Възползвам се от данните от архива на бившето Министерство на стопанството на Германия, които попадат в Съветския съюз след войната.

Разпределението на държавния бюджет на Третия Райх през 1939-1940 финансова година (пикът на благополучието на фашистката империя).

Доходи (в марки):

Обикновени доходи (основно данъци) – 59 милиарда

Заеми – 29, 5 милиарда

Доходи от ресурсите на окупираните страни – 41,5 милиарда

Общо – 130 милиарда

Бюджетни разходи (включително военни) – 130 милиарда

Както виждаме балансът е уравновесен чрез огромни заеми (23% от доходната част на бюджета) и от окупационен грабеж.

До влизането на „грабителските средства“ растящият дефицит се покрива чрез ценни книжа. За три бюджетни години (между 1934 и 1937 г.) се издават т.нар. „Облигации Мефо“ ( „Mefo“ – „облигации на Металургичното изследователско общество) на обща сума от 12 милиарда марки. На 1 април 1938 г. на мястото на „Мефо“ Имперското кредитно управление започва да емитира „парични преводи за доставка“ – сиреч заеми за извънредни военни разходи. През 1938 г. тези парични преводи са на сумата от 6,5 милиарда марки.

От 1939 г. в сила влиза нова измишльотина на финансистите: 40% от военните поръчки започват да се изплащат с т.нар. „данъчни квитанции“, които производителите (създателите на оръжието) имат право да се разплащат с доставчиците. Общо до началото на войната са изплатени 4,8 милиарда марки в такива квитанции.

Използват се и множество други малки ноу-хау по надуване на дълговия балон, в това число и свръхпланирана емисия марки. Например, доволно голямата афера с бръмбара. През 1934 г. автозаводът „Фолксваген“ предлага да се внесе предплата за всеки, който жадува да получи своя „народен автомобил“ по едноименната програма. Повече от 300 хил. балъци изплащат предварително на държавата сумата от повече от 110 милиона марки. Ръководството на Третия Райх, естествено, не планира да ощастливява гражданите си с лични автомобили. В началото на войната заводът по предварително изготвен план се превежда към военно производство.

За пирамидната схема на „гениалния финансист“ Ялмар Шахт – райхсминистъра на икономиката и глава на Райхсбанк може да се пише дълго.

Дълговият балон става и основната причина Германия да започне военна експанзия на Изток есента на 1938 г. (анексията на Судетска област на Чехословакия), а не по-късно, както се планира първоначално. Непосилните си кредитни задължения нацистите имат намерение да платят от окупираните страни. И това донякъде им се отдава.

През 1939-1940 г. чрез пряко ограбване на окупираните страни и пиратски клирингови схеми германската хазна получава по различни оценки повече от 28 милиарда марки.

Като отделна тема може да се спомене забавната история със златния резерв на Чехословакия, който англичаните дават на Хитлер, веднага след като окупира през март 1939 г. цяла Чехия. Но размерите на статията ни ограничават.

Икономиката на Фашистка Германия е голяма каша и затова още на 20 септември 1939 г. (20 дни след началото на Блицкрига в Полша) въвеждат купони на практика върху всички хранителни стоки. Решението за пускането на купонната система се взема още в началото на годината, но се очаква подходящ момент. Славната мълниеносна кампания срещу Реч Посполита става случай при който заради шума от гръмката победа не се чува пукането на надутия балон на нацисткото икономическо чудо.

Превод: В.Сергеев