Двете лица на Лука Модрич

Лука Модрич се изкачи на футболния Олимп. 33-годишният халф на „Реал Мадрид" е футболист на годината за 2018. В родината му го боготворят, но и мразят - заради една малко известна тъмна

страница от биографията му.

 

 

 

 

 

 

Никакви татуировки, никакви скандални истории. Нито дори гел по косата. И почти никакви сведения за личния му живот. В съвременния свят на футбола Лука Модрич изглежда направо старомоден. Капитанът на хърватския национален отбор е скромен, не обича да говори много пред микрофони и да дава пресконференции. Извън терена също гледа да не се набива на очи. Но на футболното игрище е съвсем друг – той е режисьорът на играта.

"Войната, както и животът в бежанските лагери ме направиха силен", заяви веднъж Модрич, който още в началото на войната в Хърватия през 1991 година е бил принуден да напусне родното си село заедно с цялото семейство. Междувременно той е достатъчно силен, за да надвие над конкуренцията от отбора на „Реал Мадрид". Модрич носи фланелка с номер 10 в "кралския клуб", което е признание за неговите качества. Той е едновременно и боец, и техничен изпълнител. Негова запазена марка са дългите и точни пасове от по 30-40 метра.

 

"Най-добрият хърватски футболист за всички времена"

 

Модрич е бърз и подвижен на терена, дриблира, не се бои да влиза в двубои и да поема отговорност. Въпреки относително ниския си ръст от 1,71 м. е изненадващо добър в единоборствата, владее брилянтно топката и има изключителен точен поглед над играта. Благодарение на тези си качества ФИФА го обяви за футболист №1 на 2018 година, изпреварвайки Кристиано Роналдо и Мохамед Сала. И това е вече второто голямо отличие за хърватина през тази година.

След загубата срещу Франция във финала на Световното първенство в Русия, хърватинът получи „Златната топка" за най-добър играч на турнира. "Лука е не само нашият най-добър футболист, той е най-добрият хърватски футболист за всички времена", заяви колегата му Иван Ракитич по време на Световното първенство.

 

Лука и "кръстникът"

 

Лука Модрич има обаче и друга история. Срещу него е повдигнато обвинение за лъжесвидетелство в процеса срещу братята Здравко и Зоран Мамич. Лука Модрич беше разпитан за трансфера си от „Динамо Загреб" в „Тотнъм Хотспър" през 2008 година. Първоначално той твърдеше, че се е уговорил с бившия мениджър на „Динамо" да си разделят трансферната сума. Впоследствие Модрич отрече показанията си. Оказа се, че внезапно не може да си спомни добре детайлите от тези неморални договорки. Ако Модрич бъде признат за виновен, може да бъде осъден на до шест години затвор.

Съдът в Осиек сметна за доказано, че братята Мамич са злоупотребили с близо 15 милиона евро от различни трансфери на футболисти и са укрили данъци в размер на 1,6 милиона евро. Основният извършител Здравко Мамич, наричан "кръстник" на хърватския футбол, избегна наказателното преследване, укривайки се в Босна и Херцеговина. Присъдата все още не е влязла в сила.

Модрич със Златната топка на ФИФА

 

Модрич със "Златната топка" на ФИФА

 

Много хърватски фенове боготворят Модрич за неговите изключителни футболни качества. Същевременно той изгуби част от симпатиите на други фенове заради противоречивото си поведение в процеса срещу братя Мамич и заради връзките си с някои съмнителни босове в хърватския футбол. Само ден след обрата в процеса срещу братя Мамич, в град Задар бяха разлепени плакати с обиди по адрес на футболиста.

 

„Послушна бурмичка в една корумпирана машина"

 

Дарио Брентин от Центъра за изследвания на Югоизточна Европа в Грац казва, че от спортистите се очаква да бъдат пример за подражание. "От друга страна обаче на Модрич се гледа като на малка, послушна "бурмичка" в корумпираната и непотистка хърватска футболна машина, командвана от клана Мамич. Тъкмо поради това му се опрощават и различни прегрешения", казва Брентин в разговор с ДВ. Според него, еуфорията и гордостта от успехите в националния отбор натежават повече в оценките за Модрич. От години мнозина смятат хърватските футболисти за най-добрите посланици на страната. Политиците умело използват това и се къпят в блясъка на националния отбор.

"Спортът играе главна роля за националната идентичност", споделя Дарио Брентин. Журналистите, които разкриват скандали в хърватския футбол и се изразяват критично за ролята на футболистите от националния отбор биват окачествявани като "предатели на родината". Като пише и Александър Холига от спортния сайт "Телеспорт". "Ако изхождаме от презумпцията, че националите представляват не само хърватския спорт, а и цялата държава, подкрепата за националния отбор се превръща едва ли не във върховен патриотичен дълг. А тези, които не възприемат тази позиция, ги клеймят като "родоотстъпници", пише Холига.

 

Краят на една ера

 

С избора на Модрич за футболист №1 за 2018 година приключва една ера в световния футбол. За първи път от десет години насам за футболист на годината е избран друг, а не Кристиано Роналдо или Лионел Меси. Александър Холига смята, че с това си постижение Модрич е влязъл в хърватската спортна история. Според журналиста, изборът на Модрич за футболист №1 е абсолютно правилен, независимо от всички недоволства, породени от противоречивите му показания и връзките му с клана Мамич. "Футболисти като Модрич са нещо като пълна противоположност на модерния футбол. Модрич не е позьор. Той играе за колектива. Той е сърцето и двигателят на отбора. Модрич споява колектива и прави отбора по-добър", заключава Александър Холига.

Станете почитател на Класа