там.
Тълпи виенчани подкрепащи аншлуса посрещат немските войски март 1938 г. Снимка: Уикипедия
През август 1939 г. Хитлер постига подобен договор със Сталин –
Пактът „Молотов-Рибентроп”
(по името на двамата тогавашни външни министри на Германия и СССР). Чрез пакта двете държави по подобен начин си поделят изцяло Полша. Той е сключен като опит на Хитлер да неутрализира намесата на СССР в плановете му в Европа като удовлетвори имперските амбиции на Сталин.
На 1 септември 1939 г. Германия навлиза с войските си в Полша и този ден се смята за началото на Втората световна война. Анексирането е предшествано от подобни дипломатически действия, речи и въоръжени провокации, както преди Мюнхенското споразумение. На 29 август 1939 г. в Полша обявяват мобилизация, но по искане на Франция и Великобритания я отменят веднага, отново с аргументи да избегнат войната. Малко преди това е подписан английско-полски договор за обща отбрана, като анекс към френско-полски военен съюз. Мобилизацията в Полша е подновена на другия ден, но вече е късно. Хитлер заповядва на подготвените по границата войски да атакуват в 4,45 часа сутринта на 1 септември.
На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия. В декларация премиерът Чембърлейн обявява, че ако Германия не започне да изтегля войските си от Полша до 11 часа, от този момент нататък ще бъдат в състояние на война.
На 17 септември в Полша нахлуват от изток съветски войски и си поделят с германските цялата територия на Полша.
На 22 юни 1941 г. Хитлер, след като е завзел или подчинил цяла Европа, напада и СССР по същия начин, с предварително струпани войски по границата. Сталин не вярвал, че Германия ще ги нападне, след като има подписан договор с нея и игнорирал всички съобщения от разузнаването за военната подготовка за нападение по границата. Дори немски войници и офицери комунисти, мобилизирани в армията за войната, бягали през границата да съобщят на руснаците какво се готви, а по заповед на Сталин били разстрелвани като английски провокатори. И на сутринта на нападението когато събудили Сталин да му докладват, че Германия ги напада, той се скарал, че това били провокации и нещо се заблуждават.
